Magic LOVE: Стихове-песни на Дамян Дамянов

Стиховете на Дамян Дамянов,

намерили свойта мелодия...

Времена, приятелства минават.
Пътища се срещат и делят.
Но добре, че песните остават!
Че какво без песен е светът!

Дамян П. Дамянов

Дамян Дамянов в едно свое интервю казва за Лили Иванова, че тя е "човекът, който с гласа си е занесъл мойте стихове във всеки български дом".

Наше лято

http://www.youtube.com/watch?v=L-gmPfOBEJ8

Наше лято - дълго като вечност.
Наше лято - кратко като миг.
На любов, на скръб ли, ни обрече?
За какво ни сбра във своя миг?
С корони - вплетени ръце човешки.
Със луна - лице над две лица.
И с едно дихание горещо
ти овъгли нашите сърца.

Припев:
Ти не бързай лято.
Чакай миг неповторим.
Ах, поне в сърцата
ние да те задържим.

Сняг ще падне , клони ще прекърши.
Лунен вятър лик ще угаси.
Но със сняг и вятър ли ще свършиш-
наше лято - топъл миг красив.

Припев:
Сбогом, наше лято.
Сбогом, миг неповторим.
Ах, поне в сърцата
ние да те задържим

*//*//*

Щурче

https://www.youtube.com/watch?v=d5rJ0AdNqv0

Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.

От де дочувам твоя глас?
Не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс,
щурчета май отдавна няма.

От де дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш като мен треви
и искаш да ми кажеш нещо.

Или пък в своята душа,
незнайно как съм те пренесъл
и днеска ако не греша
от там пак чувам твойта песен.

Където и да си щурче,
свири ми, аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече,
животът ми недозабравен.

*//*//*

Танго със спомена

https://www.youtube.com/watch?v=6rPAP64DyBU

Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама...

Сама със спомена, който си ти.
Сама със мъката - твоите черти.
Сама със залеза - твое лице.
Сама със вятъра - твои ръце.

Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.

Танцувай ветре с мен и вий листа!
Танцувай есен с мен и ти мечта!
Води ме в своя танц и ти земя!
Танцувам ли със вас - не съм сама!

*//*//*

И пак тръгни

https://www.youtube.com/watch?v=zsgEQIHXgIw

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и свят е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

*//*//*

Обичам те

http://www.youtube.com/watch?v=j-4jcxDCQ_A

Аз сама те пропъдих
и теб и любовта.
Аз самата тъй реших.
И пред своята радост
избрах аз скръбта,
пред зората- залез тих.

Знам, за цял живот ще ме намразиш ти,
но сърцето ми и днес крещи:
обичам те!

Припев:
Но как да кажа на света: Обичам те, обичам те!
Но как да кажа и на теб: Обичам те, обичам те!
И да призная слабостта обичам те, обичам те.
Не, нямам сили да крещя обичам те, обичам те.

Ето, залезът гасне
и с него от света
бавно чезнеш ти пред мен.
Като мъничък лъч
потъваш във нощта.
Почакай, мой радостен ден,
обичам те.

*//*//*

На сбогуване

http://www.youtube.com/watch?v=qxCFi_bbd5s

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!

Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта