ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 31 декември 2013 г.

Днес е...НОВА ГОДИНА!



 НОВА ГОДИНА!
Тази нощ ще изпратим 
СТАРАТА 
и ще посрещнем 
НОВАТА  ...





Нова година е събитие, при което в дадена култура се отбелязва края на една година и началото на следващата. Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4 000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.


В ДРЕВНОСТТА:
За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: тигър, кон, заек, плъх, куче и т. н. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.


ДНЕС ПО СВЕТА:
Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удата всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.


(*)*(*)

Санта Клаус, Дядо Коледа или Дядо Мраз
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).


През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.

През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.
Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.


Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.





Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.

Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.



Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри. Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, Може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.
И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.



http://www.youtube.com/watch?v=oERhcagRoQM

(*)*(*)


Коледна елха
Коледната елха е една от най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово и представлява украсяване на вечнозелено иглолистно дърво. Преди Коледа дървото се отсича, внася в дома и украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. В отделни случаи се украсяват големи улични дървета на стратегически места, без да бъдат отсичани. Също така в някои случаи вместо живи дървета се използват изкуствени.

Макар че днес коледната елха се счита за християнски обичай, всъщност той възниква в древността. В Древен Египет са украсявали палмите. Германските племена по-късно украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са сред най-значителните части от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.



Украшение за елха

Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.



Коледната елха по света

За първи път елхата става коледно дръвче в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Христос. От германските обичаи дошъл и този, елхата да се украсява с играчки, светлини и под елхата да се оставят много подаръци.
В Швеция елхата се украсява от бащата. Никой друг няма правото да я вижда до раздаването на подаръците.
Вместо елха, виетнамците украсяват клоните на прасковата.
В страните от Латинска Америка, коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук.
В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В бившия СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.


В Япония коледното дръвче е популярно вече и там, макар че повечето японци не са християни.
Напоследък в Китай стана много модно да се ходи на църква по Коледа. Макар че по-голямата част от китайците не са християни, те с интерес слушат на китайски език празничните коледни литургии в католическите храмове.


http://www.youtube.com/watch?v=Jpqtz8mRQNU&feature=related

(*)*(*)

СУРВАЧКА
Сурвачка или сурвакница (остар. сурукница) е украсена дрянова пръчка, с която по стар български обичай хората взаимно се „сурвакат“ на Нова година, като леко се удрят по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.

Дряновата сурвачка се изработва, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.


Едно от най-популярните нареждания при сурвакане е следното:




Сурва сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!

Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Освен в семейството, те ходят да сурвакат и по други роднини и съседи.

Из Родопско и някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.


(*)*(*)


А времето лети...Стрелките отмерват последните часове на Старата година...


Монолог на Старата година

Старата била съм, значи,
Новата да не е млада,
затова ли се разскачахте
и не виждате, че страдам.

Много бързо ви омръзнах,
гледате да ме отпратите,
аз пък силно се привързах,
имам милиард приятели.
Пожелавате си щастие,
радост, берекет, късмет,
сякаш бяхте с мен нещастни,
че закрилях ви навред.

Хукнахте да пазарувате,
невидели магазин
като че ли с мен гладувахте,
голи бяхте до един.

Тръгвам си и ми е мъчно,
запомнете ме с добро,
айде, Новата ме ръчка,
пийте и за мен едно...:)

Valia 1771



(*)*(*)


http://www.youtube.com/watch?v=Inb4CwZawv0

Нова година

Камбанен звън вали и пламват рой звезди,
празничната нощ свети от обич.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино, добре си дошла.
Нова годино, нова годино, с узрели жита.
За много години, за много години си пожелай.
Много години, здрави и мирни, за теб роден край.

Наздравици валят, светъл мирен път,
цялата земя си пожелава.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино...


(*)*(*)

НОВАТА ГОДИНА
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.


НОВА ГОДИНА
Тя почука на входа с усмивка,
млада, хубава, сякаш е цвете.
До софрата ми с бяла покривка,
размениха местата си двете.
Заблестяха елховите клони
от бенгалските звездни искрици.
Тя е тук като свята икона,
ще ми бъде година царица.
На надеждата сложи начало.
Да отпием за слуката всички.
Непорочна и приказно бяла,
грее тя като ярка свещичка.
Нека огъня благ да опазим,
нека Бог с доброта я ориса.
Днес усещам заряд на талази,
той превръща живота ми в смисъл.
Вдигам тост за това, че е тука,
че успях да я видя и нея.
Отворете когато почука,
само с вяра добре се живее. :)

Павлина Петрова

 












вторник, 24 декември 2013 г.

Днес е...БЪДНИ ВЕЧЕР

24 декември-
БЪДНИ ВЕЧЕР

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.


По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.


Празничната постна вечеря е свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Иисус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. 



Български обичаи

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.


Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.


Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината.

Късмет и предсказания
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички
.На когото се падне парата, ще бъде щастлив цялата година
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Метеорологични прогнози
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.



Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
  Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Коледарска песен:
Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!


Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Именници

Евгени, Евгения, Жаки, Жени, Джени, , Женя, , Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.

Забрани
Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят.
Който седне на трапезата, небива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Няколко рецепти за ястия на празничната трапеза

ПОГАЧА
Необходимите продукти :1 кг брашно
мая за хляб колкото кибритена кутийка
1/2 чаена лъжица захар
1 чаена лъжица сол
1 супена лъжица олио

  Приготовление:
В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути. 

Печен зрял боб на фурна

Необходими продукти:
1/2 кг зрял боб
2-3 моркова
2 глави лук
1 суха чушка
девесил
джоджен
копър
магданоз
домати
1-2 сл. брашно
по 1 ч.л. червен и черен пипер
олио и сол
Приготовление:
Фасула предварително се накисва за едно денонощие. Измива се със студена вода и се слага да се вари с лука, морковите, сухата червена чушка и подправките – девесил, копър, джоджен, магданоз. Следи се яденето да стане с по-гъста консистенция. След това се изсипва боба в тавичка, добавят се и нарязаните домати, размитото във вода брашно, черния пипер и се посолява на вкус. Прави се запръжка от червения пипер и олиото и се залива боба в нея. Разбърква се всичко добре и се пече в умерена фурна, докато на повърхността не се образува коричка.


ПОСТЕН ЧОМЛЕК
Необходими продукти :1 кг малки лукчета
2 големи глави кромид лук
1 кафяна чашка олио
4 червени домата - пресни или от консерва
1 глава чесън
1 супена лъжица брашно
1 чаена лъжица червен пипер
1 дафинов лист
1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер, сол, чубрица
1 кафяна чашка червено вино

  Приготовление :
Нарежете на ситно големите глави лук и ги задушете в олиото.
Когато лукът стане златист, прибавете червените домати - обелени и настъргани, заедно с предварително обелените малки лукчета, нарязаните на ситно скилидки чесън, червения и черния пипер и дафиновия лист.
Прибавете към тези продукти и вода колкото те да бъдат покрити с течност. Налейте виното, посолете и прибавете стритата чубрица. Задушете продуктите на слаб огън.
Когато лукчетата омекнат, прибавете брашното. То трябва да е предварително препечено на сух тиган и размито с една кафяна чашка хладка вода. Задушете ястието още десетина минути.
Чомлекът става много по-вкусен, ако го сготвите в глинено гърне, а не в обикновена тенджера. Ястието е подходящо за вегетарианци и почитатели на ароматизираната кухня, заради различните подправки, които то съдържа. И в двата случая хората, на които го предлагате, трябва да бъдат с изключително здрава храносмилателна система. Кромидият лук и чесънът дразнят чувствителните стомаси, въпреки че на някои хора действат много добре.

ЗЕЛЕВИ СЪРМИ
Необходими продукти :10-15 листа от кисела зелка
4 глави кромид лук
сол,
1 кафяна чашка ориз
2 червени домата - пресни или от консерва
1 чаена лъжица стрита чубрица
1 чаена лъжица смлян черен пипер
1 супена лъжица нарязан магданоз
2 сухи червени чушки,
2 сурови чушки /за предпочитане червени/,
1 морков,
1 1/2 кафяна чашка олио

Приготовление:
 Нарежете на ситно лука, суровите чушки и моркова. Посолете на вкус и запържете сместта в олиото.
Когато лукът омекне, прибавете ориза. Той трябва предварително да е изчистен, измит и изсушен.
 След това прибавете обелените и настъргани домати, черния пипер, чубрицата и нарязания на ситно магданоз.
 Разбъркайте добре тази смес. След това с нея напълнете зелевите сърми и добре ги завийте.
 На дъното на тенджерата сложете един пласт ситно нарязано кисело зеле, а между сърмите поставете сухите червени чушки, които предварително трябва да сте държали 6 часа в студена вода. Залейте сърмите с равни части вода и зелев сок или само с топла вода. Течността трябва да покрие изцяло сърмите.
Варете на тих огън, докато зелевите листа омекнат.

Да ви е сладко!!!

*)(*)(*











петък, 6 декември 2013 г.

Днес е...

  6 декември...
НИКУЛДЕН

Днес е Никулден -ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

 Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.


 След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. 

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина


сряда, 4 декември 2013 г.

Днес е...

4 декември...

Завинаги седемнадесетгодишна...

През 1979 година на този ден от нас внезапно си отиде 
ПЕТЯ ДУБАРОВА-
слънчевото момиче на българската поезия...
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество...


Да съм слънчево момиче

 В дланите ми каца слънцето червено –
 добро и светло, като гълъб ален,
 то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

 Аз искам слънце цял живот да имам
 и дланите ми винаги да парят;
 да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

 И хората да гледат мен засмени,
 да казват "Тя е слънчево момиче,
 във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

 Аз искам, щом издъхна уморена,
 то – слънцето – със мен да не изстине,
 а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

 Да литне между хората щастливи,
 за себе си и мен да им разказва
 и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


http://www.youtube.com/watch?v=bCw-U0U4UAA

Време

 Текат минути, часове и дни
 в безспирен бяг безследно отлетели.
 Как страшно в тези четири стени
 ти блъскаш своите мисли посивели.
 И чакаш някого. Но идва ден,
 когато по пътеки осветени,
 от блясъка на слънце озарен,
 с изопнати от дъжд прохладни вени
 ще спреш за миг внезапно покосен
 от мисъл: Младостта е изживяна,
 и как ли ще признаеш ужасен
 пред себе си, че тя е пропиляна.
 И истински все още неживял,
 денят ти сив отмерва пулс последен.
 И времето ще сграбчиш ти без жал
 със трескави ръце и ужас леден.
 Към слънцето с пресъхнали очи,
 съсипан, прежаднял ще се катериш.
 Но слънцето жестоко ще мълчи
 и нищо ново няма да намериш,
 защото си съвсем обикновен човек
 на средна възраст. Много скоро
 е може би и онзи страшен ден,
 когато смърт очите ще затвори.
 Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
 загубеното, вече пропиляно?!
 На карта ще залагаш, светъл бряг
 сте търсиш, но във тебе като рана
 ще пари мисълта, че две неща
 не можеш никога да си възвърнеш:
 Живота да избавиш от смъртта
 и времето назад да върнеш!
 Изтича песента като вода!
 Но времето остава нейна стража.
 Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.


В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:„ „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”

http://www.youtube.com/watch?v=g0P-tIyuiCU


Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив. И вместо да заставам пред телевизор - да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан.

Тогава аз ще се затворя в своя дом като бисера в своята мида. По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли. Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква.Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море.И аз сурво ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе.

Защото заедно с него той моята душа ще отнесе. И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе. Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него - голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли





Там някъде...


 Там някъде в облаци, в луди лози,
 от мигли запазили дъх на сълзи,
 от морския дом на соления рак,
 от някакъв стар, омагьосан син бряг
 внезапно се ражда и тръгва към мен
 (когато не е нито нощ, нито ден)
 не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
 а жив, поразяващ, неистов мой стих.
 Аз падам във двете му властни ръце
 и моето момичешко пъстро сърце
 вибрира в мен като щастлива пчела,
 Не чакам познатото тръпно "Ела"!
 Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
 на моите мисли блестящият рой
 то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
 попадам във някакъв бронзов Бургас.
 Слънце с магия на златен фонтан
 изригва от мекия свод разлюлян.
 А някаква матова странна зора
 ме прави щастлива и нежно добра.
 Дълбоко във хиляди живи води,
 в делфини, в звезди, невидени преди,
 в събуждане кратко на морския фар
 откривам учудена някакъв чар.
 Защото до мене, разгърден и бос,
 реален и жив като ден и въпрос,
 е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след моя живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.





http://www.youtube.com/watch?v=jhWJ5vkaZMA&feature=related


Доброта

 Понякога съм толкова добра,
 че цялата изтръпвам и боли ме.
 И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

 Понякога съм толкова добра!...
 И скрива ме във коша си чемшира
 на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

 Понякога съм светла като мед.
 Тогава светли устни ме обичат.
 Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

 Понякога съм бяла и добра.
 Как рядко ми се случва да съм бяла!
 Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

 да счупя на парченца от стъкло,
 да пръсна и добри ръце да сгрея.
 И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

* )( *


Песни по стихове на Петя Дубарова: 1. Доброта - Росица Кирилова 2. Лунапарк - Кичка Бодурова 3. Нощ над града - Домино 4. Лятото - Дует Ритон 5. Пролет - Петя Буюклиева и Георги Христов 6. Зимна ваканция - Росица Борджиева:

http://vbox7.com/play:db77f7c7
* )( *




...ПЕТЯ-едно малко и лудо момиче, което преобърна представата за възрастта в поезията и остави след себе си истинско изкуство. Нейното самоубийство продължава да наранява с несправедливостта си, да тревожи и да предизвиква въпроси.
А поезията й продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие.


На ПЕТЯ:
http://www.youtube.com/watch?v=yAPUo78-MDA

ПОКЛОН!!!