ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

петък, 21 март 2014 г.

Днес е...21 март-СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЕЗИЯТА


21 март
е избран за 
Световен ден на поезията
по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.


Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Презумпцията е, че поезията е“за всеки жив читател и за всеки жив поет”.


Поезията (от гръцки: ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.Това е строгата научна формулировка на понятието "ПОЕЗИЯ"...

Казано с простички думи-поезията e красота,вдъхновение,надежда...Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено
магия на словото.
Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират...

  Поезията не е обикновено вълнение, отпечатано върху белия лист. Тя е рима и ритъм, тя е оригинално хрумване и намерен образ, тя е мисъл и музика... Тя е магия, която всеки може да преживее, стига да иска. Нищо, че "Не, сега не е за поезия", както е писал Вапцаров. Или тъкмо за това. Безкрайният битиен кръговрат ни е стиснал здраво за гушата и няма време за поезия - бързаме, оцеляваме, борим се неистово, мразим се и зверски си завиждаме, а животът се изнизва и остава незабелязаното цвете, неуловеният поглед, пропуснатата усмивка...Обаче докоснем ли  се до МАГИЯТА на словото,откриваме,че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството...
Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Прекрачвайки в поетичния свят ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват и да възраждат...

~*~*~


...Жестока е съдбата на поета!
Голготата на радостта е тя.
И той към нея бяга, пада, крета,
понесъл кръста тежък на света.
Тежи ли му? - Единствен той знай само.
Света повдигнал с цял човешки ръст,
върви той воин, с изкривено рамо,
и носи към зората своя кръст...

из"Поема за щастието"-Д.Дамянов

~*~*~


Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с безумна, черна злост...
Раздават се самоубийствено....
Посяват шепа истини,
сълзи от стихове,
надежда за политане...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
И по сами дори...

Марин Тачков
22 ноември 2011 г.

~*~*~


Понякога се случва младостта ти
да се понрави на съдбата-сводница
и за любов надежда да изпрати-
това се случва само на самотници.

Понякога се случва да забравиш
душата и палтото си при някой,
особено пък ако други нямаш-
това се случва само на бедняка.

Понякога се случва да изтръгнеш
с такава злост на правдата живеца,
че и на братята ти да обръгне-
 това се случва само на подлеца.


Но да целуваш острието на камата,
която ще забиеш във сърцето си;
да удряш по фалшивата позлата
над страшната ръжда на битието;
в душа да носиш вируса на мъката,
че много зло вилнее под небето
и стъпките ти да отекват в пъкъла-

това се случва само на поета...

Катя Димова

~*~*~

Поет

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

"Вий питате какъв съм! Втори път,
че съм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? - казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята -
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях - и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, -сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.


Такова слънце в моето сърце
не грееше: - то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета - тъй небето отреди -
да пей, свободни птички както пеят..."
*
Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.

Пенчо П.Славейков

~*~*~


Аз знам,че не един ще ме отрича
и ще изтрива моята следа...
Но щом душата плаче,аз ще пиша,
 и няма никому да я продам.

КатяДимова,8.03.1986



~*~*~

Когато се ражда поет

Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
палачите грабват
ръждивите брадви
въртят точилата, припяват си радостно -
палачите няма да бъдат без работа,
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
сократови черепи чупят ковчезите
и свирят заря на пищяли и прешлени -
за мъртвите иде второ пришествие
когато се ражда поет.


Когато се ражда поет
камбани в сърцата будят децата
обличат се празнично, втурват се весело:
На сватба или на смърт сме калесани? -
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
само майките плачат
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна -
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.

Стефан Цанев


~*~*~

Как умират поетите

Как умират поетите? – 
за това не се пита…
Нито как се намира
следа от копито,
нито как във сълзата,
огледално поспряла,
прегорялото лято
се съблича до бяло…
Не мъчете поетите –
те говорят с тревата
и не питайте нищо…
Имат всичко оттатък.
Толкоз много им дава
тази болка злоока…
Непременно прощава
и им сменя посоката.
Постелете им топло,
нахранете ги с чувства!
Някой горе потропва
и ги ръси с изкуство.
Някой пише: „Умират!”
Без съмнения, моля!...
Просто махат кумира,
за да пеят отново…


Пак перони и гълъби 
и следи от пирони…
Пак любов и подлъгани,
 пак миражи и стонове…

Пука нещо зад ъгъла, 
къса с яд некролозите…
Как умират поетите?!
Погледнете нагоре!

Полина Лазарова


~*~*~


Eдинственото,
което искам
от хората и от живота,
е една купчинка листове
и една душа-за прочит!
                 Катя Димова




~*~*~ 

Честит празник,ПОЕТИ!
Душата ви да бъде постоянен дом на поетическата муза,
а сътвореното от вас да сгрява нас,читателите...



Няма коментари: