С усмивка за усмивката

УСМИВКАТА-

ПЪТЯТ КЪМ

СЪРЦЕТО...

Усмивката
Лъчезар Станчев

Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека.
Но струва ми се - в нощ студена
от майчина целувка е родена.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти!

Усмивката. Тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката! Със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека.
Една-едничка груба дума
разкъсва нишката. Тогава
усмивката - снежинка - се стопява.
Тя с пролетта цъфти, а зиме
прецъфтява
и често се покрива с пепел като жар.
За равни тя е, не - за роб и господар.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.

Щастлив ли си, изпълнен ли си с вяра,
пази усмивката да не умре!
Усмивка нека грее вред България
като спокойно слънчево море.
Усмивката да върнем! Да спасим света
с усмивката на радостта.
Човешката усмивка на доверие, която
не се купува даже и със злато!

http://www.youtube.com/watch?v=Nt-iKQzVaeI

~//~//~

Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга...
Дамян Дамянов

~//~//~

УСМИВКАТА-ОПИТ ЗА ТЪЛКУВАНЕ...

Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен.

Усмихвай се и имай приятели,мръщи се и имай бръчки.

понякога е достатъчна само една усмивка, за да направим онези, които обичаме щастливи

Най-добрата защита е усмивката. Усмихвай се цял ден!

усмивката е светлина в прозореца на твоето лице,която показва ,че си в къщи.

За да се намръщиш са ти нужни 43 мускула, а за да се усмихнеш само 17 :-)

Усмивката е най - краткия път между двама души.

Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.

Никога не съм виждал лице, което се усмихва да не е било красиво.

Ако някой не ти се усмихне - бъди щедър и му дай една от твоите усмивки.Никой не се нуждае от една усмивка повече от този,който не знае да се усмихва на другите:))

Един ден любовта попитала приятелството - Ти защо съществуваш когато мен ме има ? Приятелството отговорило : -За да донеса усмивка там където ти оставяш сълзи !!

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

Усмихнисе на живота, за да ти се усмихне и той.

За да живеете по-дълго, по-често умирайте от смях!!!

Понякога радостта е причината да се усмихваш, понякога усмивката е причината да си щастлив.

Усмивката прави богати тези, която я получават без да ограбва онези, които я дават.

Дай една от твоите усмивки - тя може да е единственият светъл лъч в нечий ден.

Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто се усмихни.

Усмивката прави лицето ти по - ценно.

Почти винаги усмивката е породена от друга усмивка.

Ако срещнеш приятел, на когото липсва усмивка, дай ми една от твоите.

Никога не си напълно облечен без усмивка.

Започни деня с усмивка и го завърши с нея.

Децата се учат да се усмихват от родителите си.

Носи усмивка и имай приятели. Мръщи се и имай брчки.

Преди да се разсърдиш, увери се, че нямаш повече усмивки.

Смехът е усмивка, която избухва.

Ако не ползваш усмивката си, си като човек с един милион долара в банката, но без чекова книжка.

Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.

Ако искаш да развалиш деня на сърдития, дай му усмивка.

усмивката е евтин начин да смениш външния си вид.

Най-добрата защита? Усмивката /Майка Тереза/

Усмивката е като слънцето , прогонва зимата от лицата на хората

Усмивките са целувките между душите ни.

Усмихни се на някой непознат…може това да е единственото хубаво нещо, което ще му се случи днес!

Животът е огледало – усмихни му се, за да ти се усмихне и той

Лягайте си с мисълта за нещо приятно и красиво и ще се събудите с усмивка,защото последната заспала мисъл се събужда първа!


ако искаш да си щастлив през целия ден,
раздай толкова усмивки, колкото можеш !!!..

Светът е оцелял, защото се е смял-девизът на габровци:)

Известно е, че когато човек е в радостно настроение или подем, той се усмихва, изправя си раменете и започва да излъчва щастие. На малцина обаче е известен факта, че ако човек се усмихне и си изправи раменете, в тялото му безпричинно се поражда радостно настроение. Именно това провокиране на усещането за щастие, чрез имитирането му по физически начин, се нарича "състояние ОКТАВА".
М. С. Норбеков

Ако не ползваш усмивката си, си като човек с един милион долара в банката, но без чекова книжка.

Смехът е усмивка, която избухва.

УСМИВКИТЕ СА ЗАРАЗНИ - БЪДИ ПРЕНОСИТЕЛ!!

~//~//~

Приказка за усмивката

Усмивката почука,
Но кой да и отвори?
Обади се капчука,
мърморейки-отгоре.
Разбуди светлината
протегнато лениво
във изгрева прозрачен.
И сенки срамежливо
се скриха във ъгал прашен.



А горе, в синевата,
от слънцето отвита
огледа се земята.
Настръхнала ,тревата,
във утрото измита,
погледна към небето:
"Ах, колко съм красива!
Росата ми отива."
Усмихна се - щастлива.
Засмя се и земята-
тъй горда от тревата,
откърмена от нея.
В небето се зарея
усмихнало се ехо.
И пръсна се далеко,
далеко над земята,
във песен неизпята.
Светът я чу-разбуден,
заслуша се-учуден
и каза на капчука:
"Усмивка ли почука?"
А той му се усмихна
и весело откликна:


"Усмивката донесе
и щастие, и песен,
и слънце във сърцето,
и обич във небето".
Светът се позамисли
и после каза вещо:
"Усмивка, хм...
ВЕЛИКО НЕЩО"!
~//~//~

Хей,къде ви е усмивката?

Урок за Живота 
Шалва Амонашвили


Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за него.

Хората в селото живеели като единно семейство. Младите почитали старите, мъжете уважавали жените.

В тяхната реч не съществували такива думи като: обида, собственост, ненавист, омраза, тъга, плач, болка, печал, алчност, завист, лицемерие... Те не знаели за тези и други подобни думи, защото в живота им нямало нищо, което биха могли да назоват с тях. Жителите на това планинско селце се раждали с усмивка и от първия им ден до последния, тази сияеща усмивка никога не слизала от лицата им.

Мъжете били мъжествени, а жените - женствени. Децата помагали на възрастните в домакинството, играели и се забавлявали, катерели се високо по дърветата, беряли горски плодове, плували в планинския поток. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията, а децата научавали страшно много от тях. Почти всички закони на Природата им били известни.

Стари и млади живеели в хармония с Природата. Вечер всички се събирали около огъня, изпращали усмивки на звездите, всеки си избирал своя звезда на небето и разговарял с нея. От звездите те научавали за законите на Космоса, за живота в други светове. Така било при тях от незапомнени времена.

Един ден в селото се появил човек и казал:
- Аз съм учител.

Зарадвали се местните хора на пришълеца. И му поверили те децата си с надеждата, че учителят ще ги научи на по-важни знания от тези, които им давали Природата и Космосът. Само недоумявали хората: защо учителят не се усмихва, как така лицето му е без усмивка?

Пристъпил учителят към обучението на децата. Но с течение на времето всички забелязали, че децата очевидно са се променили така, все едно били сменени с други. Те станали раздразнителни, а след това се появило озлобление, децата все по-често се карали помежду си, вземали си вещите едно на друго. Научили се на подигравки, на криви и лукави усмивки. От лицата им сякаш била изтрита предишната, обичайна за всички жители на селото усмивка.

Хората не знаели дали това е добро или лошо, защото и самата дума "лошо" не съществувала при тях. Те били доверчиви и искрено вярвали, че всичко това са нови знания и умения, които учителят е донесъл на децата им от останалата част на света.


Минали се няколко години. Децата пораснали и... съвсем се променил животът в отдалеченото планинско селце: хората завзели земята, оградили я и я нарекли своя собственост. Те станали подозрителни и недоверчиви един към друг. Забравили за езика на птиците, животните и растенията. Всеки от тях загубил своята звезда на небето.

За сметка на това пък в домовете им се появили телевизори, компютри, мобилни телефони, издигнали се гаражи за автомобили. Хората загубили своите сияещи усмивки, но усвоили грубия кикот.

Погледнал на всичко това учителят, който така и никога не се научил да се усмихва, и бил горд: в отдалеченото планинско селце той приобщил хората към съвременната цивилизация.

~//~//~


Усмивката
Дора Габе

Една усмивка -
и цъфнаха бадемите веднага,
засмукаха пчелите розов цвят.
Една усмивка само -
и вече друг е тоя свят.
Една усмивка -
и до болка синьо е небето,
гушат се една във друга планините
и въздухът е цял опиянен.
Една усмивка -
и не ми трябва нищо друго;
една усмивка стига,
за да е цялата вселена в мен.
~//~//~

КОЙ СЪЗДАДЕ УСМИХНАТОТО ЛИЧИЦЕ?

Макар електронната поща да не е толкова далеч от разговора в реално време, тя е лишена от възможността да се жестикулира. За решаването на този проблем в интернет се използват така наречените емотикони — последователност от символи, които напомнят човешко лице. Техният създател е добре известен. Кой обаче пръв е нарисувал усмивката и очите, превърнали се в две точки - добре познатия ни съвременен фолклор. Нали не си мислите, че тези усмихнати емотикони (наричани още smile), съставени от препинателни знаци, букви и цифри и означаващи някаква емоция са плод на всеобща изобретателност. Нищо подобно. Усмихнатото личице си има автор
.
За първи път го е нарисувал американският художник Харви Бел (Harvey Ball).В началото на 60-те години в Америка започва процес на сливане на големите застрахователни компании. Процесът протичал болезнено и започнал да влияе негативно на сътрудниците. С други думи, несигурни в утрешния ден, служителите станали по-раздразнителни, разсеяни и тъжни.Такова било настроението и в Държавната взаимовспомагателна застрахователна компания. Представителите на State Mutual Life Assurance Cos. of America решили да повдигнат духа на своите сътрудници и да ги накарат да се усмихват всеки път, когато те се срещат с клиенти, когато вдигат телефонната слушалка или работят с документи.За да постигнат целта си, било решено да се проведе една не съвсем обикновена рекламна кампания, но се нуждаели от леснозапомнящ се, ярък символ и през декември 1963 година застрахователите се обърнали към художника-график Харви Бел.По-късно Бел признал, че завършил разработката за не повече от 10 минути. За работата му заплатили 45 долара и това е цялата печалба, която Бел някога е получавал за усмихнатото личице: той дори не поискал да го регистрира като търговска марка, не е защитил авторското си право и по думите на сина му Чарлз Бел (Charles Ball), никога не е съжалявал за това. По този повод той обикновено казвал : "Все пак, аз мога да да ям само един бифтекс и не мога да карам едновременно няколко коли." Първото усмихнато личице било прикрепено към безопасна игла, т.е. било направено във вид на значка и раздадено на служителите и клиентите на компанията.

Значките имали невероятен успех. Те толкова много се харесали на клиентите и застрахователните агенти на State Mutual Life Assurance Cos. of America, че в скоро време компанията поръчала 10 хиляди такива значки.Но в света усмихнатото личице станало популярно едва през 70-те, когато двама братя (Bernard and Murray Spain), чийто бизнес (тяхната фирма Philly) бил създаване и производство на всякакви причудливи сувенири и предмети, измислили за него и изречението "Have a Happy Day". Скоро двамата братя и десетки други техни имитатори започнали масово да използват жълтата муцунка с цел печалба. Днес имената им са забравени, остава им утехата, че в онези години именно техният лозунг допринася за популярността му.Усмивката с този девиз станала бързо хит и се появила върху емблеми и картички, тениски и шапки - с други думи върху всичко, което можело да бъде продавано. Само слънчевожълтите значки към 1972 година били 50 милиона.

Естествено никой не се и замислял за някакво авторско право, а Пощенските служби на САЩ дори отпечатали марка с усмихнатата физионимийка, създадена от Бел. През 1971 година френският предприемач Франклин Лоуфрани (Franklin Loufrani) регистрирал усмихнатото личице като търговска марка в повече от 80 страни. Лоуфрани твърдял, че именно той е измислил символа през 1968 година в Париж .Лоуфрани основал корпорация Smiley Licensing и за няколко години натрупал прилично състояние по целия свят, предвидливо заобикаляйки Съединените щати.Бел не предявил иск на Лоуфрани, но се намерили и други "създатели", които твърдяли, че именно те са създателите на усмихнатото личице.

В края на краищата, уморен от всичко това, Бел регистрирал своя версия на усмивката, в която включил своите инициали.Бел обичал въодушевено да казва за своето изобретение: "Никога още в историята на човечеството и изкуството не е било създадено нещо друго, разпространено толкова широко, което да е носило толкова щастие, радост и удоволствие. Няма нищо друго, направено толкова просто, да е станало понятно за всички." Дали тези негови думи са истина? Бернард Спайн твърди, че фирмата Sunkist още през 30-те години е рекламирала портокалите си, като рисувала смешни муцунки върху тях, а подобни усмихнати човечета бил виждал в детската книжка на Munro Leaf's, издадена през 1936 година "Manners Can Be Fun". Но това черно-бяло далечно сходство едва ли може да се сравни със завършеното произведение на Бол. Вече на прилична възраст, Харви Бел окончателно определил своята мисия на Земята — той виждал себе си като международен посланик на щастието и дори измислил празник през октомври -

Международен Ден на Усмивката (World Smile Day). Той смятал, че това трябва да бъде ден, "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под лозунга "Направи добро. Помогни на една усмивка". Бел, очевидно е бил един щастлив човек. Неговите деца твърдят, че той никога не е изпитвал злоба и ненавист към онези, които незаконно разпространявали в многомилионен и създадени от него изображения. Бел умира на 12 април 2001 г. на 79-годишна възраст. Днес неговият син Чарлз оглавява основаната от Харви Бел World Smile Corporation и внимателно следи кой и как използва марката. "Нашата мисия е да създаваме, продаваме и лицензираме продукция с марката Harvey Ball Signature Smiley." Подписът на Харви Бел гарантира, че изделието е оригинално.

Но онова, което е действително важно, е че цялата печалба на World Smile Corporation след изплащането на данъците, отива за благотворителна дейност. "Ние помагаме на децата в целия свят. Нито една друга корпорация, която използва усмихнатите личица, не прави това". 

Празникът на усмивката за първи път се отбеляза в американския град Уорчестър, щата Масачузетс. Хиляди ученици от този град изготвят картички с усмихнатото лице, които изпращат на болници и клиники.
От 1999 година светът чества Деня на усмивката в първия петък на октомври .
  И  призивът към всички хора е: "Направи нещо добро. Помогни поне на един човек да се усмихне" и разбира се, отвсякъде грее жълтото усмихнато личице, нарисувано от Бел 


~//~//~

 "Светът е оцелял,
защото се е
смял"-

девизът на гр.Габрово

~//~//~

В страната на усмихнатите хора има толкова много красота,веселие и много радост.Слънцето дори се смее,облаците танцуват,вятърът пее своята песен и от тази песен клоните на дърветата танцуват своя прекрасен танц,тревата и цветята нашепват красиви думи,реката тече към своето място да се слее с друга река,а тя да стигне до своето море.Скача от камък на камък ,пенливо следва своя път...
В цялото това усмихнато царство хората се поздравяват с усмивка и вървят по своя път,но...Един ден в страната на усмихнатите хора и на техния път се появили намръщените хора.Гледали ги и се чудели тези кои са?Чудели се ,защо тези хора не използват прекрасните си усмивки?Недоумявали,докато не им се наложило да прекарат един ден с намръщените.Вървели по своя път.Трябвало да стигнат до едно свещено място,където времето отмервало история.Наоколо всичко било тъй величествено и сакрално.Тихо нашепвали стените на тази обител своята вековна история,горите напявали своята песен,но само усмихнатите забелязвали и чували всичко това.Намръщените вървяли редом с тях и не виждали по-далеч от носа си.Така през времето ,докато пътували,усмихнатите хора пеели,радвали се,а намръщените се чудели на какво толкова се радват,защо пеят,на какво се смеят и през цялото това време си мислели ,как ще им се повреди колата,кога най-сетне ще пристигнат и все бързали...но за къде бързат толкова-питали се усмихнатити хора?И както очаквали намръщените,колата се повредила.Намръщили се още повече и започнали да търсят вина в другите , и тъй като не виждали по-далеч от носа си не откривали вината в себе си.Усмихнатите търпеливо гледали какво се случва...

Оставили повредената кола на пътя и продължили към крайната цел на самото пътуване.Казвали си -това е част от нашия път,усмихнали се на реката,на планината,на облаците и тръгнали,а намръщените в този миг навели глави и се мръщели още повече.И ето ,че с перипетии стигнали до големите порти на тази Света обител.Усмихнатите преклонили глави пред святото място,благодарили,че въпреки трудностите не изгубили усмивките си...,а намръщените навирили носове и непомислили дори глава да преклонят.Усмихнатите наблюдавали и се питали.Какво се е случило на намръщените?къде са се изгубили по пътя?Но не ги съдели ,имало кой да ги съди.Всеки избира по кой път да върви,в кой свят да живее,как да се държи и с кой да общува,на кой Бог да се кланя или просто да носи Бога в себе си да има вярата,да се пита-защо толкова са различни орбитите на всяка една човешка Вселена?Това ,което виждаме на повърхността не определя съдържанието,ако има такова.Усмихнатите хора вярват, че във всяко едно кътче има нещо скрито,че зад всяко едно намръщено лице се крие усмивка-усмивка,която сближава,усмивка,която спасява и зад всяко едно усмихнато лице има плачещо сърце-сърце,което плаче,че в света на намръщените хора липсва усмивката.


~//~//~

Всяко утро започвай с УСМИВКА,
защото най-хубавият ден е...днешният!
/Майка Тереза/


~//~//~

УЛЪIБКА
От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
И тогда наверняка,
Вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке...
 С голубого ручейка
 Начинается река,
 Ну, а дружба начинается с улыбки.

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Добрый лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке...
Так пускай повсюду на земле,
Будто лампочки, включаются улыбки!

http://www.youtube.com/watch?v=c9ZMjek7to4
/превод/
  От усмивката мрачния ден е по-светъл.
От усмивката в небето дъга ще се събуди.
Сподели своята усмивка,
И тя ще ти се върне многократно.

Припев:
Тогава сигурно,
Изведнъж облаците ще затанцуват
И щурчето ще засвири на цигулка...
Със синьото ручейче
Започва реката,
Е, а дружбата започва с усмивка.

От усмивката слънчева една
Ще престане да плаче и най-тъжния дъждец.

Добрата гора ще се прости с тишината
И ще заръкопляска със зелени длани.

От усмивката ще стане по-топло на всички
И на слона и даже на малкото охлювче
Затова навсякъде по земята,
 Като лампички, да засветят усмивки.

~//~//~

Усмивката на времето...
Усмивката няма възраст...



~//~//~

Усмихни се...
Така!
Сега ти имаш могъщо  оръжие,
което проправя пътя към сърцето...

Добави в Svejo

ДОБРОТА-днес и завинаги...

...Понякога съм толкова добра...

**********************************************************

Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. "Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."

Kindness is contagious...pass it on!
**********************************************************************

13-ти ноември е Световният ден на добротата. Именно на този ден през 1998 година в Токио бе открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участваха Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ.

Специално за този ден френският художник Орел подари на хората едно открито сърце. Според изследването на японски и американски психолози, начело с Кейко Отаке, колкото повече добри неща правим, толкова повече сме щастливи. Според учените, тези, които изказват своята благодарност, нежност и други добри чувства към хората, не само че гледат с по-голям оптимизъм в бъдещето, но и физически се чувстват по-добре и по-хармонично.

От своя страна пък учените от мичиганския университет смятат, че добрите хора боледуват по-малко и по-дълго живеят. Отзивчивите хора, твърдят изследователите, живеят средно с девет години повече, вероятно, защото имат по-добър имунитет и по-здраво сърце: та нали, когато човек прави нещо добро за другите се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват съдовете. Другият страничен ефект от добротата е изработката на „хормона на удоволствието”. Когато човек прави добри неща за другите, мозъкът му изработва по-голямо количество ендорфини, известно като прекрасно природно болкоуспокояващо.

Бъдете добри! Бъдете щастливи!

*************************************************************************

ДОБРОТА

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!

Чудните си листи щом разтвори,
да го чуят чак накрай света!
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта!

Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон...
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед - цял тон!

Да си имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри...
Радостта да пее като птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта" !

Нора Гаджева 

*************************************************************************

http://www.youtube.com/watch?v=Qt2kU6QMVuY

НАДЕЖДА

Ивайло Диманов
На баща ми

Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса -
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите - тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда -
Доброто надживява и смъртта!

http://www.youtube.com/watch?v=tFxr-_W6gbk&feature=related

*******************************************************************

http://www.youtube.com/watch?v=c7-dbBZHoPA&feature=related

Песен за доброто

Недялко Йорданов

Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

******************************************************************

Добрите са родени за отричане

Васка Мадарова

Знаех си, че трябва да съм лоша!
(Кой ли ги обича днес добрите?)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?

Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя...
(А не безумно все да ги обичам...)

Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите!
Останалите - дето ги обичат -
те са просто тежък делник в дните...

Знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!"...
Докато съм добра е невъзможно -
добрите са родени за отричане!

http://www.vbox7.com/play:8dd01a1b

*****************************************************************************

http://www.youtube.com/watch?v=Zexz0JsL1OI

 Добрите хора

Иван Тренев

Добрите хора страдат безнадеждно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават иэневяря ,
защото любят с тиха сила!

Добрите хора за щастие жадуват,
плача си крият, все се смеят,
подараци с последен лев купуват,
но с жест да поднесат умеят!

Добрите хора никога не молят,
успеха в работата си намират,
 когато на света ги вече няма,
тогава ги желаят и раэбират!!!

Но затова ли трябва лош да стана???

***********************************************************************

ПЕСЕН ЗА ДОБРИТЕ ХОРА

Бертолт Брехт
 Венцеслав Константинов, превод от немски

1

Добрите хора по това се познават,
Че опознаеш ли ги,
По-добри стават. Добрите хора
Те приканват да ги направиш по-добри. Защото
Нали човек поумнява, като се вслушва,
Щом нещо му казват?

2

В същото време обаче
Те правят по-добър онзи, който ги гледа
И когото те гледат. Помагат ни те
Не като ни улесняват да се сдобием
С храна или яснота, а като знаем,
Че те съществуват и променят света.

3

Идеш ли у тях, ще ги намериш.
Те си спомнят своя стар образ
От последната ваша среща.
Колкото и да са променени -
Защото тъкмо те се променят, -
Най-много да са станали по-разбираеми.

4

Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.
Но те не ни заставят да живеем в него,
Понякога дори не разрешават.
Можем по всяко време при тях да идем, макар и
Да сме незначителни, ала
Каквото им носим, трябва да е подбрано.

5

За своите дарове те винаги намират причини,
А видят ли ги захвърлени, смеят се.
Но и с това ни доказват,
Че изоставим ли себе си,
И тях изоставяме.

6

Извършат ли грешка, ние се смеем:
Защото сложат ли камък не на място,
Гледайки ги, съзираме
Точното място.
Те печелят всеки ден интереса ни, както
Всеки ден си печелят хляба.
Те са встрастени в нещо,
Което е извън тях.

7

Добрите хора ни привличат,
Сякаш нищо не могат да свършат сами.
Всички техни отговори съдържат нови въпроси.
В решителни мигове, когато корабите потъват,
Внезапно откриваме, че те ни гледат с широко
Разтворени очи.
Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,
Те все пак са в съгласие с нас.

1939

**********************************************************************

http://www.youtube.com/watch?v=6bILquOcufY

Дано

Ако до всяко добро същество

застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот,

че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

Най-малко хиляда и две.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,

до всяко добро същество застане поне още едно,

тогава, тогава, предвиждам такъв живот,

че само си викам "Дано".

Тогава престава да те е страх

и от страха те е срам,

щом има някой с теб, с мен и с тях,

щом няма никой сам.

Щом ти е трудно не се колебай,

не страдай току-така,

ела приятел и лапата дай,

аз ще ти дам ръка.

************************************************************************

Доброта

На благоденствие не се приучвай!
Защото то е преходно в света...
Ако си имал - научи се да изгубваш!
Ако си бил щастлив - се научи да страдаш след това!
И както слънцето не чака да го молят
да отдели от свойта светлина и топлина...
Тъй ти не чакай някой да те моли
да правиш цялото, зависещо от теб, добро в света!

Че добротата е език, на който немите говорят!
А също глухите дочуват неговия глас!
И както да възвърнеш времето изгубено
назад не можеш...
Тъй няма да успееш да поправиш сторена злина!

Недей да сееш зло, защото ще пожънеш разкаяние!
И не живей в заблудата, че съществува
малко и голямо зло!
Прави добро на всички - със желание!
Че има на света едно-единствено,
но истинско съкровище -
наречено сърце добро!.............

/ Елена Найденова – Sun /

******************************************************************************

Доброта и чаша мляко

Това е една от историите, които може би вече сте срещали някъде във виртуалното пространство. Или някой ви я изпратил по е-мейл. Но въпреки това – не е поредната “градска легенда”.
Всъщност историята е истинска. Макар и доста поукрасена…
Доктор Науърд Кели наистина е съществувал. Не само, че е бил реална историческа личност, но той е и един от четиримата основатели на една от най-добрите болници в света – Джон Хопкинс.
За разлика от момчето от историята обаче, доктор Кели произлиза от заможно семейство и никога не му се е налагало да се препитава с продажби от врата на врата. Нито пък е бил толкова отчаян…
В действителност, един ден младия Кели просто се е разхождал из поляните на Пенсилвания и ожаднял. Почукал на вратата на първата къща в полето и помолил за чаша вода. Вместо това – получил чаша мляко.
Какво се случило по-нататък – ще разберете от самата приказка. Както повечето притчи, и тук има доста украса и всеки, който е преразказвал историята е добавил по нещичко от себе си…
… но най-важното е, че истинската ценност на този разказ не се е променила.
Поуката е една и съща. Дано да успеете да я откриете!

И така...
"Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.
Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.
От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил сметката, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери сметка, която ще изплаща до края на дните си.
Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на сметката.
Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели."

**************************************************************************

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25 януари 1977
Петя Дубарова

http://www.youtube.com/watch?v=jhWJ5vkaZMA

**************************************************************************

Майка Тереза - Въпреки това

Хората често са неразумни, нелогични и егоистични;
въпреки това, прощавай им.
Ако си любезен, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли;
въпреки това, бъди любезен.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове;
въпреки това, имай успехи.
Ако си честен и открит, хората могат да те мамят;
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си строил с години, някой може да разруши за една нощ;
въпреки това, продължавай да строиш.
Ако намериш спокойствие и щастие, могат да ти завиждат;
въпреки това, бъди щастлив.
Доброто, което правиш днес, утре ще бъде забравено;
въпреки това, прави добро.
Дай на света най-доброто от себе си, но те никога няма да са доволни;
въпреки това, давай на света най-доброто от себе си.

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог,
не е между теб и тях, нали?

**************************************************************

Добави в Svejo

Мъдростта на вековете

Трите кедрови дървета

Паулу Коелю


В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
-- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
-- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.

Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем.
От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".

Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено.
И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.

След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата.
И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.

На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.

Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.

  Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра.Както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял...

Добави в Svejo

Ключ към сърцето...

Ключът към сърцето може да бъде само една дума или нежна целувка.

***

Ти намери път към моето сърце,
така,
както ручея намира своя,
за да слее се с море.
Макар да бях затворил го,
за гости като теб,
ти откри ключа заровен някъде,
забравил бях,
дори къде..

Сега всичко е във твоите ръце,
разполагаш вече с моето сърце.
Аз открит съм вече,
уязвим,
Любовта е сила,
която кара ни и да грешим...

***

.

По следите на съдбата...

Някой питал ли се е...
дава ли съдбата шанс на всеки?
Дали когато тръгнеш в грешната посока...
точно там, точно на това място не чака някой...
който да ти подаде ръка...да бъде до теб?
Дали когато си мислим че всичко е свършило..всъщност започва ново начало?
Нова любов...
Нова съдба...
Как да стигна до нея...
Как да открия съдбата си...искам толкова неща да я попитам...искам толкова неща да науча..

Ще тръгна..ще я търся...

По пътя си срещам сянка..
Слаба..изнемощяла....
Дали това това е съдбата?
"Коя си ти?"-
"Аз съм твоята душа..."-докато не намериш съдбата си...ще се скитам  изнемогвам...
..Продължавам по пътя си...

Виждам приближаваща се жена....сгърчена...с помътняло лице...
-Ти ли си съдбата?
"Аз съм страха ти"-докато не отриеш своята съдба ще те следвам по стъпките ти..

Уморих се! Къде е тази съдба...защо не мога да я открия...

...В далечината виждам коленичило дете...
"Не се приближавай!"-страха ти ще ме убие..
-аз съм любовта..."
-А къде да намеря съдбата си?...
Върви! Ще я срещнеш!

Продължавам...а страха-неуморно ме следва...

Стигам до красива поляна...с поточе,
присядам да отдъхна...
А до мен се доближава жена...
"Аз съм твоята съдба"...
"Искаш отговори"...а те през цялото време са у теб..."
-Нима съм вървяла напразно?
"Всяка пътека е изход..."
"Всяки път...ново начало"
"Изгони страха си..."
"Приюти душата си..."
"...Намери ключа към сърцето си..."
-Но къде да го намеря?
"...ще го намериш там...където си го отключила за първи път..."
-Но ако не мога да си го взема отново?

"Ако не можеш да го вземеш отново, то цял живот ще бъдеш подвластна на страха си..и той ще те води"
"Излекувай сърцето си...сега се руши....нима искаш да загубиш и него?"
"Душата...тя ще ти помогне...само я приюти там, тя няма да го нарани.."
-Ще се върна...ще я взема!-Но ключа...
Вече съм го дала...на Него!
"Значи нямаш нужда от мен"...
"Търси отговорите там.."
"Ако успееш да си върнеш ключа ще бъдеш щастлива"...

...Още се скитам...
Още търся..още търся Него..и ключа си...Спасих си Душата...
Но сърцето....сърцето кърви...
Къде си? Къде е човека ,на когото подарих ключа от сърцето...

Lolina (feniks)

***

Ключ към сърцето

http://www.youtube.com/watch?v=0vzhYtIFv0s

Във клетка затвори ме, моя съдба!
Във клетка от спомени, дълго тъкана!
Преплитат се те със тиха тъга,
за обич, прекършена в твойта измяна!

И как да живееш, щом тъй си обичал?
Щом всичко си давал и то от душа?
И питаш отново, защо си се вричал,
защо твоят дар е сега самота?

Защо туй сърце във гърдите не спира,
да плаче, да моли, дори да кълне?
Защо любовта непрестанно извира
и пак те залива, не може да спре?

Любов наранена така не заспива!
Тя будна е, страда, а как я боли!
Тя тръгва си, връща се, пак си отива,
така ти показва, че жив още си!

Но щом избере те, щом тебе посочи,
във вените щом твойта кръв закипи,
щом твоят дъх секне, а после подскочи,
хвани я с душа и в сърце заключи.
Евгения Георгиева

***

Притча за Любовта и Щастието или- 

стената в сърцето

В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.

От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.

Веднъж една мъдра Любов казала:“Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят„. Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.

Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.

Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.

Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:

„Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?“ Любовта се замислила и казала:“Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти.“

Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.

Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят.

Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.

„Чаках те!„-казало то …

Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.

Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.

Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи …

Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.

***

Сън
Вече не спя, вече не мога,
 но и без да спя, пак те сънувам.
Тръгвай си. Махай се!
Стига вече си крал от мен!

Дадох ти всичко и всичко ми взе.
Даже сълзи да има,
няма те да са за теб,
празен храм е моето сърце.

Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо всяка нощ в моя сън.
Ключ към мене бях ти дала,
ключ за моята душа.

Дай ми го сега и си върви!

Вече не спя, вече не мога!
Страх ме е, страх ме е,
да не срещна отново теб
и в съня да те поискам пак.
Пада звезда, пита ме тя
искам ли мой сън да си ти?

Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо в моите сънища ти.
Ключ бях ти дала, днес пак ела,
но за последно и ми го върни.

Ключ към мене бях ти дала,
но дори да дойдеш,
 празно ще е тук.
Моят сън е пуста стая,
само сянка там си ти.

Дай ми ключа и си върви!

http://www.youtube.com/watch?v=aJ-_9s0rNCM

***

"Добрият човек  има ключ към душите и сърцата на хората."

***

Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.

С какви ли не ключета не опитваха -
със външност,физика,галантност,ум,
а други пък - с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт .... Излишен шум!

Не сетих как невинното Амурче
прободе ме със твоите ръце!
Сърцето много лесно се отключва,
когато се отключва със СЪРЦЕ!

***

НЕ ЗАКЛЮЧВАЙ

СЪРЦЕТО СИ...

...ЗАЩОТО ,АКО ЗАГУБИШ КЛЮЧА...

Добави в Svejo