ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

неделя, 17 юни 2012 г.

Моето малко голямо момиче

Днес,17 юни,
малката ми 
дъщеря 
навършва 25!


ЧЕСТИT 
ЮБИЛЕЙ,
ДАРИ!




Чак не ми се вярва-как неусетно се трупат годинките!Остарявам!
Но какво от това-аз съм щастлива!
Защото преди 25 г.поех едно "вързопче"в ръцете си и успях да възпитам един истински човек...какво по-голямо щастие от това!
Бъди щастлива и ти,дъще!




НА ДЪЩЕРЯ МИ ,
КОЯТО ДНЕС ИМА РОЖДЕН ДЕН






Дали във бурите съм оцеляла;

дали нащърбена, но пак съм цяла;

дали надежда в тебе съм посяла;

дали и в укор с обич съм те гряла;

дали и в споровете неизбежни

не бликваха у мен вините прежни;

дали съвет най-мъдър съм ти дала,

на теб, от благородство засияла;

дали във миговете на страдание

със скалпел не отварях в тебе рани,

а сетне те, като гризачи същи

разкъсваха самата моя същност...

За всичко, Ели, ще отсъдиш утре,

когато, слънце, ще съм в теб отвътре...

Помни, че винаги съм те обичала,

и в тебе, дъще моя, съм се вричала!

След години, без да можеш да го скриеш,

в себе си зрънца от мене ще откриеш...

И те,примесени със твоите черти,

ще сътворят мозайка-и това си Ти!

И бавно, без дори да го съзнаваш,

ти мен все повече ще опознаваш...

А пък насетне твоите деца

ще преоткриват тебе в своите сърца !

Лили Чолакова

*****



НА ДЪЩЕРЯ МИ








ЕДНО МОМЧЕ СЪС ЩРЪКНАЛ ПЕРЧЕМ
ВСЕ ПО НАШАТА УЛИЦА СЕ МЯРКА:
ТУ С ТРАНЗИСТОР,ТУ НА ВЕЛОСИПЕД
ТУ С РИЗА,ЗАМАЙВАЩО ЯРКА...
И МИ Е СМЕШНО,И МИ Е МИЛО,
И СЕ УСЕЩАМ МЪДРА И СТАРА,
СВОЯТА ЧАША ДОКРАЙ ИЗПИЛА. 

ТВОЯТ РЕД Е ДОШЪЛ.
И ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ 

МЪНИЧКА МОЯ,С ДЕТСКИТЕ РАМЕНЕ, 
С РАЗБИТОТО КОЛЯНО- КОГА,
КОГА СТАНА ГОЛЯМА?
ОЧИТЕ ТИ БЯГАТ СМУТЕНО
СЪРЧИЦЕТО ТИ БИЕ В  




ГЪРЛОТО.
НЯКОЙ ВЕЧЕ СТОИ МЕЖДУ ТЕБЕ И МЕНЕ:
ТВОЯТА ОБИЧ ПЪРВА.
ТЯ Е КАТО ДЕТЕ ТОКУ-ЩО СЪБУДЕНО
ТЯ Е КАТО КРИЛО ПЕПЕРУДЕНО-
КАК ДА Я ПИПНА С РЪЦЕТЕ СИ ГРУБИ?
МЪНИЧКА МОЯ(ТИ СИ ОЩЕ МЪНИЧКА,
 
ТИ СИ ОЩЕ МОЯ- НО АЗ СКОРО ЩЕ ТЕ ИЗГУБЯ,
ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ ПОРОЯТ)
МЪНИЧКА,ВСЕ ОЩЕ МОЯ,
НАКЪДЕ ЛИ ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ?
КАКВО ЩЕ ТИ НОСИ ГОДИНА ПОДИР ГОДИНА
МЪЖЪТ,ИЗРАСНАЛ ОТ ТОВА МОМЧЕ?
ЩЕ ИМА ЛИ СЛЪНЦЕ В ГРАДИНАТА ВИ ИЛИ ЩЕ Я ПОЛОМИ БУРЯ ГРОЗНА?
ЩЕ СТАНЕ ЛИ ДИВАТА ШИПКА КРАСИВА РОЗА?
КАК СЕ БОЯ,КАК СЕ БОЯ
ЗА МЪХА НА КРИЛЦЕТО ПЕПЕРУДЕНО;
КАК МИ СЕ СВИВА ДЪХА ПРЕД ВЕЛИКОТО ,
ВЕЧНОТО ЧУДО, КАК МЕ БОЛИ СЪРЦЕТО
ОТ МИЛОСТ И ОТ ТРЕВОГА...
ВИКА ТЕ,ТЕГЛИ ТЕ СТРАШНИЯТ ОГЪН-
ЩЕ ИЗГОРИШ ЛИ ИЛИ САМА ШЕ СВЕТИШ?
И АЗ СЛАГАМ ПРЕД ТЕБ МЪЛЧАЛИВО
ВСИЧКО СКЪПО,КОЕТО СЪМ ИМАЛА
И ОНОВА,КОЕТО СЪМ ЧАКАЛА САМО,
МЪНИЧКА МОЯ, МОЯ ГОЛЯМА-
ДАНО БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!!!

СТАНКА ПЕНЧЕВА











*****







На  дъщеря ми




  
И ето -настъпи и този момент 
 порастна,годините бързо се нижат. 
 И малкото сладко и нежно дете
 в жена се превръща-красива и умна.
 
 Мечти и надежди и малко тъга
 и повече радост,късмет ти желая, 
и твоето малко-голямо сърце 
щастливо да бъде,спокойно,горещо.
  
 И мило момиче, пази вечно в теб 
 детето, което си,недей го изгубва. 
  И в трудни моменти помни, че зад теб 
 има хора, които ще те обичат.
  
 Бъди дяволита,бъди точно ти, 
 бъди непослушна и истински дръзка.
 И твоят живот за рогата хвани
и дълго ,и страстно,и с хъс изживей го!

*****









На дъщеря ми



От всичко, което бих поискала 

да ти кажа, избирам, дъще, едно.
- Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане ставай!
Даваш ли - не пресмятай!
Губиш ли - не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не съжалявай ,ако от тебе 
лъвица не става -
свое достойнство има
и мравката на тая земя.
Не бой се от нищо -
ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи
гордоста ще изправя 
главата ти като железен гръбнак.

Станка Пенчева










*****




Благословия

ПОБЕЛЯ МАЙКА ТИ,МОЙТО МОМИЧЕ,
РАНО ПАДНАХА СЛАНИТЕ.
ТИ НЕ СИ ДЕТЕ
И ОЧИТЕ ТИ БЕЗПОЩАДНО МЕ ПИТАТ.

КАКВО ДА ТИ КАЖА
КАК ДА ТЕ НААУЧА 
НА МОЯТА НАУКА ГОРЧИВА?
КАКВО ДА НАПРАВЯ,ЗА ДА ОСТАНЕ
СЪРЦЕТО ТИ ЩАСТЛИВО?

ВСЕКИ ИЗПИВА СВОЯТА ЧАША,
ВСЕКИ ПО СВОЙ ПЪТ МИНАВА...
ТРЪГВАЙ,ДЪЩЕ,
КАКТО РАДОСТНА ТРЪГНАХ
И АЗ ТОГАВА

ТВОЯТА МАЙКА ТИ ДАВА
НЕЩО СКЪПО ПЛАТЕНО:
ВЯРВАЙ!
ОБИЧАЙ!
ДОРИ НА ТАКАВА ЦЕНА
КАТО МЕНЕ...

СТАНКА ПЕНЧЕВА

*****

НЯМА ДА ЗАБРАВЯ СЪЛЗИТЕ ТИ!

Колко спомени натрупва човек за 25 години?Нямат брой...Някои изсветляват с времето,други парят като рана в сърцето ...Един такъв първи март(рожденният ми ден)няма никога да избледнее...Всяка година на 1март в Търговище се провеждаше общоградски  крос -състезание между училищата с  парични(много символични)награди.Дъщеря ми  беше  добраспортистка и  няколко поредни години участваше и печелеше 1-во място в съответната възрастова група.Една година тя имаше здравословни проблеми,аз не бях съгласна да се състезава.Но тя въпреки това отиде.Върна се разплакана.Подаде ми грамота за 1-во място и каза,че тази година няма парични награди.Аз я прегърнах с думите,че това не е важно,важното е първото място.А тя ми каза:"Да,но сега не мога да ти купя подарък...А толкова исках..."
Когато и да си спомня,че болното ми дете се е състезавало с  единствената цел да спечели,за да ми купи подарък ,винаги усещам болка в гърдите...
Няма да забравя тези  твои сълзи,момичето ми...
Обичам те!






Няма коментари: