Да си простим!
Днес източно–православните християни
празнуват
Сирни Заговезни (Прошка)
Българската православна църква почита църковния празник сиропусна Неделя,наричан от народа Сирни заговезни.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.
В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
„На вечернята в православните храмове срещу началото на поста, наречен Света Четиридесетница, християните си разменят „братско целуване” с думите: „Простено!” „Прости!". Прошка иска по-младия на по-възрастния.
Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост
Да поискаме прошка
и да простим!
http://www.youtube.com/watch?v=GtE9LtuCt4I
празнуват
Сирни Заговезни (Прошка)
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. 
„На вечернята в православните храмове срещу началото на поста, наречен Света Четиридесетница, християните си разменят „братско целуване” с думите: „Простено!” „Прости!". Прошка иска по-младия на по-възрастния.Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
 |
| " Прощавайте и ще бъдете простени." (Евангелие от Лука) Прошка за доверие Таня Мезева |
Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии в нощта.
Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.
Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии в нощта.
Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.
Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.
и да простим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар