ДНЕС Е...Рожденият ден на една фурия...

2 февруари -честит рожден ден на НЕУМОРИМАТА

СТОЯНКА МУТАФОВА!

Някои смело я наричат хулиганката на българския театър. Близките колеги и приятели я сравняват с Ниагарския водопад. Актьорът Коста Цонев/вечна му памет!/,  признаваше, че тя е неговата виагра. Всичко това, но и още много е Стоянка Мутафова.

Често се шегува с годините си, не ги крие, а и едва ли някой изобщо ги взема за критерий. 

Стоянка Константинова Мутафова е може би най-смешната българска актриса. Истинското име на комедийната звезда е Стояна-Мария, но в първия афиш е записана Стоянка и тя решава да запази артистичното прозвище. По онова време се смята, че “к”-то в едно име носи късмет.

Стоянка Константинова Мутафова e родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва „Държавната театрална школа” при Народния театър. Учи актьорско майсторство при проф. Залцер в Прага. Участва в театрите „Диск”, „Алхамбра”. Дебютира в ролята на Варя („Брониран влак 14-69” – Вс. Иванов). Работи в Народен театър, Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, където работи от 1956 до 1991 г

Личен живот

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и.С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. 

Театрални роли: Зоя („В навечерието” – по И. С. Тургенев), Мария („Дванайста нощ” – У. Шекспир), Канина („Волпоне” – Б. Джонсън), Драгиева, Баба Гицка („Големанов” – Ст. Л. Костов), Матусал ( „Мистерия Буф” – Вл. Маяковски), Г-жа Трифкович („Двубой” – Ив. Вазов), Мерчуткина („Предложение. Сватба. Юбилей” – А. П. Чехов), Мис Щройли („Франк V” – Фр. Дюренмат), Фьокла („Женитба” – Н. В. Гогол), Крокодил („Суматоха” – Й. Радичков),

Онарта („Старчето и стрелата” – Н. Русев), Дорина („Тартюф” – Ж. Б. Молиер), Бабката („Биволът” – Ив. Радоев), Костанда („Свекърва” – Ан. Страшимиров), Мироница („Последен срок” – В. Распутин) и др.Едни от най-силните ѝ роли в театъра са в спектаклите "Госпожа Стихийно бедствие", "Шедьовър", "Магистратите също плачат", "Космонавти".




Играла е в емблематични за киното ни филми като „Специалист по всичко”, „Привързаният балон”, „Кит”, „Езоп”, „Топло”, „Бялата стая” и др.

Има участия в телевизията и естрадата.

Носител на много национални награди и държавни отличия

През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”

През 2002-АСКЕЕР за цялостно творчество

През 2002 г. орден “Стара планина”, I степен

През 2009 г Стоянка Мутафова бе определена
за личност-символ на София



През 2013 г. Стоянка Мутафова става първият носител на голямата награда "Георги Калоянчев",която се дава за цялостен принос за смеха на България

http://www.youtube.com/watch?v=ZRzWYm1f22I


Цитати от книгата „Герой на мегдана”, Ст. Мутафова, Автобиография:

„Театърът, който ме направи „герой на мегдана” и позната даже и на кучетата, не беше само щедър. Той не е лесно място за живеене. В него има и много кал. И ако не се примириш с това, че и теб ще опръска, загиваш. Отдавна вече знам, че талантливият човек рядко е добър човек. В него разни сили се боричкат. И не мирясват. Това е истината за героите на мегдана. Другото са шашми и превземки.”
Из главата „За честта на щуреца”

„Винаги ми е било много трудно да описвам как правя ролята си, какво изпитвам на сцената. Като ми зададат омразния въпрос „Как изиграхте този образ?”, все си спомням за Петя Герганова. „Отде да знам – казваше тя. – Аз ако можех да го обясня, нямаше да мога да го направя.”
Из главата „Опалите на Мерчуткина"




„Не мога да се прехласвам от благодарности към публиката. Артистите много обичат в интервютата да ръсят фрази като „Моят бог е моята публика” или „За мен публиката е всичко”. Как могат да са всичко четиристотин души в салона, дето и лицата им не различаваш? Какъв е тоя бог, дето толкоз лесно му се кланяш? Я по-полека.”
„На вас, уважаеми зрители, които никога няма да ми напишете писмо, няма да ме дръпнете за палтото на улицата с думите „Кажи някой майтап”, няма да ми поискате автограф, няма да ми ръкопляскате за щяло и нещяло, благодаря ви. Не ви виждам, но то не е защото не съм много наред с очите, след като един капак ме фрасна яко по главата, докато играех във „Великолепния рогоносец”. Нито защото се правя на велика. Откак театърът светува, артиста много очи го гледат. Но за мен са ценни вашите. Още веднъж ви благодаря. Ваша Стояна.”
Из главата „Виждам, виждам!”

.Нейни мисли по различни поводи:

:Голяма беда за актьорското съсловие е простотията..."
"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците" — пожелание към младите хора на България, отправено в "Шоуто на Слави" по БТВ; февруари 2007 г.
"Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин". — пред в. "Стандарт"; юни 2007 г.
"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. "— в предаването "Урок по Родолюбие" по тв "БНТ Сат"; април 2009 г.

http://www.youtube.com/watch?v=AdIvqUcESG8

 Някои я наричат"стихийно бедствие",други"лудетина",а за трети е просто"диагнозата Мутафова"...

Всички обаче са единодушни,че актрисата винаги е била свободна и е внушавала такова състояние на духа и на околните,без да се съобразява с хорското мнение и авторитетите на деня...

Да е жива и здрава,за да дочакаме деня,в който ще видим 100-годишна актриса на сцена!

Добави в Svejo