ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

понеделник, 27 януари 2014 г.

Любими филми и тяхната музика-ВЧЕРА


Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов.Филмът се основава на романа на Владо Даверов "Вчера". Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Маричков.Филмът е носталгично и реалистично вглеждане в живота на елитните езикови училища от годините на социализма. Приятелство, предателство, любов, омраза - в затвореното микрообщество избуяват страсти и скандали от най-различно естество: от бременни ученички до най-новите плочи.Времето на "Бийтълс" и "Ролингстоунс", сексуалната революция и младежките вълнения проникват зад стените на елитна гимназия с изучаване на английски език. Учениците се сблъскват с конформизма и предразсъдъците срещу свободомислието, формирали поколението на днешните четиридесетгодишни.



 Ефектното изпълнение на изгряващи звезди, съзаклятническата атмосфера и хитовата песен на Щурците" правят от "Вчера" култово произведение на българското кино за няколко поколения българи.

Сюжет
Краят на 60-те години. Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен. Освен че харесва и двамата, съученичката им Марина е човек, който обича сложните интриги, в които скоро ще бъде въвлечена и Дана. В училището се разследва бременността на ученичка и преподавателите са изнервени. На обикновените младежки лудории се гледа като на потенциални престъпления, докато не се случва непоправимото.


Филмът е заснет от Иван Андонов по сценария на Владо Даверов, разказващ за училищния живот в немската гимназия Ернст Телман (ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“) в град Ловеч. Заснет е в тогавашната езикова гимназия в Пловдив (днес Духовна Семинария)

Режисура Иван Андонов
Продукция Бояна филм
Сценарий Владо Даверов,
Иван Андонов
Оператор Красимир Костов
Актьори Христо Шопов,
Георги Стайков,
София Кузева,
Светла Тодорова
Музика Кирил Маричков
Премиера 25 януари 1988
Времетраене 84 минути

Незабравими реплики от филма:)))
*Защото вчера някой... я си помислете... След няколко години ще започне да се издигате по разни йерархически и някои други стръмни стълбички и ще ви бъде притеснително да си спомните, че вчера бай Пешо е намерил в парка едно прясно... с извинение... хайде да не казвам какво... Не е смешно! Вие говеда ли сте! Осемнайсет мъжки и четиринайсет дамски тоалетни имаме, варирани... хигиена! Хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парковета да...

*Я ме вижте мен! На петдесет и осем години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа...
*Страхливо започваме живота си, Иване!
*Какво аз бе! Кой си ти? Я, тихо! Ти-и-хо! Какво става тука бе? Ако се научи от министерството знаете ли какво ще стане? Всички ще ви изключат. До един! Я отстъпи! Какво е това бе? Бийтълс! Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи - валс! Я извъртете един валс бе, покажете, че сте млади хора бе, нещо... мм...
*Само от добър приятел става качествен предател!
*Как така на отделен лист? Как може истината да се дели на две? Че тя е една - цялата истина! Аз на това ги уча всеки ден. Че всички деца са равни - поне докато са във училище!
*Не съм казвал, но пак повтарям.
*Ще се намери тоя чин бе, Баръмов — не е овца да избяга!
*Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вие кон боб яде ли!
*Е сега вече ще се изключваме!
*Вчера може, днес - не може!
*Ти мойто «вчера» няма да го бараш! Вън!
*То от кино не се забременява!
*Защото на вашите години, ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!

*Няма кой да ти прощава, свърши тая! За подпалвач, за пушач, за подбудители на стачки и опортюнистически елементи в нашето общество място няма. Няма к'во да се церемоним с тебе!“, „Това е политически жаргон отпреди национализацията. Демоде е, Баръмов!“, „Баръмов... К'во става тука бе... Другарю Цончев...
*Другарю Цончев...“, „Какво има, Баръмов?“, „Другарю Цончев, изчезнал е преподавателския стол от стаята и един чин. Аз анулирах часа“, „Добре Баръмов, много добре!“, „Ма не е добре, другарю Цончев, как ще е добре. Това е опортюнизъм, намирисва на студентските вълнения в Париж. Утре могат да ви поискат оставката, като на Де Гол, само че без референдум“, „Ще се намери тоя чин бе, Баръмов - не е овца да избяга!“, „Само да не стане късно.“, „Добре бе.“, „Аз затова сигнализирам.“, „Добре“, „Ма не е добре.“, „Добре бе, добре.“, „Изпускаме работата, другарю Цончев....

http://www.youtube.com/watch?v=5J7KqBeBpDs


КЛЕТВА
Kълна се, никога да не забравям теб
с когото пет години всичко съм делил
Кълна се, попадне ли в беда един от нас
да му подам ръка и в лош за мене час


Кълна се, попадна ли в беда да не предавам
приятелските грешки да прощавам
кълна се, в дявола и бога
да сторя аз за теб каквото мога
заклех се, заклех се, заклех се


Кълна се, попадне ли в беда един от нас
да му подам ръка и в лош за мене час.

http://www.youtube.com/watch?v=iBvofH3heek
/целият филм/

***
In memoriam

 На 29.12.2011 г.  почина големият актьор и режисьор Иван Андонов ...
Поклон!!!


събота, 18 януари 2014 г.

Днес е...Атанасовден!

18 януари
АТАНАСОВДЕН


Днешния ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.

Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Умира на 2 май 373 г.

Братя – ковачи

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. 

Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

„Бащи" на чумата


 Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат „бащи" на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден", “ден на цвекьето" или „сладки и медени" - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта.

През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват" децата от шарка.

Поверия


"На Атанасовден зимата хвърля кожуха си".
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.

В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля. 

Честит празник,
Именници: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татяна, Трайка!


петък, 17 януари 2014 г.

Днес е...Антоновден!

17 януари
АНТОНОВДЕН

Според народния календар, на днешния ден 17-ти януари се празнува Антоновден или така наречения Лелинден. Това е ден, в който се празнува предпазването от болести.
 Прави се содена питка намазана с мед или петмез и задължително се раздава на децата и съседите по едно парче. Винаги се отделя едно парче и за лелята, което било нарицателно за шарката (чумата).
В този ден жените не готвят леща и боб, които асоциирали с пъпките на шарката. В този ден не се и плете, нито преде за да не разсърдят „лелята“.

Гръцкия превод на името Антон (анто), което означава цвете. Според други автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой“. Трети считат, че Антон е старо римско родово име, означаващо „безценен”.


Православната църква от друга страна, днес почита паметта на Преподобния Антоний Велики. Той бил роден около 251 година след Христа в Египет, в заможно, но благочестиво семейството. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята.

При него идвали болни хора и страдалци, а той с часове разговарял с тях. На 104 години в открит диспут побеждава привържениците на арианското учение. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. 



Друга легенда пък разказва, че Антон и Атанас били двама братя ковачи, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.


Двата празника посветени на светците Антоний и Атанасий са част от зимния български календарен цикъл. Православната църква е посветила тези дни на тяхната памет. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народа ни ги е възприел като свои след приемането на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет.

На днешния ден трапеза се състои от:
печено свинско
свински ребра със зеле
луканка
варено жито
баница
орехи
мед или петмез
содена питка

На Антоновден празнуват: Антон, Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка, Доника и други производни.


Честит имен ден на всички, които празнуват днес!

http://www.youtube.com/watch?v=SRRDOuQQfBU

сряда, 1 януари 2014 г.

Днес е...ВАСИЛЬОВДЕН

1 януари-
ВАСИЛЬОВДЕН

На 1 януари църквата почита големият светец на християнството св. Василий Велики - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.


Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда - цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.


За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.


Катедралата"Василий Блажени"в Москва



На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веско.




На именниците-ЧЕСТИТО!