ЧЕСТИТ
ПРАЗНИК,
МИЛИ ДАМИ
ЖЕНА......
"Магия тайнствена.
Акорд.
И... трепет на Вселената.
Мелодия на утринна соната.
Ритмичност.
Докосване на сетива.
С дъх творена.
Тя е живот в живота.
Дар божи на земята!...."
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колегите-жени) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти,
ДА БЪДЕШ ЖЕНА
"Имам най - простата служба - Жена!
Силата ми е в нежността, в ласката.
Като малко слънце - нося в себе си светлина.
Аз съм покорната. Аз съм властната...
Ръцете ми не се боят от нищо,
което мъжът би сторил.
И когато мъжете капнали спят -
Аз съм будната, неуморната...
Аз съм им давала меч и щит,
шила съм знамена, пушка съм грабвала.
Не права върху мойте плещи лежат,
а планина от хиляди "трябва"...
Трябва да ставам в ранни зори,
да съм първа в цеха, на нивата,
трябва в къщи до късно лампата да гори -
мъжете обичат да ги чакаме търпеливо...
Трябва да сме готови като деца -
да им се чудим и възхищаваме;
трябва да имаме такива сърца,
Защото често и най-силният мъж,
търси нашата малка сила,
защото ние сме - за жадния дъжд,
а за осъдения - помилване...
Ние трябва деца да родим -
и хубави, и здрави,
трябва не само в скута да ги държим,
но и хора да ги направим...
Ние трябва да бъдем всичко на тоя свят -
и хляб насъщен върху трапезата,
и радващ окото пролетен цвят,
и царски жезъл...
Като слънцето да носим топлина,
като Земята да бъдем нужни -
такава е нашата проста служба -
ДА БЪДЕМ ЖЕНИ!
/Станка Пенчева /
//*//*//
Жена
Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда рай по пътя към голгота –
съществително с подробности. Жена.
Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене...
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.
Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,
умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях...
Умея да мълча. И мога още
Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма...
И само за един да съм красива.
Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките...
А приказките? – пиша ги сама.
С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже :)))
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.
Така е отредил – Жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга...
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.
Автор: Мира Дойчинова
//*//*//
щях да потъна
заедно с тебе
дълбоко, дълбоко в земята,
там, дето
се зачеват семената...
щях да те отнеса
далече, далече,
където нивга
човешка стъпка
не се е пръквала...
Ако бях птица,
бих полетяла
с теб във висините,
там, горе,
където огнено
се ражда слънцето...
Но аз...съм ЖЕНА!
Сълзите ми -
моя радост - нерадост,
бликат в дълбоките
езера на очите ми -
те са моя Дъжд...
Косите ми -
разпиляно море;
неукротена стихия,
която търси пристан.
Те са моя Вятър...
Ръцете ми -
два лебеда бели,
извили шии грациозно,
сплетени окло теб.
Те са моите Криле...
Изтрий сълзите ми!
Погали косите ми;
запали огън в ръцете ми...
И аз за теб ще бъда това,
което е
дъждът за изпръхналата земя;
вятърът за жаркото пладне;
птицата за небесния простор
и...слънцето
за ЖИВИТЕ!...
//*//*//
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЖЕНИ-СЪПРУГИ,МАЙКИ,БАБИ...
БЪДЕТЕ С ВЕЧНО МЛАДИ ДУШИ И
ВЕЧНО ВЛЮБЕНИ!
ЗАЩОТО...
...Л Ю Б О В Т А
Е ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ!
2 коментара:
Прекрасно, както винаги и с много хубав литературен и снимков материал.макар и със закъснение, ще си го постна на моята стена!Пожелавам ти и на теб много светлина в душата, женско самочувствие и много любов и разбиране, мила !
Прекрасно както винаги !прекрасен снимков и литературен материал, вълнуващи стихове и мисли !Макар и с един ден закъснение ще си го постна на стената!Пожелавам ти много светлина в женската ти млада душа, много любов да я топли, и все така да си жизнена и творческа !!!
Публикуване на коментар