ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

събота, 15 септември 2012 г.

In memoriam:На днешния ден е роден НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

ВЛАСТЕЛИН НА 

РОДОПСКИЯ ДУХ

"... Търсѝ истината 
и истината 
ще те освободи..."

Николай Хайтов
                                                  



Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 е войник в Пловдив. От 1946 постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.
Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.
През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.
Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.
Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.
Умира на 82 години на 30 юни 2002 от левкемия и е погребан в Централни гробища - София.

"..В момента българинът е покрусен, изгладнял и, което е най-опасно, духом омаломощен. Враговете на  българщината са ободрени, родоотстъпниците все повече се намножават…" 
Тези думи на писателя са от 1993 г!Но звучат толкова днешно!
Ето и неговата надежда за нашето бъдеше ,изречена преди 19 години:
"...сега българинът потъва, пада към дъното, но като стигне и се удари в него, може от сътресението да дойде на себе си и да разбере, че националните идеали не са празна приказка, а средство за оцеляване, съдба…“ 
Но ние все още сме на дъното...и все още - неразбрали тази голяма истина...

***

Николай Хайтов е автор на множество сценарии за киното и много негови творби са дали хляб на други сценаристи.Само от сборника „Диви разкази“, на екран се появяват десет от включените в него произведения. Образците, изпълващи неговата филмография, може да се похвалят с множество отличия, но най-вече с неугасващата любов на публиката, която се споделя от цели поколения зрители.

Козият рог
Несъмнено това е един от най-награждаваните български филми, неслучайно оглавяващ класацията на шедьоврите в нашенската кинокласика.
Той грабва специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови вари; голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм във Варна; наградата „Сребърен Юго“ от Международния филмов фестивал в Чикаго; Голямата сребърна купа, Сантарен (Португалия), Трета награда, Коломбо (Шри Ланка), а изпълнителката на главната женска роля Катя Паскалева се окичва с приза „Фемина“ за най-добра актриса от фестивалите в Панама и Брюксел.
Кинолентата буквално разбива Желязната завеса, но прът в колелата й слага не кой да е, а Турция. Тогавашният шеф на „Българска кинематография“ твърди, че тъкмо турското правителство е направило спънки „Козият рог“ да бъде допуснат до участие на фестивала в Кан през 1972 г.
Емисарите на фестивала са одобрили за участие в престижния форум филмираната Хайтова творба, но съседите ни съзират в нея антитурски настроения и активират протести както от страна на мюсюлманските държави Алжир, Мароко и Тунис, така и на френските домакини, които се обявяват против филма.
Въпреки тези протести, екранната версия на „Козият рог“ е прожектирана в 62 страни по света и през 1972 г. година е един от осемте филма, включени в надпреварата за престижния „Оскар“.
Макар че е заснет само за месец и половина с жалкия бюджет от 156 хил. лв., култовата лента безапелационно е посочена като най-добрия български филм за всички времена в анкетата на в. „Култура“, проведена през 1993 г. сред кинематографистите у нас.
Римейкът на кинотворбата от 1994 г. така и не постига успеха на по-стария си съименник и се окичва само с варненската  „Златна роза“, „Сребърна роза“ от Бергамо, наградата „Европа“ от Ла Бол (Франция) и „Златният орел“ от Батуми.

Мъжки времена
Героите от Хайтовите разкази „Сватба“ и „Мъжки времена“ оживяват на екрана в едноименния филм, създаден по негов сценарий през 1977 г.
С блестящото си превъплъщение в образа на красивата и трудолюбива Елица актрисата Мариана Димитрова заслужено печели голямата награда „Златен козирог“ на Международния филмов фестивал в Техеран, а заедно с екранния си партньор – незабравимият Григор Вачков, на следващата година грабват отличията на Фестивала на българския игрален филм във Варна.
А ревностните зрители на филма остават възнаградени с едно незабравимо преживяване, ставайки неволни свидетели на жестоката ирония на съдбата, сполетяла Банко и любимата му Елица. Трагичната любов между двамата е представена драматургично така истински, че успява да трогне и най-каменното сърце.

Капитан Петко войвода
В основата на биографичния филм за Петко Киряков, известен повече като Капитан Петко войвода, е залегнал едноименният исторически роман на Николай Хайтов.
Писателят и сценаристът е вдъхновен от живота и делото на легендарния българин, останал в паметта на народа като непримирим борец за независимостта на родината ни, както и за мир и равноправие на целия Балкански полуостров.
Политическата обстановка в Османската империя и най-вече в Източните Родопи, която Хайтов разяснява в началото на всяка серия, хвърля безстрашния хайдутин в неравна борба за свобода, а преживяното от него в името на този негов идеал, му дава право да укори властниците, сочейки ги с пръст:
„Те погребаха България“. Филмът е направен толкова увлекателно, че се гледа с еднакъв интерес както от по-възрастните зрители, така и от малките деца. А актьорът Васил Михайлов повече не може да се отърве от идентифицирането си с образа на юначния войвода, въпреки че близо десет години преди това е направил много силна роля в „Краят на песента“.

Краят на песента
И тази кинолента от далечната вече 1970 г., пресъздала на екран Хайтова творба – разказа „Ибрям Али“, е посветена на обречената любов. И тук действието се развива в Родопите. И тук във фокуса попада съдбата на българомохамеданското население в този измъчен край.
Драмата на Ибрям и Нейме и до днес разплаква зрителите, а едва ли може да се намери в цялата световна кинематография филм с по-силен финал. Как един живот завършва с песен, обезсмъртена от невероятния глас на актьора Васил Михайлов.
Неговото изпълнение на „Руфинка болна легнала“ е толкова вдъхновяващо, че неизменно ни кара да се чувстваме горди, че сме българи. Поклонът, който патриотът Хайтов сторва към българския фолклор с „Руфинкината“, оставя без дъх всеки, който милее за България и съхраняването на българщината.

Орисия
Високо в Родопа планина ни отвежда и действието във филма „Орисия“, създаден през 1983 г. по мотиви от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“, който отново ни среща с една история за невъзможна любов, за отчаянието и примиряването със съдбата, за проблемите пред младите, произтичащи от безпрекословното спазване на консервативните традиции за продължаването на рода...
Внушението на кинотворбата е, че човек трябва да запази човещината и състраданието си към другите, независимо от несправедливата орисия, която го е споходила. И този филм се окичва с няколко награди, сред които специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Тренто и почетен диплом на СИДАЛК.

Куршум за рая
Основната мишена на изстреляния в ефира през 1992 г. „Куршум за рая“ е придържането към християнските ценности и отказа от насилие. Действието на кинолентата се развива преди 110 години в Центалните Родопи, където върховистите водят борба за обединението на Велика България.
Драматичен е паралелът между българския войвода и турския главатар, душевните терзания на главния герой Карата и участта на бившия опълченец Фертига. Всичко това забъркано с изтънчената вещина на проникващия и в най-тъмните дълбини на човешката душа майстор на перото Николай Хайтов още в литературния първоизточник за филма – разказът му „Грях“ от сборника „Хвърковатото корито“.

Изпит
За трудното извоюване на име на майстор и за защитаването на честта разказва забавната киноновела „Изпит“, създадена по едноименната творба на Николай Хайтов, намерила място в сборника „Диви разкази“. Премиерата й се състои на 29 септември 1971 г. и въпреки че лентата е  черно-бяла, тя оставя у зрителя усещане за пъстроцветност и силна емоционална обагреност.
Всички пред екрана тръпнат и стискат палци на вироглавия и самоуверен Лию, изигран от Филип Трифонов, защото облогът му с Карата е, ако изработената от него каца оцелее като я хвърли в каменистата пропаст, прорязана от буйна река, да обръснат брадата на ходжата. А такава гледка не е за изпускане.
И младият новоизпечен бъчвар доказва красноречиво майсторлъка си – неговата каца оцелява във водовъртежа на грохотливия вир. А ходжата остава без брада – така символично българският дух надделява над мюсюлманското присъствие в Родопския край.

Ламята
Доста в по-старо време ни отвежда „Ламята“. Филмът се появява на българския екран навръх Никулден през 1974 г. 78-минутната лента разказва за тревогите на жителите на селцето Трипетли, около което от известно време се навърта ламя.
Опитите на хайките да заловят страховитото чудовище постепенно прерастват в бунт срещу болярина Калота, който се оказва главният неприятел на селяните, а не митичният звяр.
Вълненията на овчарите, дърварите и ловците са подкрепени и от стражите на местния властелин и с общи усилия те успяват да прогонят Калота и старейшините. А на ламята „сервират“ едно натоварено с прахан магаре, от което буквално й се пръсва коремът. Така в Трипетли се отървават от всичките си тирани.
Новаторската за времето си фентъзи комедия за първи път съчетава в бг ефира елементи от игралното и анимационното кино – нещо, което едва в последните години стана хит в модерните холивудски продукции.

Семейство Калинкови
Николай Хайтов е сценарист и на първия български сериал, който се излъчва през лятото на така далечната 1966 г. – точно преди 45 години. Семейната сага се превръща в истинска телевизионна сензация, макар че по това време все още не във всеки дом има телевизор.
Проблемите и конфликтите, които разтърсват семействата на двамата братя Мирко и Калин Калинкови, както и сродилата се с тях впоследствие фамилия Симеонови, държат в напрежение и захлас почитателите на филмовата поредица, които не пропускат нито една от дузината му серии. А ярките образи на главните герои и до днес са живи в спомените на по-възрастните българи.

Горски дух
Последният филм, създаден по сценарий на Хайтов, е „Горски дух“. Това става през 1996 г. В него е застъпена още една от темите, по които „воюва“ големият ни родолюбец – опазването на българската природа. Главният герой Метю се опълчва срещу унищожаването на една гора, за да се изгради път и макар че злото побеждава, духът на екозащитника продължава да предупреждава всеки за неминуемите опасни последици от това.



"... Ако ни е съдено да живеем като народ, трябва да се пробудим за националните ценности сега. Никога не сме имали по-кратко време за осъзнаване, пробуждане и действие."

Николай Хайтов
                           
                             


4 коментара:

Анонимен каза...

приветствам те, мила Цаня...
постингът е пълен, стойностен...
той е велик българин и го заслужава...

mariniki... със сълзи в очите..

tsanynka каза...

Благодаря ти,мила!Наистина е велик!Имах възможността да се запозная с него по професионална линия и се убедих в това!В България имам снимки на него ,на Борис Димовски(карикатуриста),на поета Марко Недялков и още няколко човека,които гостуваха навремето в Габрово...Аз тогава организирах срещи с тях в няколко училища...Жалко,че тези снимки не са у мене тук,в Лондон...
Благодаря ти,че се отби тук,миличка!Прегръщам те!

ekhipatia каза...

Много ми хареса.

tsanynka каза...

Благодаря ти!Трябва да почитаме творците,които са част от литературната съкровищница на България...А Хайтов ни завеща много...
Радвам се,че ти е харесало!
Хубав и усмихнат ден!