ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

събота, 27 април 2013 г.

ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ВЕЛИКДЕН...

 

Днес е

ЛАЗАРОВДЕН,

а утре е

ЦВЕТНИЦА


Тези два празника имат богата народна обредност и се честват в последните събота и неделя преди Великден.Това са най-цветните и красиви момински празници,
които символизират изпращането на студените зимни дни,
възраждащата се природа с живот,любовта и цветятя.
Честват се и като именни дни

*****


ЛАЗАРОВДЕН
е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.


Сигурно си спомняте онази популярна библейска притча за богаташа и бедния Лазар. В нея Иисус Христос разказва за някой си богаташ, който всеки ден пирувал. Пред вратите на дома му седял един беден и болен мъж, на име Лазар. Той бил доволен, ако богаташът му позволявал да се нахрани с трохите, които падали от трапезата му.
Умрели двамата. Богаташът отишъл в ада, а бедният Лазар - в "лоното Авраамово", което е другото име за рая. Богаташът много се мъчел от вечния огън и като видял Лазар в рая, помолил да се разреши той да намокри пръста си и да му разхлади устата. "Ти вече получи твоето добро приживе, а Лазар - злото, сега той се утешава, а ти страдаш" - бил отговорът.

 Тогава богаташът помолил Лазар да бъде изпратен в бащиния му дом и да разкаже за това какво следва след смъртта, защото имал петима братя и не искал и те да попаднат в ада. "Те имат Моисей и пророците, нека ги слушат". Но богаташът настоявал - "ако някой мъртъв отиде при тях - ще се покаят". Тогава Авраам му рекъл: "Ако Моисей и пророците не  слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят".

Тази истина от притчата получава своето потвърждение в живота, с друг Лазар. С Лазар, чието възкресение празнуваме днес.  

Това е  един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар.
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. „Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми.” – рекла Марта и продължила: - „Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде.” (Евангелие от Йоана, 11:21-22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар – за да се види чрез него от всички силата на Иисус. Когато отишли на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: „Лазаре, излез.”
И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете, и с кърпа на лицето. „Жив е!”, извикали всички и ако до този момент никой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, Спасителят отново се запътил към Йерусалим.A какво, мислите, направили първосвещениците и фарисеите - сговорили се да убият Лазаря. Защото заради неговото възкръсване мнозина иудеи ги изоставили и повярвали в Христос. "Ако го оставим жив, всички ще повярват в Иисус" - това бил основният им аргумент. 
Тоест сбъднали се думите на Авраам от притчата - и мъртъв да възкръсне, пак няма да повярват.
Тази заплаха накарала възкресения Лазар да замине от своя град Витания за о. Крит, където  живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за пръв епископ на гр. Китион, Кипър. 


Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).


На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
 На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).
 На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.


Според българската народна традиция, Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
 Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. 
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри.
 Домакините ги даряват с яйца и пари.Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.


Имен ден празнуват Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар.


*****

ЦВЕТНИЦА е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник.


На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. 
Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

 След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
 Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
 Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
 Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.
 Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).  На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година. 

Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом. 

Въпреки, че е пост, Православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза. 

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  През Страстната седмица  постът е най-строг.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
     * Биляна, Беляна
     * Божура
   
 * Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса
     * Гергин(а), Гроздан(к)а

     * Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а)
     * Елица - (от Ела)
     * Евелина — в превод от френски означава горски орех
     * Жасмин(а)
     * Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
     * Ива (име)
     * Иглика
     * Кала, Калин, Калина, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Кремена (от "кремък" = лилиум)
     * Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора
     * Маргарита, Магнолия, Малина
     * Нева, Невен(а), Незабравка
     * Петуния , Паулина
   
 * Ралица, Роза, Розалина, Роксана
     * Росен
     * Росица
     * Смилян(а), Сияна,Стефани(я) (Стефани от гръцки-"венец")
     * Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
     * Фидан(ка),
     * Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
     * Череша
     * Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!


понеделник, 22 април 2013 г.

IN MEMORIAM...ДА СИ СПОМНИМ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗОП



 На 23 април е роден 

РАДОЙ РАЛИН


(псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов)-



ПИСАТЕЛ,ПОЕТ,ДИСИДЕНТ



Радой Ралин, личност, известна в България наравно и дори повече от Тодор Живков, управлявал България 33 години. През повечето време на режима Ралин се смяташе за нещо като антипод на Живков и главен негов критик. След смъртта му в. “Таймс” му отдели статия на цяла страница, каквато не е отделял по повод смъртта на нито един българин . За пръв път Ралин се прочува след изгорената книга с епиграми “Люти чушки”. След нея славата му на дисидент и неудобен сатирик не залязва.



Радой Ралин е роден на 23 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945).
Радой Ралин (вдясно) с Валери
 Петров по време на войната 1945 г
 
През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45).
Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
Радой Ралин с Блага
Димитрова и Александър Муратов
 
През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. 
Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“.
От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.

Притча за Хан Кубрат
Намирайки се на смъртен одър, хан Кубрат събрал синовете си, за да им покаже и сподели с тях нещо важно, от което те да си извадят мъдра житейска поука. Той взел една жилава дълга пръчка и се опитал да я счупи. Колкото и да се мъчел, пръчката не се поддала на никакво огъване, останала си права. Тогава той взел един сноп жилави пръчки. Понапънал се и те всички се огънали и почнали да се чупят. Когато попитал синовете си каква е поуката, те не могли да му отговорят. Тогава той им казал: “Ако искате да критикувате поотделно служител или работник в едно предприятие, той няма да си вземе бележка, но я свикай всички на едно другарско събрание, па им тегли една яка критика, та да видиш как ще се огънат и ще подвият опашки”.
                          Епиграми
  • Бедността не е порок, а урок.
  • Битата крава мляко не дава.
  • Да би се яло, не би висяло.
  • Думба-лумба два дни, а година — гладни.
  • Кой постъпва честно, не живее лесно.
  • Който дрънка, е за вънка.
  • Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.
  • Господ види кой отде иде.
  • Заран набожен, вечер разложен…
  • Безплатен оцет по-сладък от мед.
  • В краката лъснат, в главата блъснат.
  • Братски се делили, братски се избили.


За първи път печата стихотворение през 1931 в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939–40 във в. „Бургаски фар“.
Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където „добро и зло кипят в едно тесто“. 
Радой Ралин с поета
Атанас Далчев през 60-те години
 
Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда пак от оная елегична тревога за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот.Предметният му пластичен стих продължава линията на Атанас Далчев в българската поезия, наследявайки и гражданско-творческата ѝ етика.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми 
активизират и обновяват чисто 
фолклорни формотворчески традиции.Характерна за 
епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата,пословицата,поговорката,баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми — апострофа,афоризма,сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си възможности. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство
Стихове, епиграми и други произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Радой Ралин: 

Жената трябва да се люби по 8 пъти:


 8 часа работиш, 8 часа почиваш и 8 часа се любиш – 
24 часа е това.Осмицата е заложена и във формите на жената.
 Аз не пия. Аз съм за секса. Пие, който не може. Не мога да обвиня младите сега ,че пият. При това, че и жените пият повече. Може би всички са еднакво недоволни. Сигурно сексът не върви много напредничаво в таз страна. Какво да говорим? Чисто и просто на хората не им е нито до държава, нито до мокрене на котето./ “Мокриш ли котето?” – традиционният шеговит въпрос със сексуален подтекст, с който Радой Ралин поздравява познати и приятели при среща./

Старецът и смъртта - Радой Ралин

Сякъл старец дърва в гората, натоварил ги на гръб и тръгнал да се катери нагоре към селото.
Катери се и мисли, че иде зимата и трябва да потяга къщата, че трябва да вземе пенсията и да я разпредели на внуците, че трябва да прати колети на дъщерите и синовете, че много работи още трябва да свърши...
Дотежал му товарът, докривяло му на стареца, че силите му отслабват и в отчаянието си, че отсега нататък нищо хубаво не го очаква, спрял на земята да си почине, потресло го от студената пръст, па току почнал да кълне:
- Ох, няма ли смъртта да дойде!
И смъртта веднага се озовала на повикването му.
- Е, какво, и на теб ли дотегна животът, старче?
Той се сепнал, че не му се мряло още, как ще му се мре, то клетвите са си ей тъй, само да се намираме на работа и да му мине гневът на човека, па съобразил отговора си и рекъл на смъртта:
- Ами, викам те, да ми повдигнеш товара.
- Така и предполагах - отговорила Смъртта.
- Бъди спокоен, старче. Няма да те водя на оня свят. Че ако взема да откарвам такива като тебе, кой ще поддържа прираста на населението в тази страна?


МИСЛИ НА РАДОЙ РАЛИН

  • Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
  • Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “
  • Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “
  • Вярата е фасадна форма на страха. “
  • Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “
  • Докато го надявам, надявам се… “
  • Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват… “
  • Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “
  • Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “
  • Единствената безспорна истина са некролозите. “
  • Ела култ, че без тебе по-култ.
  • Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “
  • Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “
  • Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “
  • Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “
  • Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко. “
  • Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика». “
  • Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.
  • Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
  • Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм. “
  • Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “
  • Педя човек — лакът брадва. “
  • Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “
Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.
  • Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “
  • Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
  • Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си. 
  • Приятелството е демокрация, но колко трае? “
  • Проституирай според чергата си. “
  • Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “
  • Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… “
  • След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? 
  • Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат… “
  • Спестяваната съвест се олихвява. “
  • Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “
  • Съединението прави салата. “
  • Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.
  • Търпението е незабележима форма на гниенето! “
приятели търся
http://vbox7.com/play:81dcd600


Аз искам да имам такива другари,
които да бъдат наистина мои -
когато насред път опасност ни свари,
когато минаваме страшни завои.

Скалата връз друга скала се опира,
реките се сливат във обща река.
Самотният клас се огъва, умира.
Животът е дружба!
Природата иска така.




С реките и птиците все пак е ясно.
С човека е друго - той мисли, мечтае.
Той бива начесто поставян натясно.
Той иска да бъде свободен, да знае.

Приятели търся! Но не от ония,
подобни на пътници в бързия влак,
с които споделям, обядвам и пия
и ставам интимен,
и после забравям ги пак.

Приятели търся! Когато ме черни,
когато срещу ми крещи клеветата,
тогава да дойдат другарите верни,
за мен да рискуват и ранг, и заплата.



Такива другари! Поне един само!
За него на всичко да бъда готов.
Да казвам "Другарю!" по-нежно от "Мамо".
Тогава ще имам убежище, хляб и любов.
РАДОЙ РАЛИН





Портрет на Радой Ралин
(масло на дъска - 1972)
 худ. М. Тошков Кактусът
 





Името на Радой Ралин е мярка за отстояното Себе си. Докрай и изцяло - без значение кои са величията. Мярка за онова Аз, с което творецът и приживе бичува угоените умове и пошлостта на низшите, а и след смъртта си предизвиква настървеност на душите хиени. Защото да бъдеш себе си през 60-те, 70-те, 80-те години, когато властта дебне не само какво говориш, но и какво мислиш, е повече от смело. Така постъпва само този, който не само избира начина си на живот, но и разбира неговия смисъл. А Радой е и творец, което прави още по-тежки последиците от избраното, още по-висока е неговата цена.
ПОКЛОН!!!
==========================
P.S. ПАМЕТНИК НА ЕДИН БУЙНОСЛОВЕЦ

Навръх 24 май 2012 г. на площада пред бившето кино „Изток“ в столичния квартал „Изгрев“ бе открит паметник на волнодумеца Радой Ралин, изработен от скулптора Георги Чапкънов.Чапкънов е увековечил Радой Ралин в характерна поза и типични жестове – така, както мнозина го помнят...