ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 16 април 2019 г.

Легендата ЧАПЛИН

На 16 април 1889 г. се ражда най-великият кинематографист на света-сър Чарлз Спенсър Чаплин или  просто -Чарли,както го наричат милионите му почитатели.


Неговото детство преминава в мизерия и упорита борба за оцеляване в най-бедните квартали на Лондон. Едва 10-годишен се появява на сцената, за да помага на своите родители – комедийни артисти от мюзикхола.
През 1913г. по време на гастрол с трупата в САЩ е забелязан от режисьора Мак Сенет, който му предлага роли в късометражните филмови комедии, произвеждани от компанията „Кийстоун”. Само за една година (1914) Чаплин се снима в 35 късометражки и дори дебютира под режисурата на Мак Сенет в игралния филм „Прекъснатият роман на Тили" (Tillie"s Punctured Romance).
След напускането на „Кийстоун” Чарли Чаплин експериментира с различни екрани образи, преди да се превъплъти за пръв път в образа на Скитника от едноименния си филм (The Tramp, 1915). След малка преработка именно този образ се появява отново в първия пълнометражен шедьовър на Чаплин „Хлапето” (The Kid, 1921). Но преди това той създава десетки блестящи късометражни комедии, сред които се открояват „Тихата улица” (Easy Streeт, 1917), „Имигрантът” (The Immigrant, 1917), „Кучешки живот” (A Dog"s Life, 1918), „Пушки на рамо” (Shoulder Arms, 1918) и др.
За милионите зрители – особено по време на Великата икономическа депресия – неговият Скитник символизира физическата и духовна устойчивост, която им е била толкова необходима, за да оцелеят. Този невероятен герой продължава да шества през следващите две десетилетия в най-ярките филми на Чаплин, произведени от компанията „Юнайтед артистс”, създадена от самия него заедно с Дейвид Грифит, Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс.
През този период излизат „Треска за злато” (The Gold Rush, 1925), „Цирк” (The Circus, 1928), „Светлините на града” (City Lights, 1931), „Модерни времена” (Modern Times, 1936) и „Великият диктатор” (The Great Dictator, 1941), които са ненадминати и до днес постижения в режисурата, актьорското майсторство, че дори и в музиката за кино. И всичко това, както знаем е дело на един-единствен човек – геният Чарли Чаплин!
Неговото следвоенно творчество се отличава с все по-сложни и противоречиви екранни образи в поредица от филми, които не стоят по-долу от предишните, но не са толкова популярни. Това са „Мосю Верду” (Monsieur Verdoux, 1947), „Светлините на рампата” (Limelight, 1952) и „Един крал в Ню Йорк” (A King in New York, 1957). Последният му филм „Графинята от Хонконг” (A Countess from Hong Kong) излиза през 1967г.
Неговото следвоенно творчество се отличава с все по-сложни и противоречиви екранни образи в поредица от филми, които не стоят по-долу от предишните, но не са толкова популярни. Това са „Мосю Верду” (Monsieur Verdoux, 1947), „Светлините на рампата” (Limelight, 1952) и „Един крал в Ню Йорк” (A King in New York, 1957). Последният му филм „Графинята от Хонконг” (A Countess from Hong Kong) излиза през 1967г.Вече на преклонна възраст(83 години) Чаплин се завръща триумфално в САЩ,за да получи специалния почетен "Оскар",който му втъчват за неговия изключителен принос в киното.Гениалният режисьор,актьор и композитор  умира на 25 декември 1977 година в своето имение в Швейцария.



Нямото кино на Чаплин казва много повече от това,което доста днешни филми се опитват да кажат.


Едно от нещата,заради което определят Чаплин като гений,е това,че е човек-оркестър.Писал е сценариите за всичките си филми,режисирал ги е,играл е главната роля(понякога двете главни-във "Великият диктатор"),правил е монтажа и е писал музиката...Да не говорим,че пее,танцува и свири виртуозно на цигулка...Просто гений!


Едва ли има човек на планетата,който да не познава скитника Чарли-този образ на малкия човек,с голямото и отзивчива към чуждите страдания сърце,търпящ ударите на съдбата със завиден стоицизъм и несъкрушима вяра в доброто...


Сър Чарлз Спенсър Чаплин-
един от ярките символи на 20-ти век,
остава в историята 
като една от най-креативните личности 
в ерата на нямото кино,
най-известният актьор 
в ранните холивудски филми,
а по-късно и забележителен режисьор.
ПОКЛОН!







вторник, 20 март 2018 г.

Тъй чакана,пролетта най-после дойде!

ДНЕС,20 МАРТ,НАСТЪПИ
АСТРОНОМИЧЕСКАТА
ПРОЛЕТ!


В 18.15 ч. Слънцето, при своето видимо движение по еклиптиката, пресече пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера премина в северната.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет отговаря на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия. 
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар.Григориански календар. 
Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. 
Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. 
Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното
полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.


Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително.

Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта.

Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.


След дългата студена зима природата се събужда за нов живот
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.


Няма поет,който да не е писал за пролетта...
*****
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

Дамян Дамянов

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!


Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.


Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!




Добро утро, крилат,
мигновен и безкраен

Ден под синия свод!
Ден голям, добро утро!

Пък дано с теб,Живот,
си го кажем и утре.






*****

Пролет

Константин Величков


Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.


По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.

Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени


блеят рунтави стада.

По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.

Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.


*****

Пролет

Иван Вазов


Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.


Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.

Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.


Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.

Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят

по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.


*****

Пролет

Никола Вапцаров


Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!


Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.


Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.



В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

*****

Топло слънце след лютата зима. Полудели за живот дървета, цветя и хора.

И някакво трепетно очакване за щастие, радост и любов. Това усещане носи пролетта, изпълва ни с надежда и ни

прави по добри. С топлите си лъчи събужда цветята, довежда птиците. Въздухът се изпълва с някаква омая, с аромата на цъфнали вишни, ябълки и рози. 

И сякаш забравяме за грижите и болките. Пролетта лекува наранени от любов сърца, дава сили на


майките да се надяват отново да видят любимите си деца. Носи ни надежда, че



всичко лошо е отминало и всичко ще бъде по добро, отколкото е било. Със своята красота и жажда за щастие пролетта толкова много прилича на младостта...

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!



петък, 30 юни 2017 г.

Първият български сериал „СЕМЕЙСТВО КАЛИНКОВИ“

ЗВЕЗДНАТА ЛЮПИЛНЯ НА НАШЕТО КИНО




Създаден в далечната 1966 г. и носещ заглавието „Семейство Калинкови“, първият български сериал е  семейна драма за взаимоотношенията между поколенията. Появата му съвпада по време с едно от върховите световни постижения в жанра - британската тв-поредица „Сага за Форсайтови“, излязла през 1967 г. 
Колкото и скромно да изглежда на този бляскав фон, все пак „Семейство Калинкови“ е симпатичен с искреността, с която се опитва да представи живота на българите през призмата на взаимоотношенията в семействата на братята Мирко и Калин Калинкови. И затова напълно заслужено се превръща в телевизионна сензация, приковала милиони българи към телевизионните приемници, които в онези години са едва четвърт милион, а програмата достига до половината от територията на страната.

Премиерното излъчване на 12-те епизода на 
„Семейство Калинкови“ започва на 10 юни 1966 г. Сценарист на първата ни телевизионна семейна сага е НИКОЛАЙ ХАЙТОВЙордан Радичков също има принос, защото по негов сценарий е заснет епизодът „Утрешни хора“, открояващ се с чувството си за хумор на фона на иначе драматичния сюжет на сериала. Но големият наш писател, допринесъл впоследствие за международния успех на филм като „Последно лято“ например, никога повече не се изкушава да работи за телевизията. За разлика от Хайтов, чието име е свързано със създаването на още един от най-успешните български сериали - „Капитан Петко войвода“. 
Сред безспорните достойнства на „Семейство Калинкови“, което навярно не биха оспорили и днешните зрители, са актьорските постижения. 


В сериала се изявяват в пълния си блясък няколко от най-значимите имена на българското кино и театър. Някои от тях (Георги Черкелов, Иван Кондов и Андрей Чапразов) по онова време са близо до апогея на своята кариера, а други (Йорданка Кузманова, Гинка Станчева, Татяна Лолова) жънат първите успехи на актьорското поприще.


ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ е актьорът, открояващ се над всички не само в „Семейство Калинкови“, но и в другите прочути сериали, в които участва впоследствие („На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“). Сред неговите екранни персонажи има и отрицателни, и положителни, но заради незабравимото превъплъщение в Богдан Велински от „На всеки километър” се е наложила представата, че се е превъплъщавал предимно в образи на лошите. В опита си да обясни защо е станал симпатичен на хората, след като повечето му герои са отрицателни, Черкелов цитира проф. Любомир Тенев, който му казал веднъж: „Знаеш ли какво си ти Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината.“ 
За съжаление, съдбата на някои актьори е да ги свързват с една-единствена роля. Така се получи и с Черкелов – щом се спомене името му, веднага изплува образът на Велински от „На всеки километър”, макар че е изиграл над 100 роли в театъра и близо 70 в киното. Сред екранните му превъплъщения в положителни герои се открояват ролите в „Съдията” (1986) и в новелата „Сократ” от „Обърната елха” (2006), режисиран от неговият син Иван Черкелов и Васил Живков. 


ИВАН КОНДОВ e превъзходeн в ролята на студения и прагматичен проф. Калинков от „Семейство Калинкови“. Впоследствие участва и в още няколко сериала („С пагоните на дявола“, „Демонът на империята“, „Златният век“ и др.), които обаче не го правят толкова популярен като Георги Черкелов. Но името му е свързано с някои от най-значимите филми в историята на българското кино („Животът си тече тихо...“, „На малкия остров“, „Звезди“, „Неспокоен дом“, „Обич“, „Сиромашко лято“, „Сватбите на Йоан-Асен“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“ и др.). 
И той като Черкелов не е от най-словоохотливите, но всяка негова дума, тежи на мястото си и се помни. Смятан е за мъдрец и донякъде за чудак, добрал се до изстрадани прозрения. Не случайно към края на живота си споделя, че мечтае да остане насаме със себе си в един по-цивилизован свят, защото „този свят, в който живеем, ме оскърбява“.


АНДРЕЙ ЧАПРАЗОВ започва да се снима в българското кино още през 1944 г., а в телевизионни постановки - веднага след създаването на телевизията през 1959 г. В сериала „Семейство Калинкови“ играе ролята на циничния зъболекар д-р Симеонов, бащата на момчето, в което се влюбва Катя (Гинка Станчева) – дъщерята на шофьора Мирко Калинков (Георги Черкелов).
„Аз бях малко и от гилдията на прокълнатите актьори. Конфликтувах с всичко живо в българския театър години наред, споделя актьорът в едно от последните си интервюта – бях нещо като „таралеж в гащите“ на всеки режисьор. Казвах им истината. Щото една част от тях бяха самозванци“. 
Над 60 години от живота му са свързани с театъра и киното, а превъплъщенията му на сцената („Дон Карлос“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, “Сирано дьо Бержерак”) и на екрана („Специалист по всичко“, „Черните ангели“ , „Обич“, „Зарево над Драва“ са еталон за актьорско майсторство и до днес.


ЖЕНСКИТЕ ОБРАЗИ в „Семейство Калинкови“ са не по-малко убедителни от мъжките. Три от тях са пресъздадени от актриси, без които не можем да си представим родното кино и театър.


ГИНКА СТАНЧЕВА е първата българска актриса, преминала по червения килим на фестивала в Кан през 1957 г. за премиерата на филма „Земя“ на Захари Жандов. 
Често разказва в интервюта за участието си в първия български сериал: „Моята героиня се казваше Катя, чисто и добро момиче... А Георги Черкелов играеше баща ми. Брат му на екрана беше Иван Кондов, лека му пръст. Големи имена и ме респектираха, разбира се. Но такова треперене, каквото падна преди срещата с Апостол Карамитев няколко години по-рано при пробните снимки за „Хайдушка клетва“, друг път не съм преживявала”.
Още преди „Семейство Калинкови“ печели огромна популярност, благодарение на филмите, в които партнира на легендарния актьор („Хайдушка клетва“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“. За последен път играе с Апостол Карамитев в „Един снимачен ден“ на Борислав Шаралиев. Снима се и в други наши сериали, като „На всеки километър“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Нощем с белите коне“ и др. 
И тя подобно на други големи актьори, като Черкелов, Чапразов, Гец, преживява огорчението от преждевременното пенсиониране в началото на театралната реформа у нас. Но намира начин да продължи кариерата си с участия в спектакли на общински театър „Възраждане“, Театър 199 и частен театър „Барбуков“.


ЙОРДАНКА КУЗМАНОВАиграе в „Семейство Калинкови“ ролята на идеалистката Бистра, която отстоява себе си на два фронта - като журналистка и като съпруга на проф. Калинков. Дълги години блести на сцената на Младежкия театър, а през 1984-а се връща в Народния, откъдето фактически почва кариерата й. Незабравими са изпълненията й в „Укротяване на опърничавата“, „Боряна“, „Чайка“, „Електра“, „Стъклената менажерия“, както и във филмите „Самодивско хоро“, „Пътят към София“, „Година от понеделници“, „Двойникът“, „Мярка за неотклонение“, „Дами канят“.
През 2011 г. се снима и в „Love.net“ на Илиян Джевелеков. А през 2012 г. играе за 50-ти път в спектакъла „Аз плащам“ на камерната сцена на Народния театър. Героинята й се появява само в две сцени, но това е достатъчно, за да запомним изпълнението й като урок по актьорско майсторство. 


ТАТЯНА ЛОЛОВА е фризьорката Олга - по-голямата дъщеря на Мирко в „Семейство Калинкови“. Любопитно е, че след многобройните си блестящи изяви в театъра и киното, днес тя отново се вихри в български телевизионни сериали („Английският съсед“ и „Домашен арест“). Но и в тях се изявява пак като комедийна актриса, умееща да си служи с фарса и буфонадата до съвършенство. Парадоксалното е, че винаги е била подценявана дарбата й за драматични роли, независимо, че я е доказала и на сцената („Франческа“), и на екрана („Сбогом, мамо“).
------------------------------
 Текст:  Красимир Кастелов