Петя Дубарова
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
10.03.1979
http://www.youtube.com/watch?v=a7wVKyJMTt4
http://www.youtube.com/watch?v=dCE01IB77Xk
===========================================
Очакване за пролет
на едно момче, дето все го няма…
Всяка пролет и на сън се моля
да ме отвлече, срещнем ли се двама…
Всяка пролет чакам така
да посегне с топла ръка
и покорни, моите рамене
тихо да погали…
И полека да ме поведе,
ей така, без да знам накъде
или пролетен огън поне
в мене да запали…
Дълго чака, тръпнеща, земята
своя миг зелен, своята магия...
Ах, момчето, пролетно и светло,
близо е до мен, как да го открия?
http://www.youtube.com/watch?v=sMqIfwdWpVE&feature=player_embedded
========================================
Провинциална пролет
цяла вечер градчето, сгушено, чака пролетна новина.
Натежали от вятър тополите примирено превиха гръб,
над баирите, син и пролетен, светна тънък въздушен ръб.
Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен пресича вашия град
и се сипе, и го завява на годините белият цвят.
И измити, и крехки къщите се тълпяха към тоя площад,
но, стъписани, все се връщаха в тъмнините нейде назад.
Под таваните им варосани, зад прозорци със тънък звън
момичета златокоси сънуваха своя съботен сън.
Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен пресича вашия град
и се сипе, и го завява на годините белият цвят
Петър Караангов
http://www.youtube.com/watch?v=oGR8Rv-7ubE
==========================
Пролет
Никола Вапцаров
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
http://www.youtube.com/watch?v=vn6DjFmlWAE
=================================
Няма коментари:
Публикуване на коментар