ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

четвъртък, 24 май 2012 г.

УЧИТЕЛЮ,ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА!

ДНЕС Е ТОЛКОВА СВЕТЛО...
НАЙ-СВЕТЛИЯТ ПРАЗНИК...
24 МАЙ


*****


Междучасие в ОУ"П.Хилендарски"
Учителю,на теб са ти длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал.

Харалампи Харалампиев

*****

УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА, ДОБЪР ДЕН!


Последният ми учебен ден
в ПТГ"Цар Симеон Велики"
Случайна среща,
във жената бяла
Учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, “Добър ден”.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен!
Учителко, целувам ти ръка.


*****
МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока
тук всяка сутрин идваше жена.
Във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах, познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последният гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
бях влюбен в нея, слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислех
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика
самият аз бях доста променен.
Солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
прекрасно утро, неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
на входната врата се позвъни.
Излязох да отворя никой няма,
пред прага плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня,
знай -ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.“
Това прочетох, щях да се убия!
Учителката вече не видях.

автор: неизвестен

*****

Учителят


Загърнат в старомодния си шлифер
сред вас е всеки ден – това е факт,
не го смущават грапавите рими,
дори когато днес е пред инфаркт.

Приведен ходи често, но когато
застане той пред черната дъска
намира сили с чест да се изправи
и да припомни: Ботев днес е факт!

Замеряте го с думи богохулни
и клевети по всякакъв адрес,
брониран е за вашите куршуми,
но коленичи пред глухарче днес.

И стига му една усмивка само
на едно дете със влюбено сърце
той планината ще повдигне с рамо
и на небето ще я пренесе.

А там, под ореола на звездите
в единствения час по мъжество
не се подсказва и не се преписва,
а само се запява: жив е той…

Когато падне утре на паважа
сред локва кал, пронизан от инфаркт –
това ще бъде нещо… маловажно,
доказал го е Ботев – и е факт!

Иван Бобев

*****

Старият Учител 

Погледна за последно своя клас
и пак нахлуха спомените много…
В сълзи удавиха се думите… Без глас
им каза своето последно „Сбогом”.
Научи ги на толкова неща,
каквито даже в книгите не пише,
показа им какво е мъдростта –
да прощават, да се борят, да обичат…


С проблемите им страдаше и той,
със радостите им и той живя,
живота си прекара без покой,
но повали го вече старостта…
През сълзи погледна свойте ученици –
очакваше ги много дълъг път.
Те бяха неговите малки птици,
а той ги бе научил да летят…
А неговият път бе свършил вече –
Учителят си тръгваше сега.
Класът тогава стана прав и рече
не „Сбогом”, а… „Благодаря!”
Мира Дойчинова – irini

*****

Учителят е нашето начало-

от първите черти и колелца
до изгревите,нажежени в бяло,
учителят посоки ни е дал...

ВСЕКИ ПАЗИ В СЪРЦЕТО СИ СПОМЕН ЗА ЛЮБИМ УЧИТЕЛ...
Това е г-н ИВАН ПОПИВАНОВ-
МОЯТ КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ В АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ...НАЙ-ГОТИНИЯТ КЛАСЕН НА СЛАВНИЯ XI-г КЛАС,ВИПУСК `79...
ЗА ТОВА,ЧЕ СЕ РАДВАМ НА ОБИЧТА НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ-ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ГО ДЪЛЖА НА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН
ЧОВЕК,ПЕДАГОГ,
ПРЕПОДАВАТЕЛ...
НЕ ПОМНЯ ВСИЧКИТЕ СИ УЧИТЕЛИ...ПОМНЯ ОНЕЗИ,ОТ КОИТО СЪМ ВЗЕЛА НЕЩО ДОБРО И СЪМ ГО НАРЕДИЛА В ПЪЗЕЛА НА ДУШАТА СИ...
ОТ ВАС,г-н ПОПИВАНОВ,ВЗЕХ НАЙ-МНОГО...
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ БЯХТЕ С НАС В НАЙ-ВАЖНИТЕ НИ ГОДИНИ-КОГАТО СТАВАХМЕ ХАРАКТЕРИ!!!ОБИЧАМ ВИ!

http://www.youtube.com/watch?v=82ragyYUiFM&feature=related
*****
Моят последен учителски 24 май...
ПТГ"Цар Симеон Велики:-гр.Търговище


Искам да поздравя 
своите бивши възпитаници 
от:
ОУ"Георги Бенковски"-с.Беломорци,
ОУ"П.Хилендарски"-с.Надарево и
ПТГ"Цар Симеон Велики"-гр.Търговище...


Благодаря ви за обичта,с която ме дарявахте  в училище,с която ме дарявате и днес...

Обичам ви и съм
щастлива,че израснахте чудесни млади хора!

Благодаря и 
на моите бивши колеги
с които заедно споделяхме задъханото училищно ежедневие...Вие бяхте и продължавате да сте истински приятели!

*****
По този друм не се печелят битки,
не светят воеводски знамена...
По него тръгват със зеници чисти
най-искрените хора на света...




https://www.youtube.com/watch?v=PT5OmavfOWg

*****
 Учителят
  
Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва
да търси  истини - по-смело и напред.

Учителят  е  точица  едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечнa, не самичка,
а грейналата в детските очи.

Учителят  е  четка  и  боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри.

Учителят е  нотичка  игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга.

Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има “утре” още  днес.

Учителят…Той горд е.  И  изстрадал.
С  ум, сила, вяра  и  сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден.


Розалина Паскалева


 *****

Любимият учител

Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.

Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.

Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.

Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.

Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва -
жадува да раздава топлина.

Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.

Наташа Басарова

*****
http://www.youtube.com/watch?v=9O7p4S6GcnA

*****

Учител

На буквите със звука гальовен,
на звуковете с буквите красиви -
езика български чаровен
извайваше у мен с години.

Учителю, от мойто детство-
тъй бедно, ала тъй щастливо!
С косите бели по наследство
аз виждам те и днес на живо.

И помня твоята усмивка
и погледа ти- сериозен,
и чувам всяка дума, сричка,
и всеки звук пред мен отронен.

Учителю, от мойто детство,
живея тъй и днес в захлас…
С косите бели по наследство
учител съм сега и аз.

*****


Да докоснеш душата на дете 
и да останеш завинаги там-
най-голямата отплата 
за един учител!...



ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

*************************************
P.S. 24 май 2015 г.
Пак е 24 май...а ми е тъжно...
Моят любим учител 
Иван Попиванов 
вече не е сред нас!
На 13.12.2014 г.светът се събуди с един прекрасен човек по-малко...
Какво се утаява в нас от наученото през хилядите учебни часове?
Забравили сме много формули и теореми,но житейските уроци на г-н Попиванов ще помним завинаги!
Онези уроци,в които с простички думи и примери той ни учеше на чест,уважение и достойнство...и направи от нас мислещи хора...

ПОЧИВАЙ В МИР,УЧИТЕЛЮ!

За нас,които бяхме благословени да те познаваме-ще останеш завинаги в сърцата ни!
За останалите ще си легенда...




неделя, 13 май 2012 г.

In memoriam...ОБРЕЧЕНА НА НЕЗАБРАВА...


Напусна ни още една музикална легенда...

Отиде си 

КАТЯ ФИЛИПОВА



Родена е на 13 Май 1949 във гр. Варна в музикално семейство. Баща й е потомък на руски емигранти-дворяни дошли още през 1878 г. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци, хора на изкуството. Родът Филипови в Русия датира още през 1661 г. и се води като един от най-старите дворянски родове в Русия. През 1725 г. управляват Оренбургска област, Башкортостан,Татарстан и северен Казахстан. Участват в изграждането на гр. Лодейное Поле през 1702 г. в Санкт Петербург по заповед от Петър I. През 1878 г. Александър Телесницки участва заедно с брат си Владимир Телесницки в Руско-турската освободителна война. Владимир загива на бойното поле в Шейново а брат му получава Регалии от руския император Александър II и става генерал на руската армия и далекоизточния флот. Баба й е австроунгарка, родена в Херцогство Карниола, Австрия. Била е преводачка на много вестници и списания и е била полиглот - владееа е 12 езика.
Дядо й завършва музика в Одеса, а майка й Дора Филипова- Кралската Музикална Академия в Букурещ. Баща й Александър Тодоров завършва висшето военно училище в София и получава чин капитан в конната кавалерия при цар Борис III. Получава медал "Герой на Съветския Съюз" - първа степен лично от съветския лидер Сталин и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в Унгария по време на отечествената война.
Катя е призната за един от най-големите гласове на България.
Женена е за известния барабанист Крум Калъчев.
Катя Филипова завършва Икономически институт в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (73-74 г.), по-късно се представя и в Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди — „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977), I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981); „Песни за морето“ (Рощок '82).

Една от най-популярните ѝ песни става „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 година. От края на 1980-те години Катя Филипова работи с Динамит брас бенд в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати“ и „Добър вечер“.

Умира на 13 май 2012, точно на 63-тия си рожден ден.

*****
Незабрава
Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.

http://www.youtube.com/watch?v=PpUevdHC8QU

*****
Добри познати
Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
 да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха тъй безпощадни
 дружески да си мълвят, дружески да си мълвят

  Бяхме най-близки, затуй отсега нататък
ще сме с тебе най-чужди, най-чужди в света.

Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Не, ние не можем да бъдем добри познати
няма среда в любовта, няма среда в любовта

http://www.youtube.com/watch?v=PpUevdHC8QU

ПОКЛОН
ПРЕД ТАЛАНТА И ПАМЕТТА Й!