ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

сряда, 12 септември 2012 г.

И пак е есен...



Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

Н. Лилиев



Вече свърши хубавото време

Как блести тротоарът под дъжда като нов,
добър ден моя стара заздравяла любов.
Спри за миг да те видя едва едва остарял,
ех, че среща непредвидимав тази есенна кал.


А очите ти пак са като от кадифе,
слушай да направим малко бягство, а- има отсреща кафе.
Да, разбирам, че бързаш, ако искаш ела,
не, не плача, не сълзи, не просто пак заваля.


Просто свърши хубавото време
и дъждът вали и дъждът вали,
просто трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли.

Ех, можах да те видя, имаш кичур бял,
ех, че среща непредвидима не, не ми е жал.
А очите ти пак са с цвят на кадифе,
да направим малко бягство а, да поседнем на кафе.

Да да, зная че бързаш, а пък аз изведнъж
не, не плача, не сълзи,не просто пак този дъжд.
И блести тротоара под дъжда като нов,
Сбогом, сбогом моя стара заздравяла любов.












Есента е лудост

Есента е полепнала сладостно 
по разлистени в мрака очи. 
И е грях, и дискретност отдадена 
уловила с тих шепот лъчи.

Тя е лудост и стъпки във времето, 
ветрен огън и хладен пожар. 
Съхранила сърцето и стремето, 
тиха пепел е лумнала в жар.

И надежда е сгушена в шепите, 
с куп светулки във пъстрият свят. 
Тази есен е лудо прошепната... 
И е обич... И пристан... И бряг.

Веселка Василева



Има малко есен – там, във всяко лято, 
мека като звук от падащо листо, 
вдянала невидим, здрав конец от злато 
в крайчеца на всяка пърхаща любов.

В сладките въздишки, в устните горещи, 
тънка като сянка на карфичен връх, 
сякаш се опитва да пошепне нещо 
и за миг нахлува зрял къпинов дъх

в пазвите на юли. Може би, от него 
тръпка хлад пронизва плажния ми гръб. 
Страх ме е ужасно, че ако посегна, 
ще докосна с пръсти есенната плът.

Някой ден за всички лятото преваля. 
А в кръвта ми още плиска се море... 
Чувам ли го в мрака, докато те галя, 
бих могла навярно да си мисля, че

даже и във всяка есен, набраздила 
с хиляди пътечки женското лице, 
в леко поразмазано ъгълче червило 
има малко лято. Мъничко поне.

Росица Петкова



Есенно


Не се учудвай, че очите ми,

понякога издават мъничко тъга.

Но виж, и есента е тъжна,

но носи зрялост, слънце и безкрайна красота.

Ръце протягам с нежност доловима,

в копнеж за ласка, като падащи листа,

и с вкус на устни, като сочна медовина,

и дъжд от трепетно докосване в нощта.

И с вятъра погалил тъжни клони,

ти преоткрий ме в багрите на есента.

И нека всеки падащ лист разказва,

че съм единствена за теб на таз земя!

ckarlet



Есенен стих

С тъга отстъпва бавно лятото,
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.

Защото есен пъстра, златокоса
отново шета сръчно из града
и по пътя си с любов постила
мек килим от падащи листа.

Натъжена се разделям с лятото,
с милувка нежна ме докосва есента,
притихват на перваза и мушкатите,
небето рони първа есенна сълза.

mariniki (Магдалена Костадинова)



Сбогуване

Душата ми неизповядана мълчи
и празнотата тихичко пулсира.
Че имах някога мечти
и есента безмълвна го разбира.

...Но плаче в мене есента - 
дете изгубено по пътя...
За мене плаче. За това,
че няма истинска да се завърна.

Че няма в моите очи
листата u да бъдат звездопади,
че бледожълтите u дни
не са в сърцето ми пожари...
...
За мене плаче есента.... 

Катя Начева



СЛЪНЧЕВО - КИЛНАТО

Тая есен не е като другите,
тя започва от трънче в петата ти.
Хвърля пепел в лицето ти, буди те,
щура есен – пожар и разпятие.

И прониква в теб палаво жилото,
сякаш вятър прочиства комините.
Тая есен е слънчево килната
и намига ти, сладостно - винено.

Илко Илиев







Есен
автор: etyna 

Смолистото грозде е моята есен,
загубена песен на палав скорец,
търкулната капка в лист жълто-вълшебен
и смешна цигулка на разсеян щурец.

Мирис на дюли. Дъх на бадеми.
В закъснели гнезда се гушат бедни врабци
и се скитат по пътя от любов омалели
пъргави котки с развратни съдби.

Тревата сено е. Плевните пълни.
Билки омайни отдавна събрах.
Вятър чаровно в капчука ще звънне,
дъжд ще измие от покрива прах.

Отгледа плода си прилежно земята.
Не умира сърцето и. Но му се спи.
И потапяш се бавно. Топло и златно.
В моите сънища като есен добри.



Есенна песен

Елисавета Багряна

Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани...

Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам -
и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.

Не знам дали от тази прежда
за мачтата платно ще стане
на някогашната ми ладия,
с която (както в старите балади)
да стигна в светлото пристанище
на някаква любов...



НАСТРОЕНИЕ

СЕПТЕМВРИ Е ОТНОВО...

ТРИУМФИРА

ЕСЕНТА ВЪВ МОЯТА ДУША.

БАГРИТЕ Й КОЙ ЩЕ МИ ОТНЕМЕ?

ЩЕДРОСТТА НА ЗРЯЛАТА ЖЕНА?

ПРОСТИ,

ЧЕ ДНЕС ЗА ТЕБЕ НЕ ТЪГУВАМ,

ЗА ЛАСКАВИТЕ УСТНИ И РЪЦЕ...

ПО-СИЛНА ОТ БОГИНЯ Е ЖЕНАТА,

КОГАТО В НЕЯ ВЛАСТВА ЕСЕНТА..



Дъжд
Първият есенен дъжд. 
Тъжен... 
Безмилостно тъжен. 
Колко сълзи наведнъж! 
Може би дълго са сдържани.
Зная, че много боли, 
зная и колко са трудни 
първите капки. Нали? 
После пороят е буен.
Първия есенен дъжд. 
Дълъг... 
Почти безконечен. 
Колко сълзи наведнъж! 
Колко разплакани вечери!

Весела Чапанова






Есента подрани...

Есента подрани и притвори вратата, 
затанцува със тънкия сърп на луната: 
стъпка в ляво – нощта ще е пак ветровита, 
стъпка в дясно – денят все за лятото пита...

А отсрещния хълм светна ярко – червен, 
не от скука и яд – просто там расте клен. 
И листата му перести, като мънички длани 
се протягат към слънцето – кой лъчите ще хване?..

Но когато последното ято замине 
в една нощ изведнъж есента ще загине, 
а земята ще трепне, сразена от студ... 
За какво, за какво беше целия труд?...

Диана Илиева


Есен

Стана студено . Септември е вече,
природата стяга се за зимния сън.
Слънцето грее някак далечно,
пожълтели листа разпиляват се вън.

Поглеждам назад и виждам любови.
Поглеждам напред и виждам раздели.
Взривяват сърцето ми стихове нови.
Политат в небето... Изчезват... Къде ли?

Остават ми само есента и тъгата
и някакво странно чувство на страх.
Усещам как огън пламва в душата
и от мене остава само купчинка прах...

Борис Жогов


* * *
Кога печална есен наближава
и жълт листец по вятра полети,
в оставена от птичките дъбрава,
дете, обичаш ли да ходиш ти?

Обичаш ли под дъбове вековни,
по дни унесена във самота,
Да гледаш как едва пълзи мъглата
по чуките на Стара планина,
да плачеш над треватите и цветята,
попарени от ранната слана?

Девойко, ако в сладкото безумие
на есен теб по-мил е тоя свят,
ела по губещи се татък друми:
ний ще вървиме мълком – и без думи
сърцата наши ще се разберат.

Кирил Христов


Следобеден чай с есента

Есента неаристократично чая сърба, 
сварен по-гъст от зноя на мъглите й. 
Наобикаля вятърът – клисарят гърбав, 
събира детски смях в балони. И отлитат.
Развързва хвърчила и доизтупва черги, 
с камбаните звънти в ушите на южняка. 
Животът се простира – филм на Бергман. 
В сърцето ми пристига да живее някой.
Полягам в хоризонта на узряла круша. 
Сфуматото му за постеля е божествено. 
А лятото с непридирчиво простодушие 
сънува още плажове от женственост.
И пръстите му с пъргавост хлапашка 
тактуват слънце в клинописа на ятата. 
Подир стрелите птичи синята опашка 
след миг ще се превърне в силен вятър.
Невъзмутима есента си доизпива чая, 
макар че облак тъмен слънцето изгриза. 
Животът, странно, не е толкова отчаян, 
но везат за поредно лобната му риза.

meiia





 Усещане за есен...


жълтото...
в последни слънчеви лъчи
докосва
с топли чувства
думите
моите и твоите
червеното...
сълза от болката
след залеза
в тъмното изтекъл
между стъпките
зеленото...
пътека на завръщане
останала от лятото
в очите ми
за тебе скрита
и защо ли...
в бяло...черно
си обличам мислите
щом тебе в облак нежност
съм повила...
листопад
от тиха страст
рисува в нощите
за мен и теб
усещане за влюбване...
тъжно в есента
потънало
като очакване
в багрите
утихнало
на неналюбване...

MARINIKI


Все още 

Все още сме красиви с тебе, Есен.
В очите свети слънчева дъга.
С любовта ни Космоса е тесен.
Все още пеят птиците в кръвта.

О, двете знаем, че ще дойде зима
и ще заключи влюбени крила.
Но още сме красиви и ни има.
В смеха ни плуват пъстри хвърчила.

Напук на всичко ще целунем с песен
дори онази вещица, скръбта.
Все още сме красиви с тебе, Есен,
хайде да танцуваме с дъжда!

Последни глътки лудост и забрава,
последна чаша слънце и любов!
Сбогуването нежно просветлява
във благослов...

Ина Крейн – Илияна Каракочева



С чадърче леко във ръка
върви под падащи листа...
Връз нея - струи светлина...
Това е тя самата-
Есента!...
Лили Чолакова




Въпреки носталгията по лятото есента е толкова хубава...:) Есента… Най-романтичният от всички сезони. Може би заради почти непрекъснатите валежи или заради падащите листа. Не ми е съвсем известно, но всички твърдят, че Есента е най-любовният сезон.Един уникално красив сезон с толкова много красота и цветове… Неслучайно есента е наричана златна. Усещането за изобилие, спокойната благодат на мекото есенно слънце и огнено-златните багри на листопада се сливат в един прекрасен и вълнуващ ритъм...Есен е...




2 коментара:

Пепа Мъглова каза...

Прекрасна композиция от есенни мотиви, стихове и песни ...развълнува ме и малко ме натъжи.., но остава споменът за прекрасното лято !!!И очакването на всички следващи сеони ! Да сме живи и здрави !

Tsanka Ilieva каза...

Благодаря ти,Пепинка!Да,лятото пак ще дойде...а дотогава-да се радваме на тая пъстрота!:)