РОДОПСКИЯ ДУХ
"... Търсѝ истината
и истината
ще те освободи..."
Николай Хайтов
.jpg)
През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.
Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.
Умира на 82 години на 30 юни 2002 от левкемия и е погребан в Централни гробища - София.
"..В момента българинът е покрусен, изгладнял и, което е най-опасно, духом омаломощен. Враговете на българщината са ободрени, родоотстъпниците все повече се намножават…"
Тези думи на писателя са от 1993 г!Но звучат толкова днешно!
Ето и неговата надежда за нашето бъдеше ,изречена преди 19 години:
"...сега българинът потъва, пада към дъното, но като стигне и се удари в него, може от сътресението да дойде на себе си и да разбере, че националните идеали не са празна приказка, а средство за оцеляване, съдба…“
Но ние все още сме на дъното...и все още - неразбрали тази голяма истина...
***
Николай Хайтов е автор на множество сценарии за киното и много негови творби са дали хляб на други сценаристи.Само от сборника „Диви разкази“, на екран се появяват десет от включените в него произведения. Образците, изпълващи неговата филмография, може да се похвалят с множество отличия, но най-вече с неугасващата любов на публиката, която се споделя от цели поколения зрители.
Несъмнено това е един от най-награждаваните български филми, неслучайно оглавяващ класацията на шедьоврите в нашенската кинокласика.
Той грабва специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови вари; голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм във Варна; наградата „Сребърен Юго“ от Международния филмов фестивал в Чикаго; Голямата сребърна купа, Сантарен (Португалия), Трета награда, Коломбо (Шри Ланка), а изпълнителката на главната женска роля Катя Паскалева се окичва с приза „Фемина“ за най-добра актриса от фестивалите в Панама и Брюксел.
Кинолентата буквално разбива Желязната завеса, но прът в колелата й слага не кой да е, а Турция. Тогавашният шеф на „Българска кинематография“ твърди, че тъкмо турското правителство е направило спънки „Козият рог“ да бъде допуснат до участие на фестивала в Кан през 1972 г.
Емисарите на фестивала са одобрили за участие в престижния форум филмираната Хайтова творба, но съседите ни съзират в нея антитурски настроения и активират протести както от страна на мюсюлманските държави Алжир, Мароко и Тунис, така и на френските домакини, които се обявяват против филма.
Въпреки тези протести, екранната версия на „Козият рог“ е прожектирана в 62 страни по света и през 1972 г. година е един от осемте филма, включени в надпреварата за престижния „Оскар“.
Макар че е заснет само за месец и половина с жалкия бюджет от 156 хил. лв., култовата лента безапелационно е посочена като най-добрия български филм за всички времена в анкетата на в. „Култура“, проведена през 1993 г. сред кинематографистите у нас.
Римейкът на кинотворбата от 1994 г. така и не постига успеха на по-стария си съименник и се окичва само с варненската „Златна роза“, „Сребърна роза“ от Бергамо, наградата „Европа“ от Ла Бол (Франция) и „Златният орел“ от Батуми.
Героите от Хайтовите разкази „Сватба“ и „Мъжки времена“ оживяват на екрана в едноименния филм, създаден по негов сценарий през 1977 г.
С блестящото си превъплъщение в образа на красивата и трудолюбива Елица актрисата Мариана Димитрова заслужено печели голямата награда „Златен козирог“ на Международния филмов фестивал в Техеран, а заедно с екранния си партньор – незабравимият Григор Вачков, на следващата година грабват отличията на Фестивала на българския игрален филм във Варна.
А ревностните зрители на филма остават възнаградени с едно незабравимо преживяване, ставайки неволни свидетели на жестоката ирония на съдбата, сполетяла Банко и любимата му Елица. Трагичната любов между двамата е представена драматургично така истински, че успява да трогне и най-каменното сърце.
В основата на биографичния филм за Петко Киряков, известен повече като Капитан Петко войвода, е залегнал едноименният исторически роман на Николай Хайтов.
Писателят и сценаристът е вдъхновен от живота и делото на легендарния българин, останал в паметта на народа като непримирим борец за независимостта на родината ни, както и за мир и равноправие на целия Балкански полуостров.
Политическата обстановка в Османската империя и най-вече в Източните Родопи, която Хайтов разяснява в началото на всяка серия, хвърля безстрашния хайдутин в неравна борба за свобода, а преживяното от него в името на този негов идеал, му дава право да укори властниците, сочейки ги с пръст:
„Те погребаха България“. Филмът е направен толкова увлекателно, че се гледа с еднакъв интерес както от по-възрастните зрители, така и от малките деца. А актьорът Васил Михайлов повече не може да се отърве от идентифицирането си с образа на юначния войвода, въпреки че близо десет години преди това е направил много силна роля в „Краят на песента“.
И тази кинолента от далечната вече 1970 г., пресъздала на екран Хайтова творба – разказа „Ибрям Али“, е посветена на обречената любов. И тук действието се развива в Родопите. И тук във фокуса попада съдбата на българомохамеданското население в този измъчен край.
Драмата на Ибрям и Нейме и до днес разплаква зрителите, а едва ли може да се намери в цялата световна кинематография филм с по-силен финал. Как един живот завършва с песен, обезсмъртена от невероятния глас на актьора Васил Михайлов.
Неговото изпълнение на „Руфинка болна легнала“ е толкова вдъхновяващо, че неизменно ни кара да се чувстваме горди, че сме българи. Поклонът, който патриотът Хайтов сторва към българския фолклор с „Руфинкината“, оставя без дъх всеки, който милее за България и съхраняването на българщината.
Високо в Родопа планина ни отвежда и действието във филма „Орисия“, създаден през 1983 г. по мотиви от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“, който отново ни среща с една история за невъзможна любов, за отчаянието и примиряването със съдбата, за проблемите пред младите, произтичащи от безпрекословното спазване на консервативните традиции за продължаването на рода...
Внушението на кинотворбата е, че човек трябва да запази човещината и състраданието си към другите, независимо от несправедливата орисия, която го е споходила. И този филм се окичва с няколко награди, сред които специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Тренто и почетен диплом на СИДАЛК.
Основната мишена на изстреляния в ефира през 1992 г. „Куршум за рая“ е придържането към християнските ценности и отказа от насилие. Действието на кинолентата се развива преди 110 години в Центалните Родопи, където върховистите водят борба за обединението на Велика България.
Драматичен е паралелът между българския войвода и турския главатар, душевните терзания на главния герой Карата и участта на бившия опълченец Фертига. Всичко това забъркано с изтънчената вещина на проникващия и в най-тъмните дълбини на човешката душа майстор на перото Николай Хайтов още в литературния първоизточник за филма – разказът му „Грях“ от сборника „Хвърковатото корито“.
За трудното извоюване на име на майстор и за защитаването на честта разказва забавната киноновела „Изпит“, създадена по едноименната творба на Николай Хайтов, намерила място в сборника „Диви разкази“. Премиерата й се състои на 29 септември 1971 г. и въпреки че лентата е черно-бяла, тя оставя у зрителя усещане за пъстроцветност и силна емоционална обагреност.
Всички пред екрана тръпнат и стискат палци на вироглавия и самоуверен Лию, изигран от Филип Трифонов, защото облогът му с Карата е, ако изработената от него каца оцелее като я хвърли в каменистата пропаст, прорязана от буйна река, да обръснат брадата на ходжата. А такава гледка не е за изпускане.
И младият новоизпечен бъчвар доказва красноречиво майсторлъка си – неговата каца оцелява във водовъртежа на грохотливия вир. А ходжата остава без брада – така символично българският дух надделява над мюсюлманското присъствие в Родопския край.
Доста в по-старо време ни отвежда „Ламята“. Филмът се появява на българския екран навръх Никулден през 1974 г. 78-минутната лента разказва за тревогите на жителите на селцето Трипетли, около което от известно време се навърта ламя.
Опитите на хайките да заловят страховитото чудовище постепенно прерастват в бунт срещу болярина Калота, който се оказва главният неприятел на селяните, а не митичният звяр.
Вълненията на овчарите, дърварите и ловците са подкрепени и от стражите на местния властелин и с общи усилия те успяват да прогонят Калота и старейшините. А на ламята „сервират“ едно натоварено с прахан магаре, от което буквално й се пръсва коремът. Така в Трипетли се отървават от всичките си тирани.
Новаторската за времето си фентъзи комедия за първи път съчетава в бг ефира елементи от игралното и анимационното кино – нещо, което едва в последните години стана хит в модерните холивудски продукции.
Николай Хайтов е сценарист и на първия български сериал, който се излъчва през лятото на така далечната 1966 г. – точно преди 45 години. Семейната сага се превръща в истинска телевизионна сензация, макар че по това време все още не във всеки дом има телевизор.
Проблемите и конфликтите, които разтърсват семействата на двамата братя Мирко и Калин Калинкови, както и сродилата се с тях впоследствие фамилия Симеонови, държат в напрежение и захлас почитателите на филмовата поредица, които не пропускат нито една от дузината му серии. А ярките образи на главните герои и до днес са живи в спомените на по-възрастните българи.
Последният филм, създаден по сценарий на Хайтов, е „Горски дух“. Това става през 1996 г. В него е застъпена още една от темите, по които „воюва“ големият ни родолюбец – опазването на българската природа. Главният герой Метю се опълчва срещу унищожаването на една гора, за да се изгради път и макар че злото побеждава, духът на екозащитника продължава да предупреждава всеки за неминуемите опасни последици от това.
"... Ако ни е съдено да живеем като народ, трябва да се пробудим за националните ценности сега. Никога не сме имали по-кратко време за осъзнаване, пробуждане и действие."
Николай Хайтов
Николай Хайтов
