Напусна ни още една музикална легенда...
Отиде си
КАТЯ ФИЛИПОВА
Родена е на 13 Май 1949 във гр. Варна в музикално семейство. Баща й е потомък на руски емигранти-дворяни дошли още през 1878 г. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци, хора на изкуството. Родът Филипови в Русия датира още през 1661 г. и се води като един от най-старите дворянски родове в Русия. През 1725 г. управляват Оренбургска област, Башкортостан,Татарстан и северен Казахстан. Участват в изграждането на гр. Лодейное Поле през 1702 г. в Санкт Петербург по заповед от Петър I. През 1878 г. Александър Телесницки участва заедно с брат си Владимир Телесницки в Руско-турската освободителна война. Владимир загива на бойното поле в Шейново а брат му получава Регалии от руския император Александър II и става генерал на руската армия и далекоизточния флот. Баба й е австроунгарка, родена в Херцогство Карниола, Австрия. Била е преводачка на много вестници и списания и е била полиглот - владееа е 12 езика.
Дядо й завършва музика в Одеса, а майка й Дора Филипова- Кралската Музикална Академия в Букурещ. Баща й Александър Тодоров завършва висшето военно училище в София и получава чин капитан в конната кавалерия при цар Борис III. Получава медал "Герой на Съветския Съюз" - първа степен лично от съветския лидер Сталин и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в Унгария по време на отечествената война.
Катя е призната за един от най-големите гласове на България.
Женена е за известния барабанист Крум Калъчев.
Катя Филипова завършва Икономически институт в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (73-74 г.), по-късно се представя и в Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди — „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977), I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981); „Песни за морето“ (Рощок '82).
Една от най-популярните ѝ песни става „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 година. От края на 1980-те години Катя Филипова работи с Динамит брас бенд в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати“ и „Добър вечер“.
Умира на 13 май 2012, точно на 63-тия си рожден ден.
*****
Незабрава
Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.
И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.
И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
http://www.youtube.com/watch?v=PpUevdHC8QU
*****
Добри познати
Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха тъй безпощадни
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят
Бяхме най-близки, затуй отсега нататък
ще сме с тебе най-чужди, най-чужди в света.
Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Не, ние не можем да бъдем добри познати
няма среда в любовта, няма среда в любовта
Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха тъй безпощадни
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят
Бяхме най-близки, затуй отсега нататък
ще сме с тебе най-чужди, най-чужди в света.
Ти искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Не, ние не можем да бъдем добри познати
няма среда в любовта, няма среда в любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар