Днес е...8 МАРТ!

ЧЕСТИТ

ПРАЗНИК,

МИЛИ ДАМИ

ЖЕНА......

"Магия тайнствена.

Акорд.

И... трепет на Вселената.

Мелодия на утринна соната.

Ритмичност.

Докосване на сетива.

С дъх творена.

Тя е живот в живота.

Дар божи на земята!...."

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колегите-жени) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти,

ДА БЪДЕШ ЖЕНА

"Имам най - простата служба - Жена!

Силата ми е в нежността, в ласката.

Като малко слънце - нося в себе си светлина.

Аз съм покорната. Аз съм властната...

Ръцете ми не се боят от нищо,

което мъжът би сторил.

И когато мъжете капнали спят -

Аз съм будната, неуморната...

Аз съм им давала меч и щит,

шила съм знамена, пушка съм грабвала.

Не права върху мойте плещи лежат,

а планина от хиляди "трябва"...

Трябва да ставам в ранни зори,

да съм първа в цеха, на нивата,

трябва в къщи до късно лампата да гори -

мъжете обичат да ги чакаме търпеливо...

Трябва да сме готови като деца -

да им се чудим и възхищаваме;

трябва да имаме такива сърца,

които могат да дават...

Защото често и най-силният мъж,

търси нашата малка сила,

защото ние сме - за жадния дъжд,

а за осъдения - помилване...

Ние трябва деца да родим -

и хубави, и здрави,

трябва не само в скута да ги държим,

но и хора да ги направим...

Ние трябва да бъдем всичко на тоя свят -

и хляб насъщен върху трапезата,

и радващ окото пролетен цвят,

и царски жезъл...

Като слънцето да носим топлина,

като Земята да бъдем нужни -

такава е нашата проста служба -

ДА БЪДЕМ ЖЕНИ!

/Станка Пенчева /

//*//*//

Жена

Така ме нареди Животът –

(и беше благосклонен при това) –

да бъда рай по пътя към голгота –

съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме

на престорените крехки рамене...

Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.

Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава

и няколко способности все пак –

умея да обичам до забрава,

да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо

и после преобръщам всичко в смях...

Умея да мълча. И мога още

живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само

гладуваща душа. И съм щастлива.

Да крача смело, даже път да няма...

И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,

рисувам залези – без капчица вина.

Разпускам до прозореца си плитките...

А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка

(целувам и да няма болка даже :)))

Умея да търпя. Не зная колко.

Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – Жена да бъда –

чупливо щастие, любов, тъга...

Дали се справям? Нека да отсъди.

Но много благосклонно при това.

Автор: Мира Дойчинова

//*//*//

Ако бях дъжд,

щях да потъна

заедно с тебе

дълбоко, дълбоко в земята,

там, дето

се зачеват семената...

Ако бях вятър,

щях да те отнеса

далече, далече,

където нивга

човешка стъпка

не се е пръквала...

Ако бях птица,

бих полетяла

с теб във висините,

там, горе,

където огнено

се ражда слънцето...

Но аз...съм ЖЕНА!

Сълзите ми -

моя радост - нерадост,

бликат в дълбоките

езера на очите ми -

те са моя Дъжд...

Косите ми -

разпиляно море;

неукротена стихия,

която търси пристан.

Те са моя Вятър...

Ръцете ми -

два лебеда бели,

извили шии грациозно,

сплетени окло теб.

Те са моите Криле...

Изтрий сълзите ми!

Погали косите ми;

запали огън в ръцете ми...

И аз за теб ще бъда това,

което е

дъждът за изпръхналата земя;

вятърът за жаркото пладне;

птицата за небесния простор

и...слънцето

за ЖИВИТЕ!...

//*//*//

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЖЕНИ-СЪПРУГИ,МАЙКИ,БАБИ...

БЪДЕТЕ С ВЕЧНО МЛАДИ ДУШИ И

ВЕЧНО ВЛЮБЕНИ!

ЗАЩОТО...

...Л Ю Б О В Т А

Е ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Добави в Svejo