ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

четвъртък, 24 май 2012 г.

УЧИТЕЛЮ,ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА!

ДНЕС Е ТОЛКОВА СВЕТЛО...
НАЙ-СВЕТЛИЯТ ПРАЗНИК...
24 МАЙ


*****


Междучасие в ОУ"П.Хилендарски"
Учителю,на теб са ти длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал.

Харалампи Харалампиев

*****

УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА, ДОБЪР ДЕН!


Последният ми учебен ден
в ПТГ"Цар Симеон Велики"
Случайна среща,
във жената бяла
Учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, “Добър ден”.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен!
Учителко, целувам ти ръка.


*****
МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока
тук всяка сутрин идваше жена.
Във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах, познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последният гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
бях влюбен в нея, слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислех
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика
самият аз бях доста променен.
Солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
прекрасно утро, неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
на входната врата се позвъни.
Излязох да отворя никой няма,
пред прага плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня,
знай -ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.“
Това прочетох, щях да се убия!
Учителката вече не видях.

автор: неизвестен

*****

Учителят


Загърнат в старомодния си шлифер
сред вас е всеки ден – това е факт,
не го смущават грапавите рими,
дори когато днес е пред инфаркт.

Приведен ходи често, но когато
застане той пред черната дъска
намира сили с чест да се изправи
и да припомни: Ботев днес е факт!

Замеряте го с думи богохулни
и клевети по всякакъв адрес,
брониран е за вашите куршуми,
но коленичи пред глухарче днес.

И стига му една усмивка само
на едно дете със влюбено сърце
той планината ще повдигне с рамо
и на небето ще я пренесе.

А там, под ореола на звездите
в единствения час по мъжество
не се подсказва и не се преписва,
а само се запява: жив е той…

Когато падне утре на паважа
сред локва кал, пронизан от инфаркт –
това ще бъде нещо… маловажно,
доказал го е Ботев – и е факт!

Иван Бобев

*****

Старият Учител 

Погледна за последно своя клас
и пак нахлуха спомените много…
В сълзи удавиха се думите… Без глас
им каза своето последно „Сбогом”.
Научи ги на толкова неща,
каквито даже в книгите не пише,
показа им какво е мъдростта –
да прощават, да се борят, да обичат…


С проблемите им страдаше и той,
със радостите им и той живя,
живота си прекара без покой,
но повали го вече старостта…
През сълзи погледна свойте ученици –
очакваше ги много дълъг път.
Те бяха неговите малки птици,
а той ги бе научил да летят…
А неговият път бе свършил вече –
Учителят си тръгваше сега.
Класът тогава стана прав и рече
не „Сбогом”, а… „Благодаря!”
Мира Дойчинова – irini

*****

Учителят е нашето начало-

от първите черти и колелца
до изгревите,нажежени в бяло,
учителят посоки ни е дал...

ВСЕКИ ПАЗИ В СЪРЦЕТО СИ СПОМЕН ЗА ЛЮБИМ УЧИТЕЛ...
Това е г-н ИВАН ПОПИВАНОВ-
МОЯТ КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ В АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ...НАЙ-ГОТИНИЯТ КЛАСЕН НА СЛАВНИЯ XI-г КЛАС,ВИПУСК `79...
ЗА ТОВА,ЧЕ СЕ РАДВАМ НА ОБИЧТА НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ-ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ГО ДЪЛЖА НА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН
ЧОВЕК,ПЕДАГОГ,
ПРЕПОДАВАТЕЛ...
НЕ ПОМНЯ ВСИЧКИТЕ СИ УЧИТЕЛИ...ПОМНЯ ОНЕЗИ,ОТ КОИТО СЪМ ВЗЕЛА НЕЩО ДОБРО И СЪМ ГО НАРЕДИЛА В ПЪЗЕЛА НА ДУШАТА СИ...
ОТ ВАС,г-н ПОПИВАНОВ,ВЗЕХ НАЙ-МНОГО...
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ БЯХТЕ С НАС В НАЙ-ВАЖНИТЕ НИ ГОДИНИ-КОГАТО СТАВАХМЕ ХАРАКТЕРИ!!!ОБИЧАМ ВИ!

http://www.youtube.com/watch?v=82ragyYUiFM&feature=related
*****
Моят последен учителски 24 май...
ПТГ"Цар Симеон Велики:-гр.Търговище


Искам да поздравя 
своите бивши възпитаници 
от:
ОУ"Георги Бенковски"-с.Беломорци,
ОУ"П.Хилендарски"-с.Надарево и
ПТГ"Цар Симеон Велики"-гр.Търговище...


Благодаря ви за обичта,с която ме дарявахте  в училище,с която ме дарявате и днес...

Обичам ви и съм
щастлива,че израснахте чудесни млади хора!

Благодаря и 
на моите бивши колеги
с които заедно споделяхме задъханото училищно ежедневие...Вие бяхте и продължавате да сте истински приятели!

*****
По този друм не се печелят битки,
не светят воеводски знамена...
По него тръгват със зеници чисти
най-искрените хора на света...




https://www.youtube.com/watch?v=PT5OmavfOWg

*****
 Учителят
  
Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва
да търси  истини - по-смело и напред.

Учителят  е  точица  едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечнa, не самичка,
а грейналата в детските очи.

Учителят  е  четка  и  боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри.

Учителят е  нотичка  игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга.

Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има “утре” още  днес.

Учителят…Той горд е.  И  изстрадал.
С  ум, сила, вяра  и  сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден.


Розалина Паскалева


 *****

Любимият учител

Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.

Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.

Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.

Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.

Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва -
жадува да раздава топлина.

Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.

Наташа Басарова

*****
http://www.youtube.com/watch?v=9O7p4S6GcnA

*****

Учител

На буквите със звука гальовен,
на звуковете с буквите красиви -
езика български чаровен
извайваше у мен с години.

Учителю, от мойто детство-
тъй бедно, ала тъй щастливо!
С косите бели по наследство
аз виждам те и днес на живо.

И помня твоята усмивка
и погледа ти- сериозен,
и чувам всяка дума, сричка,
и всеки звук пред мен отронен.

Учителю, от мойто детство,
живея тъй и днес в захлас…
С косите бели по наследство
учител съм сега и аз.

*****


Да докоснеш душата на дете 
и да останеш завинаги там-
най-голямата отплата 
за един учител!...



ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

*************************************
P.S. 24 май 2015 г.
Пак е 24 май...а ми е тъжно...
Моят любим учител 
Иван Попиванов 
вече не е сред нас!
На 13.12.2014 г.светът се събуди с един прекрасен човек по-малко...
Какво се утаява в нас от наученото през хилядите учебни часове?
Забравили сме много формули и теореми,но житейските уроци на г-н Попиванов ще помним завинаги!
Онези уроци,в които с простички думи и примери той ни учеше на чест,уважение и достойнство...и направи от нас мислещи хора...

ПОЧИВАЙ В МИР,УЧИТЕЛЮ!

За нас,които бяхме благословени да те познаваме-ще останеш завинаги в сърцата ни!
За останалите ще си легенда...




2 коментара:

Петя Тодорова каза...

Честит празник мила Цане!Както винаги при теб е вълнуващо и ме просълзяваш,благодаря ти :).

Tsaninka каза...

Благодаря ти от сърце!Честит празник и на тебе,мила!Радвам се,че си развълнувана...Човек не може да е безразличен в най-възторженият и светъл ден в българския календар...Радвам се,че съм допринесла и аз за твоето настроение:)