Топъл спомен в люта зима:)

МОРЕТО-

една голяма моя любов...

Тихо плискат се малки вълни във нощта... Светлината отдавна угасна...

Но морето е живо и прегръща брега...

А брегът го целува тъй страстно...

http://www.youtube.com/watch?v=E4a82LRNdlQ&ob=av2e

***********************

Ах,морето

Сянка на птица
Над късните плажове слиза,
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза
Пясъчни спомени ронят се пак,
Вече усещам предесенен знак,
Слънцето бавно загръща се
В облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
Ала надежда има една...

Ах, морето! Ах, морето!
В мен остава...
Но навярно е което ме спасява.

Сянка на птица от морския бряг литна,
Сякаш душа на самотен моряк скитник.
Кой ще опита сега да я спре?
Нейно е силното синьо море,
Нейният път ще чертаят отгоре звездите...
Бряг си намира всяка вълна
И надежда има една...

Иван Ненков

http://www.youtube.com/watch?v=xxtGQRCRVdc

*************************

Една целувка тича по вълните.
При теб ще бъде точно в полунощ.
Почакай я.Дочакай.Не заспивай.
Тя идва да ти донесе любов.
Със десет пръстчета ще те погали.
А ти със жадни устни я изпий.
Почакай -изгревът да се запали.
И по вълните пак ми я върни ...

********************

Без море живял ли си

Няма шега, чезнех непонятно
в онзи халден град, чужд и непознат.
Ала сега връщам се обратно.
Кой ли по-добре ще ме разбере?

Без море живял ли си дълго, цяла вечност,
без мълчани изгреви край брега солен?
Без море живял ли си, толкова далече,
без елмазни залези, тъжни като мен?

Срещаш ме ти, стар приятел верен,
внезапно връхлетял кратък спомен бял.
Пак сме сами и споделям с тебе.
Кой ли по-добре ще ме разбрере?

И отново лятото вае крехък замък,
натрошени мидите ронят се под мен.
Дай крило приятелю, да политнем двама
и прегърнем изгрева, над брега солен!

Без море живял ли си дълго, цяла вечност,
без мълчани изгреви, край брега солен?
Без море живял ли си, толкова далече,
без елмазни залези, тъжни като мен?

http://www.youtube.com/watch?v=SH1Rl8FyTzY

***********************

Ти липсваш ми,море

Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,
като нежна милувка,
оставена за утре,
но желана.
Като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх ме
омагьосва.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва
ще те нося!

Румен Ченков

********************

Море

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

Надя Уорендър

*********************

Морска вълна

Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие моето сърце,
далече ме носят и връщат.
Разплела, разпуснала буйни коси,
вълната се хвърля в брега си
и в нейната песен морето шепти.
Тя носи загадка с дъха си -
дъха на безкрайното синьо море
със своята шир безгранична.
Все трепка красиво с прозрачни криле
вълната красива, обична ...

Петя Дубарова

*********************
Песента на морето

http://www.youtube.com/watch?v=dewJ27LdkUc

*********************

Предупреждение

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безумният ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери!

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-УМИРА.

Евтим Евтимов

*********************

Лятото изтече

Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.

Петя Дубарова

*********************

Привет,море

http://www.youtube.com/watch?v=6T_mEeN5XEo

*********************

Морето само живите обича

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

*********************

Убийство

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.
Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
           в нозете му морето ще издъхне.               Петя Дубарова

*********************

Момчето,което говори с морето

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море,
всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,
години, години, море,
умряха безвъзвратно.
Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,
кажи ни, кажи ни, море,
искам ги обратно.

И ето че идвам при теб
толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки
и кърпена ризка, море -
бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
а порив за подвиг, море,
в мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам
да вляза във ритъм със теб -
смело да пристъпя.
Покоя сегашен, уюта домашен
и делника прашен, море,
в тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка
да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло,
като в огледало, море,
в тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
сърдечно и вечно море -
 всичко отминава.
Недялко Йорданов

http://www.youtube.com/watch?v=W-u4PiWXrnQ

*********************

Завърни се,море

Вълните на морето са жени
избягали от къщните окови.
Ела, една вълна сама стани,
 сестра на вятъра бъди отново

Морето си тръгва, тръгва без зов,
морето полека отплува.
Завърни се море, завърни се любов!
Но морето мълчи и не чува!

 Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен.
Безсилният ще плаче от тъга,
а истинският сам ще те намери!

Морето си тръгва, тръгва без зов,
морето полека отплува.
Завърни се море, завърни се любов!
Но морето мълчи и не чува!

 Завърни се море, завърни се любов!

http://www.youtube.com/watch?v=S4uX6Ndkp54

*********************

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере

Петя Дубарова

********************

Къде си лято

Тръгва си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
А една вълна дълго ще ни търси
за да ни нашепне, почти без глас.

Защо оставихте да стене самотното море
и то ме праща за да ви намеря,
защотото този бряг е пуст и няма го смеха,
със който се прегръщахте до вчера, до вчера.

Още, още там е пясъчният замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято, какво е, какво е?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладеш.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънцето в косите ни да заплетеш.

Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
защо брегът е пуст сега и няма го смеха,
кажи, кажи, къде си лято?

Кажи, кажи...

http://www.youtube.com/watch?v=tv6l1LaP-yo

*********************

Добави в Svejo