Не дъжд е завалял,
а сняг парцален,танцуващо безгрижен
към калната земя.
А локвите
с повърхност огледална,
нахално го поглъщат...Суета.
Снежинките валят.
Студът им е приятел.
Трепери въздухът
от страст.
Замръзват локвите.
Невероятно е.
Дали ще устоят
на нежната им власт.И става бяло.
Чисто до невинност.
Блести снегът.
Искри от светлина.
Макар за кратко,
но вълшебство е,
земята е с наметка.
Зимна красота.
ТАНЯ МЕЗЕВА
