ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 25 март 2014 г.

IN MEMORIAM...ХРИСТО ФОТЕВ-ПОЕТ ЯВЛЕНИЕ...

ДНЕС,
25 МАРТ, Е РОДЕН
ЕДИН ОТ НАЙ-НЕЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ
ПОЕТИ-
ХРИСТО ФОТЕВ 

Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“.
Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско - поетичен символ в лириката му.


Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците.Началното си образование получава в училище „Др. Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата си стихосбирка - „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. За нея е отличен с II втора награда за поезия. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на "Баладично пътуване" става драматург на бургаския театър "Адриана Будевска". През 1965 г. получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка "Лирика". Отново е удостоен със същата награда само две години по-късно за третата си книга „Сантиментални посвещения“.

През 1969 г. му е връчена за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“. От 1964 г. повече от 25 г. Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки : „Литургия за делфините“ и „Спомен за един живот“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.
През 1994 г. поетът получава литературната награда „Златен Пегас“, а на следващата година - званието на "Почетен гражданин на Бургас".

Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.


"Той беше част от мистерията на поезията ни, но никога не е бил деец на културата. Беше роден за удавник, а угасна на сушата като Хемингуейовия “Старец”, но без морето. Фотев е Малкият принц на любовната ни лирика. Той превръщаше тостовете и покаянията в свещенодействия, целият се състоеше от жестовете и жестикулации, той бе самата влюбена възхита от по-добрите частици на живота…


Да помълчим за диригента на хора от удавници, за малкото момче, което не се вразуми и което не успя да погали всички жени, но поне се опита. Разбираше от жени, усещаше властта си върху тях и върху думите, те бяха част от неговото себеизразяване, от логоса на летящата му логика. Неподправено нежен към особено беззащитните, Фотев остава да гори като фосфориращата факла в пещерната утроба на грубостта. Той ни показа как се добива опиума на поезията, остави ни своите неизпълними алхимични рецепти и се завърна в сенките на вечността, във водите на бъдещите ни спомени…



Сега седи и пуши на самия ръб на Рая и си клати безгрижно краката над бездната, и продължава празнично да се самовъпроизвежда чрез своето всеопрощаващо слово пред единствения си слушател, пред единствения господин на име Господ – най-гостоприемният гостилничар в страноприемницата на вселената...Кажи му наздраве и от нас, Христо!"

/РУМЕН ЛЕОНИДОВ/



Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.





ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА

събота, 22 март 2014 г.

Дъх на пролет в песен и стих



Пролет
Петя Дубарова

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...


10.03.1979

http://www.youtube.com/watch?v=a7wVKyJMTt4
http://www.youtube.com/watch?v=dCE01IB77Xk

===========================================

Очакване за пролет

Търся цвете, грейнало в ръцете
на едно момче, дето все го няма…
Всяка пролет и на сън се моля
да ме отвлече, срещнем ли се двама…

Всяка пролет чакам така
да посегне с топла ръка
и покорни, моите рамене
тихо да погали…

И полека да ме поведе,
ей така, без да знам накъде
или пролетен огън поне
в мене да запали…

Дълго чака, тръпнеща, земята
своя миг зелен, своята магия...
Ах, момчето, пролетно и светло,
близо е до мен, как да го открия?

http://www.youtube.com/watch?v=sMqIfwdWpVE&feature=player_embedded

========================================

Провинциална пролет

Под баири с дерета сушави, залюляно от тишина,
цяла вечер градчето, сгушено, чака пролетна новина.
Натежали от вятър тополите примирено превиха гръб,
над баирите, син и пролетен, светна тънък въздушен ръб.

Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен пресича вашия град
и се сипе, и го завява на годините белият цвят.

И измити, и крехки къщите се тълпяха към тоя площад,
но, стъписани, все се връщаха в тъмнините нейде назад.
Под таваните им варосани, зад прозорци със тънък звън
момичета златокоси сънуваха своя съботен сън.

Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен пресича вашия град
и се сипе, и го завява на годините белият цвят

Петър Караангов
http://www.youtube.com/watch?v=oGR8Rv-7ubE

==========================
Пролет
Никола Вапцаров


Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

http://www.youtube.com/watch?v=vn6DjFmlWAE

=================================

     (снимка-Детелина Ненова)

петък, 21 март 2014 г.

Днес е...21 март-СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЕЗИЯТА


21 март
е избран за 
Световен ден на поезията
по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.


Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Презумпцията е, че поезията е“за всеки жив читател и за всеки жив поет”.


Поезията (от гръцки: ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.Това е строгата научна формулировка на понятието "ПОЕЗИЯ"...

Казано с простички думи-поезията e красота,вдъхновение,надежда...Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено
магия на словото.
Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират...

  Поезията не е обикновено вълнение, отпечатано върху белия лист. Тя е рима и ритъм, тя е оригинално хрумване и намерен образ, тя е мисъл и музика... Тя е магия, която всеки може да преживее, стига да иска. Нищо, че "Не, сега не е за поезия", както е писал Вапцаров. Или тъкмо за това. Безкрайният битиен кръговрат ни е стиснал здраво за гушата и няма време за поезия - бързаме, оцеляваме, борим се неистово, мразим се и зверски си завиждаме, а животът се изнизва и остава незабелязаното цвете, неуловеният поглед, пропуснатата усмивка...Обаче докоснем ли  се до МАГИЯТА на словото,откриваме,че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството...
Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Прекрачвайки в поетичния свят ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват и да възраждат...

~*~*~


...Жестока е съдбата на поета!
Голготата на радостта е тя.
И той към нея бяга, пада, крета,
понесъл кръста тежък на света.
Тежи ли му? - Единствен той знай само.
Света повдигнал с цял човешки ръст,
върви той воин, с изкривено рамо,
и носи към зората своя кръст...

из"Поема за щастието"-Д.Дамянов

~*~*~


Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с безумна, черна злост...
Раздават се самоубийствено....
Посяват шепа истини,
сълзи от стихове,
надежда за политане...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
И по сами дори...

Марин Тачков
22 ноември 2011 г.

~*~*~


Понякога се случва младостта ти
да се понрави на съдбата-сводница
и за любов надежда да изпрати-
това се случва само на самотници.

Понякога се случва да забравиш
душата и палтото си при някой,
особено пък ако други нямаш-
това се случва само на бедняка.

Понякога се случва да изтръгнеш
с такава злост на правдата живеца,
че и на братята ти да обръгне-
 това се случва само на подлеца.


Но да целуваш острието на камата,
която ще забиеш във сърцето си;
да удряш по фалшивата позлата
над страшната ръжда на битието;
в душа да носиш вируса на мъката,
че много зло вилнее под небето
и стъпките ти да отекват в пъкъла-

това се случва само на поета...

Катя Димова

~*~*~

Поет

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

"Вий питате какъв съм! Втори път,
че съм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? - казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята -
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях - и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, -сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.


Такова слънце в моето сърце
не грееше: - то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета - тъй небето отреди -
да пей, свободни птички както пеят..."
*
Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.

Пенчо П.Славейков

~*~*~


Аз знам,че не един ще ме отрича
и ще изтрива моята следа...
Но щом душата плаче,аз ще пиша,
 и няма никому да я продам.

КатяДимова,8.03.1986



~*~*~

Когато се ражда поет

Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
палачите грабват
ръждивите брадви
въртят точилата, припяват си радостно -
палачите няма да бъдат без работа,
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
сократови черепи чупят ковчезите
и свирят заря на пищяли и прешлени -
за мъртвите иде второ пришествие
когато се ражда поет.


Когато се ражда поет
камбани в сърцата будят децата
обличат се празнично, втурват се весело:
На сватба или на смърт сме калесани? -
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
само майките плачат
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна -
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.

Стефан Цанев


~*~*~

Как умират поетите

Как умират поетите? – 
за това не се пита…
Нито как се намира
следа от копито,
нито как във сълзата,
огледално поспряла,
прегорялото лято
се съблича до бяло…
Не мъчете поетите –
те говорят с тревата
и не питайте нищо…
Имат всичко оттатък.
Толкоз много им дава
тази болка злоока…
Непременно прощава
и им сменя посоката.
Постелете им топло,
нахранете ги с чувства!
Някой горе потропва
и ги ръси с изкуство.
Някой пише: „Умират!”
Без съмнения, моля!...
Просто махат кумира,
за да пеят отново…


Пак перони и гълъби 
и следи от пирони…
Пак любов и подлъгани,
 пак миражи и стонове…

Пука нещо зад ъгъла, 
къса с яд некролозите…
Как умират поетите?!
Погледнете нагоре!

Полина Лазарова


~*~*~


Eдинственото,
което искам
от хората и от живота,
е една купчинка листове
и една душа-за прочит!
                 Катя Димова




~*~*~ 

Честит празник,ПОЕТИ!
Душата ви да бъде постоянен дом на поетическата муза,
а сътвореното от вас да сгрява нас,читателите...



събота, 1 март 2014 г.

ДНЕС Е...БАБА МАРТА

1 МАРТ
ПРАЗНИКЪТ НА БАБА МАРТА


На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът

на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни. 
======================
Една стара легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.

С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.

=====================
БАБА МАРТА е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици

.=====================
В старите времена МАРТЕНИЦАТА е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” 
====================
Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само

в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно,
останало от миналата година.


=====================

МАРТЕНИЦИТЕ  се правят от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила.Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет. 

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.


В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят

====================


Баба Марта превзема Света!
Инициативата за създаването на ДЪРВЕТА МАРТЕНИЦИ е на Проект Мартеница – неформално сдружение на български емигранти, които отправиха предизвикателство към сънародниците си по света да разпространят древната традиция на мартеничките по всички континенти. Целта на проекта е създаване на положителен имидж на България, имидж, свързван с култура и традиции, както и възпитаване на младото поколение български емигранти в духа на традиционните български ценности.


Идеята за украсяване на дървета като мартеници е на българския художник от Стара Загора Mариян Миланов, който от 1992-ра година декорира дървета за първи март в централните части на големите български градове. Проект Мартеница в чужбина стартира в Бризбън – столицата на австралийския щат Куинсланд, където Асоциацията на българите в Куинсланд получава разрешение и подкрепа лично от кмета на двумилионния град Кембъл Нюман. Дървото Мартеница ще краси централния бризбънски площад „Крал Джордж“.



=======================


ЧЕСТИТА ВИ МАРТА!

Независимо от лошите прогнози
и от тоновете сняг, изсипал се
като думи в суховата проза,
като думи в некадърни стихове...
Независимо от носещи се слухове,
че навлизаме във ледена епоха,
Пролетта пристига, чувам я
как на външната врата похлопва,
как разлиства голите дървета
и подмамва птиците обратно,
как нощта полите си запретва
и си тръгва без да я изпратя..
Как земята сякаш оживява,
чоплена от ранобудни мравки...
И сърдечно вятърът повява,
разтопил леда в канавките...
Независимо от сприхавата репутация
на единствената лейди – Марта,
Тя е тук . Не баба... Тя е Грация
със присъщо за жените своенравие...
OSI4KATA



========================


http://www.youtube.com/watch?v=knb4MSPjH-U

Жизнена и силна е народната традиция.
 И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

=========================



Още за празника
БАБА МАРТА
на адрес:
http://babamarta.start.bg/,


а аз ще добавя-
Днес,1 МАРТ,
е моят РОЖДЕН ДЕН!:)