ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 18 февруари 2014 г.

IN MEMORIAM...ОБРЕЧЕН НА БЕЗСМЪРТИЕ

  Над Витоша се е стъмнило
Балканът
е потънал в дим,
Българийо,
едно бесило
люлее твоя
верен син...


ВАСИЛ ЛЕВСКИ-
АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА

Най-великият българин-
роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря!




Обесването на
ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

*****

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Той е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостола" и се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски, като според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).

В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.


На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда.

В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов.
В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България."





Свещеник Тодор Митов свидетелства: "След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!"


Така завършва своя живот най-великият син на България - гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.

*****
Левски остава в българската история преди всичко с безсмъртието на своите прозрения. Когато се изгражда неговият образ, традиционно се акцентира върху човешките му добродетели. Те безспорно правят Левски истински обичан син на народа. Но главното не е в това, че той е бил безумно смел, че е държал сметка за всеки похарчен лев на организацията, че е бил фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ на Левски закрива действителното величие на неговото дело.

Преди всичко Апостола е велик народен водач - организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, униние и тотална диктатура, той успява да създаде мощна народна организация.

Левски е гениален политик на революционна България. Неговите прозрения за независимост и самостоятелност на българското движение, развиващо се сред хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат почти непреходно значение в българската история
Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят - свят на народното равноправие и на човешката свобода. Макар и да е заел своите идеи от европейската демократична мисъл, той ги преработва, за да създаде от тях платформа и знаме на народната пробуда, на националното движение.

Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век.




За НЕГО сме изписали тонове хартия,но трябваше една чужденка-Мерсия Макдермот, да ни напише книга за Левски...




*****

 В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски, с когото намира подслон в една ветрена мелница накрай Букурещ: "Приятелят ми Левски е НЕЧУТ ХАРАКТЕР. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!"

Освен спомени за Апостола, както и някои негови вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма, а и неговото тефтерче . Тези документални наследства са неоценими, те ни дават възможност да надникнем във вътрешният свят на Апостола неговите най-съкровенни мисли и надежди, както и да усетим обаянието и искренноста на огненото му слово.

Какво ли го е накарало да напише на стр.115 на своето тефтерче:




Може би е искал да каже това:







Ето и няколко извадки от неговите писма:

“ . . . какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, . . . , за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“


„За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“
„Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля..."

Извадки от Предсмъртното писмо на Васил Левски:

Байовци,
Ето че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал: "нека да стане па тогава". На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате”.
......
Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.


АКО САМО МОЖЕШЕ ДА НАДНИКНЕ ОТ СВОЕТО БЕЗСМЪРТИЕ
И ДА ВИДИ КОЛКО НИ Е НУЖЕН ДНЕС....
*****

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.Не виждаш майките, които днес не раждат.Стариците край кофите за смет.Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късметДецата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Златина Великова

*****

Писмо до Левски 
Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле!
Времето май справедливо НЕ ни пощади.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си.
По-просто е... 
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът свободен е.
Значи, че може окови за другите да накове
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче -
сигурно чуваш ти чак от твойто небе. 
България - черна робиня - пак проси със канчето .
Други ни гонят, предават, заплашват, следят,
през февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме - свят като цвят ...
НЕ са времена за високото твое бесило - 
на днешната мъка Й стига късче въже -
когато Й дойде до гуша, с последните сили 
го връзва на примка в някое тъмно мазе. 
Даже за пример НЕ става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб. 
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа Как е опечена -
теб те обесиха - ние все тъй си седим. 
България цяла ще гледа по "ти ви" довечера
Голямото наше мълчание - с цветя и венци.

Галена Воротинцева.


                                    *****

Забравихме заветите,Апостоле


Апостоле,
пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.
Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!
И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, и клупът зъл в несвяст крещи:
,,Народе, опомни се! Имаш власт!...''
А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...

Лили Чолакова

****





АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Тоня БОРИСОВА
Родственица на Захари Стоянов


Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди.
Инак, АПОСТОЛЕ, - пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене...
И те ЗАБРАВЯМЕ - бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим - за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на НЕЯ: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
ЕДИННА и ОБЩА РЕПУБЛИКА
и на олтара на СВОБОДАТА й,
жертвен курбан - глави да туряме!
Вярно е: губим ли - себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите - малко! Ти си - ЕДНИЧЪК!

Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата - няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат! След тях - ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ:"Ех, ДЕМОКРАЦИЙО!"
свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме - ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе Левски, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам - от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си -
същи ИСУС - терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

     ****

Ние сме му длъжници...заради разпънатите му на кръст мечти....Длъжници сме,че една чужденка ни написа книга за НАШИЯ
Апостол...Длъжници сме,че не разбрахме гениалното му прозрение за времето в нас,което можем да променим...Длъжници сме му и заради тази грозна картина...


*****


Днес,толкова години,след като черното бесило залюля най-свтлата българска личност,ние още мечтаем Отечеството,което бленуваше Апостолът...

Докога ще живеем само с мечти...


========================================================
ПОЯСНЕНИЕ:Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар.
През 1916 г. в България е въведен Григорианския календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.Години наред обаче възпоменателните церемонии се извършват на 19 февруари поради неправилно приравняване на двата календара...

петък, 14 февруари 2014 г.

ДНЕС Е...14 февруари-ВИНО И ЛЮБОВ...

Любов и вино...Вино и любов...
или 2 в 1-неочаквано добра
комбинация:)

На 14февруари
Православната църква почита свети Трифон,а
Католическата църква -свети Валентин.

Интересното е, че и свети Валентин, и свети Трифон са живели почти по едно и също време. И двамата са били и лечители, и двамата претърпяват мъченическа смърт. Живеят около 255-та година.

Свети ТРИФОН  е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Христа, при царуването на император Деций Траян, бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, след като излекувал дъщерята на римския император Гордиан III.


Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.


Свети ВАЛЕНТИН-светците с името Валентин са били двама - единият от Рим, а другият от Терни в Италия. Предполага се, че единият е бил свещеник, който сгодявал двойки, въпреки забраната на римския император Клавдий II Готски, поради отклоняването на войниците от служба, и затова бил екзекутиран на 14 февруари /269 г.сл.Христа/. Според Католическата Енциклопедия пък (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари:
1.римски свещеник — понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния.
2.епископът на Интермамна (днешен Терни) — също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника
3.мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

                                                    

Свети ТРИФОН се счита за пазач на лозята и празникът ТРИФОН ЗАРЕЗАН е в негова чест.Трифон Зарезан празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник и сготвя кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. Отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.


След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. 
„Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар.

Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града и спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
 Затова за цар на този празник се избира заможен човек.



Малцина знаят, че свети Трифон е покровител и на една друга малка общност - на соколарите. Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", а после му показал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора. Соколарят тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол,занесъл го на царя и така спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
                                           


Празникът СВЕТИ ВАЛЕНТИН пък е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали.

По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че:
 Вечерта преди мъчението на Свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От Твоя Валентин“.Друга легенда гласи,че по време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий ІІ, Свети Валентин тайно помагал за уреждането на женитбите. В повечето от тези легенди 14 февруари е датата, която се свързва с мъченичеството на Свети Валентин.
Картичка от 1910 г.
Съвременният празник Свети Валентин вероятно е въведен в Северна Америка през 19 век от британски заселници. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.В САЩ, първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд.
На 14 февруари влюбените изразяват обичта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони или правят дарения на организации анонимно. Обичайно е да се подаряват цветя на Свети Валентин.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци. Най-популярните подаръци са рози и шоколад.


~*~*~*~*~

Дали ще ЗАРЯЗВАТЕ


или ще УХАЖВАТЕ-

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!