ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

неделя, 11 май 2014 г.

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО...

"БЪДЕТЕ ПРЕБЛАГОСЛОВЕНИ,

О,ВИЙ,МЕТОДИ И КИРИЛ..."

Днес ,11 май,почитаме Св. св. Кирил и Методий –
свети равноапостоли и славянобългарски просветители

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. 
Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, Византия, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв  (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.Съществува и хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя
Методий е най-големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист , който е влиятелна личност в Империята ( главен министър и регент на Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

След няколко успешни дипломатически мисии като представител на Византия, Константин се оттегля при своя брят Методий в манастира „Св.Полихрон” край Мраморно море в Мала Азия. Според свидетелството на Черноризец Храбър през 855 г. двамата братя създават славянската азбука-глаголицата.
По молба на великоморавския княз Ростислав и ръководен от интересите на Византия, през 862 г. император Михаил ІІІ изпраща двамата братя да проповядват и разпространят славянската писменост във Великоморавия.През есента на 867 г. католическото духовенство призовава братята на публичен диспут във Венеция, където проличава геният на Константин , който оборвайки несъстоятелността на триезичната догма заявява: „Не пада ли дъжд еднакво за всички?Слънцето също не грее ли за всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде на всеки народ език , достоен за Божиите уши, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”
В началото на 868 г. Кирил и Методий, заедно с част от своите ученици пристигат в Рим, където тържествено са посрещнати от Адриан ІІ , който „благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма „Св. Апостол Петър” и посвети Методий в духовен сан” и в продължение на пет дни „служиха, славословейки на славянски”.
Константин приема монашески чин и името Кирил.Скоро след това , на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе”, където е гробът му и досега.

След смъртта на Константин, Методий остава още две години в Рим. Лично папа Адриан ІІ го ръкополага за епископ.Изпратен е в Панония заедно с учениците си, където въвежда славянското богослужение, но скоро след това и след смъртта на папата е осъден и хвърлен в затвора.Година по-късно новият папа Йоан VІІІ пише гневно писмо на паноския т епископ : „Наистина, чия жестокост, да не кажем на епископ, но на който и да било светски човек , а дори и на тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост , като подложи нашия брат и съепископ Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го осъди да стои продължително време под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископски събор и да го биеш с конски бич?”
Следствие застъпничеството на папата , Методий е освободен от затвора, произведен в сан архиепископ и изпратен в Моравия.Пет години по-късно папа Стефан V пише до моравският княз Светополк :”Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на славянски език...с цялата си апостолска власт напълно забранявам да се служи по какъвто и да е начин на този език!”В същото време Методий и учениците му са обвинени в заговор срещу княза.
На 6 април 885 г. Методий умира.
Гневът на моравският княз се стоварва върху кирило-методиевите ученици, които били заловени и продадени в робство.
Успяват да избягат едва петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава, които намират спасение в България.

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава

За ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник.

На АНГЕЛАРИЙ не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г.

КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца

НАУМ прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост.

Най-малко сведения има за САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.

*****
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят.Денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство...Химн, който започва с думите:
“Върви, народе възродени!”...


http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!


Стоян Михайловски

учител по музика в Русе, написва стихотворението „Кирил и Методий” на 15 май 1892 година като Български всеучилищен химн, който е публикуван в русенското списание "Мисъл", 1892, кн. IX-X. Стихотворението получава национална известност през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета!

*****
За първи път в България празникът на народната просвета е празнуван в Пловдив в архиерейското училище „Св.св. Кирил и Методий”. Инициативата е на учителя Исаким Груев на 11 (24) май 1875 година. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник бележка, че Св. Кирил и Св. Методий се славят на 11 май. Тогава написал в Цариградски вестник, че трябва да се установи празнуването на 11 май навсякъде из България.
Още от 9 век братята Методий и Кирил са канонизирани за светци. През 10 век църквата установила два празника: на 14 февруари (кончината на свети Кирил) и 6 април (кончината на свети Методий).
През 13 век българската църква заменила 6 април (смъртта на Методий) с 11 (24) май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник на Светите братя Кирил и Методий. 

Във вестник „Знаме”, бр. 15 / 09.05.1875 г., Ботев написал: „11 май стана празник народен..., празник, който трябва да ни въодушевява за духовно и политическо освобождение.”




Габровското училище, като първото светско училище в България, откликнало две години по-късно на призива на Исаким Груев. В Цариградски вестник, бр. 435 / 13.05.1859 г. четем:
„Празникът на славянските просветители Св.св. Кирил и Методий се празнува и в Габрово като голям празник. На литургия се воспуменаха имената на благодетелите на училището Василя Априлова и на Палаузовите, и се рече молитва за всичките, които се празнуват за образованието на българското юначество.”
Празникът е отпразнуван през 1866 г. с хор и музика. Тържеството е подробно описано във 
вестник „Време”, бр. 42 / 04.05.1866 г. 
След Освобождението празникът на светите братя Кирил и Методий бил празнуван в Мъжката реална гимназия /днес Априловска гимназия/. След обяд били устройвани музикални забави, игри, народни хора и други забавления в местността Падало. На децата раздавали сусамки и кравайчета като подаръци.


*****
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност..."(проф. Роже Бернар)



вторник, 6 май 2014 г.

ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!


ДНЕС Е ДЕН НА СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ,
ДЕН НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ,
ДЕН  НА ОВЧАРЯ



Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата - 
Свети Георги Победоносец. 
Паметта на светеца се чества от почти всички християни на изток и на запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.  Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата "Св. Георги" в нашата столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много - само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика. 

Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХв.) носи името  "Св. Георги". Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът "Св. Георги" до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул - Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет  и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496)С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел).

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.
Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.


Свети Георги и ламята
Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
За българите ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите народни празници, с който идва началото на лятото - Гергьовден. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празникът е в чест на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Култът към него е свързан с богата обредност и характерни обичаи за различните области в България. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!