Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край.
Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
На Велики понеделник евангелистите ни
разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.(Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
ВЕЛИКИ ВТОРНИК
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Евангелските събития:
Изобличаване на иудейските началници и поучения на Господа в храма: Мат.21:23-12:40, Лук. 19:47-20-46
За пожертвованието на бедната вдовица: Марк 12:41-44, Лук.21:1-4
Реч на Иисуса Христа пред елините и иудеите: Иоан 12:20-50
Притча за десетте девици: Мат.25:1-13
Притча за талантите: Мат. 25:14-30
Пророчества и притчи на Иисуса за Иерусалим и за Второто пришествие: Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38
ВЕЛИКА СРЯДА
В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9)
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6).
Евангелските събития:
Иисус Христос във Витания в дома на Симона прокажени: Мат.26:6-13, Марк 14:3-9
Заговор на иудеите. Предателство на Иуда: Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК-
Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Евангелските събития по четиримата евангелисти:
Тайната вечеря: Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26
Молитвата в Гетсимания: Мат. 26:36-46, Марк 14:32-42; Лук. 22:39-46, Иоан 18:1
На Велики четвъртък се боядисват яйцата за Великден.
Първото яйце задължително трябва да е червено - символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им - за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.
Които не успеят да изпълнят ритуалите днес,могат да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота.
ВЕЛИКИ ПЕТЪК
Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Евангелските събития по четиримата евангелисти
Вземане Иисуса Христа под стража:
Иоан 18:2-12; Мат. 26:47-56, Марк 14:43-52, Лук. 22:47-53
Иисус на съд при първосвещеник
Ана:
Иоан 18:13, 19-24
Съд на Синедриона над Иисуса Христа при Каиафа:
Мат. 26:57-68, Марк 14:53-65, Лук. 22:54, 63-65, Иоан 18:14
Отричане на Петра:
Мат. 26:58, 69-75, Марк 14:54, 66-72, Лук. 22:54-62, Иоан 18:15-18, 25-27
Решението на Синедриона:
Мат. 27:1, Марк 15:1, Лук. 22:66-71
Краят на Иуда:
Мат. 27:3-10
Иисус Христос при Пилата:
Мат. 27:2-31, Марк 15:1-20, Лук. 23:1-25, Иоан 18:28-19:16
Кръстният път и Голгота:
Мат. 27:31-56, Марк 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан 19:16-37
Снемане на тялото от кръста и погребение на Иисуса Христа:
Иоан 19:31-42, Марк 15:42-47, Мат. 27:57-61; Лук. 23:50-56
Защо минаваме"под масата"на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек.
Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
ВЕЛИКА СЪБОТА
Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.
Иудеите запечатали гроба и поставили стража
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющешеПотръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността"
.jpg)
