ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР-ТРИФУНЦИ

ТРИФУНЦИ-

това е цикъл от 3 последователни дни-

1, 2 и 3 февруари. Те се празнуват, както следва:


1 февруари - Трифоновден

2 февруари - Сретение Господне и

3 февруари - Свети Симеон

*****

1 февруари

Трифоновден

В православния календар св. Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил).Посветен на лозите (св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството).

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Св. мчк Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики, в основата на които лежи езическото почитане на Дионис -
с типичните ритуални действия - напивания, поливане с вино (разрешени на празника, но забранени в друго време на годината). Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници. В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване" на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности.

 Именници: Трифон,Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Ттичо, Тричка, Фуне, Фунчо.

*****

2 февруари
Сретение Господне

(сретение означава посрещане)

Сретение Господне, който се отбелязва на 2 февруари, е един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.

Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.
Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
На Сретение Господне не се работи, за да не се раждат децата белязани. Жените не докосват остри предмети, не режат хляб, не секат дърва, не взимат игла да шият или куки да плетат, за да са здрави децата.
На този ден жените месят питки и раздават в две къщи. Когато има бременна жена, гадаят какво дете ще се роди по това дали мъж или жена ще посетят дома й в този ден. Девойките също гадаят за бъдещия си съпруг по мъжа, когото пръв ще срещнат - вярвало се, че той ще прилича на него по външен вид и по характер. За да не срещнат някой грозен, размъкнат в облеклото, мързелив, избухлив или пияница, девойките понякога не излизали от селището до късно след пладне, когато се смятало, че отпада силата на предопределението за качествата на бъдещия съпруг.
Най-ранното честване на празника Сретение Господне било узаконено в Йерусалим през IV век. В Константинопол то било въведено от Юстиниян през VI век, а на запад папа Сергий го вписва в календара в края на VII век.

Храм "Сретение Господне", с. Кметовци, Габровска област

В народния календар 2 февруари е популярен като Петльовден. Денят се тачи за здраве на добитъка.
Наричат го още Зимен Симеоновден или Света Богородица. На този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножа - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. В някои краища на страната денят се нарича още Петльовден, свързан с древна легенда. Тя разказва, че цар Ирод избивал всички новородени деца във Витлеем в неуспешен опит да убие новородения Исус, който според предсказанието щял да стане Цар на евреите.За да спаси своя любим син, Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел.

 Петловден, Петеларовден е празник, тачен в България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на черен  петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. 

Статуя на петел овековечава у нас  празника  Петльовден. Скулптурата от гранит на варненеца Огнян Кръстев се издига върху грамада от три големи речни камъка пред кметството на село Голица - традиционна столица на празника.

Именници: Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав,Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретена

*****

3 февруари
Свети Симеон

На трети февруари честваме паметта на свети Симеон Богоприемец - първия човек, който е видял Исус Христос на четиридесетия ден от раждането му. Имен ден имат Симеон, Мона, Симона.

(Св.Симеон Богоприемец и Св.Симеон Стълпник,който се чества през септември,са две различни личности)

Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!"

Свети Симеон е първият, посрещнал Исус Христос в храма и това е била първата среща на Исус Христос с човечеството.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

*****

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ИМЕННИЦИТЕ!

Добави в Svejo