УЧИТЕЛЮ,ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА!

ДНЕС Е ТОЛКОВА СВЕТЛО...

НАЙ-СВЕТЛИЯТ ПРАЗНИК...

24 МАЙ

*****

Междучасие в ОУ"П.Хилендарски"

Учителю,на теб са ти длъжници

поетите на всички времена...

От огъня на твоите зеници

са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.

От теб животът става по-красив.

Не ти е нужен паметник огромен,

щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници

поетите на всички времена...

Догаряли са твоите зеници-

на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,

ти в спомените наши си изгрял.

И всеки помни по един учител -

из стръмното ръката му подал.

Харалампи Харалампиев

*****

УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА, ДОБЪР ДЕН!

Последният ми учебен ден
в ПТГ"Цар Симеон Велики"

Случайна среща,
във жената бяла
Учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, “Добър ден”.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен!
Учителко, целувам ти ръка.

*****

МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока

тук всяка сутрин идваше жена.

Във вехти дрехи, слаба, не висока

с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата

отделяше полезните на вид.

Изглеждаше ми странно тя позната

в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,

до службата ме караха с кола.

И само сутрин, точно до вратата

я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори

попита ме с усмивка за часа.

Невероятно близка ми се сторu

и я познах, познах я по гласа.

Бе моята учителка любима

в последният гимназиален клас.

Заместваше почти една година.

бях влюбен в нея, слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислех

учителката моя станала клошар.

В бюрото нещо търсех, нещо чистех

бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика

самият аз бях доста променен.

Солиден, тежък, лика и прилика

с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.

прекрасно утро, неработен ден.

В боклука ми на дъното прибрано

лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.

изсипах кофата с боклук завчас.

И без дори главата да повдигна

прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,

кафе, парфюм, кутия с шоколад.

Вълнувах се и бе ми малко нервно,

но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.

на входната врата се позвъни.

Излязох да отворя никой няма,

пред прага плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,

че всяка работа краси човек!

Дори и бедността от Бога дар е,

дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?

Срамуваш се да поговориш с мен.

Обратно връщам твойта милостиня,

знай -ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.

Клошар съм, няма как, не върша грях.“

Това прочетох, щях да се убия!

Учителката вече не видях.

автор: неизвестен

*****

Учителят

Загърнат в старомодния си шлифер
сред вас е всеки ден – това е факт,
не го смущават грапавите рими,
дори когато днес е пред инфаркт.

Приведен ходи често, но когато
застане той пред черната дъска
намира сили с чест да се изправи
и да припомни: Ботев днес е факт!

Замеряте го с думи богохулни
и клевети по всякакъв адрес,
брониран е за вашите куршуми,
но коленичи пред глухарче днес.

И стига му една усмивка само
на едно дете със влюбено сърце
той планината ще повдигне с рамо
и на небето ще я пренесе.

А там, под ореола на звездите
в единствения час по мъжество
не се подсказва и не се преписва,
а само се запява: жив е той…

Когато падне утре на паважа
сред локва кал, пронизан от инфаркт –
това ще бъде нещо… маловажно,
доказал го е Ботев – и е факт!

Иван Бобев

*****

Старият Учител 

Погледна за последно своя клас
и пак нахлуха спомените много…
В сълзи удавиха се думите… Без глас
им каза своето последно „Сбогом”.
Научи ги на толкова неща,
каквито даже в книгите не пише,
показа им какво е мъдростта –
да прощават, да се борят, да обичат…

С проблемите им страдаше и той,
със радостите им и той живя,

живота си прекара без покой,
но повали го вече старостта…
През сълзи погледна свойте ученици –
очакваше ги много дълъг път.
Те бяха неговите малки птици,
а той ги бе научил да летят…
А неговият път бе свършил вече –
Учителят си тръгваше сега.
Класът тогава стана прав и рече
не „Сбогом”, а… „Благодаря!”
Мира Дойчинова – irini

*****

Учителят е нашето начало-

от първите черти и колелца

до изгревите,нажежени в бяло,

учителят посоки ни е дал...

ВСЕКИ ПАЗИ В СЪРЦЕТО СИ СПОМЕН ЗА ЛЮБИМ УЧИТЕЛ...
Това е г-н ИВАН ПОПИВАНОВ-
МОЯТ КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ В АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ...НАЙ-ГОТИНИЯТ КЛАСЕН НА СЛАВНИЯ XI-г КЛАС,ВИПУСК `79...
ЗА ТОВА,ЧЕ СЕ РАДВАМ НА ОБИЧТА НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ-ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ГО ДЪЛЖА НА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН

ЧОВЕК,ПЕДАГОГ,

ПРЕПОДАВАТЕЛ...

НЕ ПОМНЯ ВСИЧКИТЕ СИ УЧИТЕЛИ...ПОМНЯ ОНЕЗИ,ОТ КОИТО СЪМ ВЗЕЛА НЕЩО ДОБРО И СЪМ ГО НАРЕДИЛА В ПЪЗЕЛА НА ДУШАТА СИ...

ОТ ВАС,г-н ПОПИВАНОВ,ВЗЕХ НАЙ-МНОГО...
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ БЯХТЕ С НАС В НАЙ-ВАЖНИТЕ НИ ГОДИНИ-КОГАТО СТАВАХМЕ ХАРАКТЕРИ!!!ОБИЧАМ ВИ!

http://www.youtube.com/watch?v=82ragyYUiFM&feature=related

*****

Моят последен учителски 24 май...

ПТГ"Цар Симеон Велики:-гр.Търговище

Искам да поздравя 
своите бивши възпитаници 
от:

ОУ"Георги Бенковски"-с.Беломорци,

ОУ"П.Хилендарски"-с.Надарево и

ПТГ"Цар Симеон Велики"-гр.Търговище...

Благодаря ви за обичта,с която ме дарявахте  в училище,с която ме дарявате и днес...

Обичам ви и съм
щастлива,че израснахте чудесни млади хора!

Благодаря и 
на моите бивши колеги, 
с които заедно споделяхме задъханото училищно ежедневие...Вие бяхте и продължавате да сте истински приятели!

*****

По този друм не се печелят битки,

не светят воеводски знамена...

По него тръгват със зеници чисти

най-искрените хора на света...

https://www.youtube.com/watch?v=PT5OmavfOWg

*****

 Учителят

  

Учителят е буквичката първа,

изписана накриво в тесен ред.

Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва

да търси  истини - по-смело и напред.

Учителят  е  точица  едничка –

началото на хиляди лъчи.

Звездата – не далечнa, не самичка,

а грейналата в детските очи.

Учителят  е  четка  и  боички.

Дарява с цвят не листи, а съдби.

В картини вижда имената – всички,

но в най-прекрасни, чисти и добри.

Учителят е  нотичка  игрива,

протегнала към другите ръка.

Тъй ражда се мелодия красива

и звънва чак до светлата дъга.

Учителят е географска карта,

разглеждана с любов и интерес,

надскочила и норми, и стандарти,

за да го има “утре” още  днес.

Учителят…Той горд е.  И  изстрадал.

С  ум, сила, вяра  и  сърце дарен.

И не защото е учител станал.

Защото за учител е роден.

Розалина Паскалева

 *****

Любимият учител

Любимият учител бавно влиза,

поглежда към дъската със тъга.

Неволно мачка старата си риза,

а от очите му искри вина.

Последният учебен час започва,

гласът му нежен в стаята кръжи.

Омайното му слово омагьосва

и будна съвестта нащрек държи.

Редят се думите, като мъниста

и галят нежно детските сърца.

Пробуждат се героите от листа

и озаряват малките лица.

Последният звънец се произнася

и слага край на хиляди мечти.

Но детската любов с жар се понася

към сините и бащински очи.

Любимият учител бавно тръгва,

а стаята кънти от тишина.

Душата му неистов стон изтръгва -

жадува да раздава топлина.

Ще съхрани в душата си съдбите

на хилядите негови деца.

И ще запази спомена за дните,

огрявани от нежните лица.

Наташа Басарова

*****

http://www.youtube.com/watch?v=9O7p4S6GcnA

*****

Учител

На буквите със звука гальовен,

на звуковете с буквите красиви -

езика български чаровен

извайваше у мен с години.

Учителю, от мойто детство-

тъй бедно, ала тъй щастливо!

С косите бели по наследство

аз виждам те и днес на живо.

И помня твоята усмивка

и погледа ти- сериозен,

и чувам всяка дума, сричка,

и всеки звук пред мен отронен.

Учителю, от мойто детство,

живея тъй и днес в захлас…

С косите бели по наследство

учител съм сега и аз.

*****

Да докоснеш душата на дете 

и да останеш завинаги там-
най-голямата отплата 
за един учител!...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

*************************************

P.S. 24 май 2015 г.

Пак е 24 май...а ми е тъжно...

Моят любим учител 

Иван Попиванов 

вече не е сред нас!

На 13.12.2014 г.светът се събуди с един прекрасен човек по-малко...

Какво се утаява в нас от наученото през хилядите учебни часове?

Забравили сме много формули и теореми,но житейските уроци на г-н Попиванов ще помним завинаги!

Онези уроци,в които с простички думи и примери той ни учеше на чест,уважение и достойнство...и направи от нас мислещи хора...

ПОЧИВАЙ В МИР,УЧИТЕЛЮ!

За нас,които бяхме благословени да те познаваме-ще останеш завинаги в сърцата ни!

За останалите ще си легенда...

Добави в Svejo