Цвете на надеждата

Една искра НАДЕЖДА 
в мразовитата зима...
КОКИЧЕ

Името му идва от латинската дума "Galanthus "- „млечно цвете”. В Германия наричат кокичето ”снежно звънче”, а в Русия -„подснежник” - цветето, което се гуши под снежната покривка.

******************************************************

Картина на ранно кокиче,

наболо в снежец и сухи листа.
Как мило и нежно наднича
в мойта самотна душа...

И иска да вдигне главица,
с дъха си снега да отвей,
а после с зелена ръчица
да ми помаха: „Здравей!”

С разкошни цветя тук е пълно
в тази далечна, чужда страна,
 но само кокиче покълнало
ме връща назад у дома.

Където брат ми рисува
кокиче с морна ръка,
където всичко си струва
 и на вода не става кръвта.

********************************************************

Род Кокиче включва около 20 вида ниски, едносемеделни, многогодишни растения, причислени към известното семейство Кокичеви. Най-познатият вид е Galanthus nivalis. Подземният орган при всички представители на рода е дребна луковица. Кокичетата са разпространени предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с успоредна нерватура (жилкуване) и

не притежават дръжка. Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени. Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В средата им се намират тичинките и плодника. От стръковете на блатното кокиче(Leucojum aestivum)се извлича лекарственото вещество galantamin за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната медицина за лечение на Алцхаймер.

*********************************************************

Кокиче в снега

В снега е цъфнало кокиче
под слънчевата благодат.
Орисано е да обича -
безценен от небето дар.
И въпреки студа се радва,
че носи вест за пролетта.
Крепи го истинската жажда
за чист живот и красота.
Обречено е на невинност,
далеч от всяка суета.
Тъй крехко, но пред бури силно
кокиче - цъфнало в снега...

Feia (Вилдан Сефер)

******************************************

Стара легенда разказва за това как, когато Адам и Ева били прогонени от Райската градина, Ева била много тъжна и не спирала да плаче. На земята, след като есента си била отишла, нямало никакви цветя, снегът валял безспир, а навън било тъмно и студено. Затова, за да я успокои, при Ева дошъл ангел небесен. Ангелът уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. Тогава красивото цветенце разцъфтяло и Надеждата се родила. От тогава кокичетата растат през най-тъмните зимни вечери, като знак, че настъпват по-добри времена.

**********************************************************

Подснежник

По слякотным прогалинам зимы,
Сквозь серые, промозглые недели -
Весна пришла к нам под покровом тьмы,
Мы не понять, почувствовать успели ...
Всё вроде также, но уже весна !
И по утру у птиц другое пенье -
Деревья сбросят покрывало сна ,
Осталось небольшое лишь мгновенье ...
Стал день длинней, теплее света луч ,

Весенним ветром нас ласкает нежно -
Всё ярче солнце светит из за туч ,
В улыбке распускается подснежник ...
Тебе я подарю на женский день ,
Цветов букетик первых дней весны -
Они так невесомы, словно тень ,
Душистым пьянят запахом волны ...
Пусть нежный от букета аромат,
Сквозь льдинки проникающий наружу -
Умножит радость встречи во сто крат ,
Волшебной трелью наслаждая душу...

Владимир Зайченко

*****************************************************

В Германия пък съществува друго интересно предание за предвестника на пролетта. Когато Бог създал всичко, той накарал снега да отиде при цветята и да ги помоли за малко от техните шарени цветове. Но всички едно след друго отказали. Тогава, тъжен, снегът отишъл при кокичето. То се съгласило да го дари със своя цвят и за благодарност снегът го оставил да цъфти винаги първо, когато се заражда пролетта.

През Средновековието пък с кокичета са били украсявани църковните олтари. Това бяло цвете било идеалния символ на непорочността и чистотата на Дева Мария. Дори и до днес много кокичета се отглеждат в църковни и манастирски дворове.

Въпреки красивите легенди, съществуват и различни противоречиви вярвания за кокичето. В някои британски райони се смята, че внасянето му в дома би донесло нещастие, затова трябва да се отглежда само навън, а виждането на изникнало самотно кокиче е лош предвестник.

Но пък у нас, за щастие, кокичето върви ръка за ръка с друг прекрасен символ на пробуждането - мартеницата. И заедно създават красивото пролетно настроение. За съжаление обаче това малко снежно цвете намалява заради масовото му бране. Затова през следващата есен, засадете няколко луковици кокиченца и ги отглеждайте у дома. А те ще ви се отблагодарят, когато, с разцъфването им, първи разберете, че слънчевите лъчи на пролетта са съвсем близо.

****************************************************************

Едва ли има
друго цвете,
по-очаквано
и мило,
дарено от
самия Господ
с много сила...
Привидно
крехко,
с нежност,
порцеланово
излята,
а как успява
да пробие

твърдата
обвивка
на земята....
Как сред
белотата
на снега
дръзва
да изправи
то глава!
Ех, ти,
малко борбено юначе!
Ако знаеш
само,

колко много
те обичаме
и тачим!
Как копнеем
твоята
поява,
че надеждата
за пролет
с нея
се засява...

Лили Чолакова

***********************************************************

Ако човек не обърне внимание на украските на едно кокиче, може би ще си помисли, че то съществува в един вид, но всъщност има много видове кокичета. Често си задаваме въпросът - Как да разберем кога приближава краят на зимата? Най-лесният начин е да се ориентираме по кокичетата. Техните красиви главички се показват при първото затопляне. Както есенните си предшественици, те също са най-различни по вид, големина и особености при отглеждането им. Някои от сортовете цъфтят по-рано, докато други могат да ни радват чак до късна пролет. Интересен факт за кокичетата, който малко от нас знаят, е, че са познати повече от 500 сорта.

**********************************************************

Кокиче

Потънало във пухкава къделя,
едва подало над Света глава,
усмихва ми се, разцъфтяло смело,
със Зимата си прави май шега!
И виждам себе си... е, може би, отдавна,
когато спомням си - нехаех за страха,
а мнението чуждо беше просто... Сянка
- разбира се, на Слънце все стоях!
Удържа тънкото стебло на Вятъра,
на яростния рев наперен господар,
мечти ни носи за милувка пролетна,
измива по Душата лепнещата кал.
Красиво цвете... нежно-безразсъдно,
прилича сякаш на незнаещо дете,
ръчичката си стиска ключ от злато,
дори към най-закоравялото Сърце!
Кокичето за всички е Надежда
и ангелска целувка в мрак дълбок,
прекрасна песен, порив на копнежа,
омайващ полъх на пробудена Любов!

Автор ivanleko91 (Ангел )

**********************************************************

На снимката долу ще се запознаете с някои от тях. В повечето случаи трите външни листенца на цветчето са искрящо бели. Трите вътрешни пък са събрани близо едно до друго и са с бледозелен кант. Формата и конкретните разцветки на вътрешността могат да варират според сорта. В някои случаи може да се забележат и жълтеникави украски.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ СОРТОВЕ КОКИЧЕТА: 1. `John Gray` - един от най-красивите сортове със зелени вътрешни листенца; 2. `Sandersii` - един от най-лесно приспособимите сортове с жълта основа; 3. `Weisses Lauten` - сорт с доста големи и искрящо бели цветчета; 4. `Merlin` - вътрешността на този сорт е изцяло зелена;

5. `Danube Star` - сорт с 6 еднакви по дължина листенца на цветчето; 6. `Ketton` - сорт с кръгли цветчета и малки триъгълничета върху вътрешните листенца на цветчето; 7. `Wendy`s Gold` - сорт с преобладаващи жълти нюанси; 8. `Brenda Trpyle` - сорт с големи и изключително ароматни цветове; 9. `Greenish` - външните листенца на цвета са с преобладаващи зелени нюанси; 10. `Spindelstone Surprise` - атрактивна варация на жълтите кокичета; 11. `Straffan` - сорт, който спада към едни от най-добре познатите хибриди,цъфти късно и с по две цветчета на едно стръкче.
*************************************************************

Кокичета

Попива
зимната градина
в дъжда и свети...
На косъм сякаш се крепи
небето.
И тази крехка белота
все там ме връща ...
Кокичетата никнат в мен,
покриват къщата…
Трептят звънчетата отвън.
В мъглата дива

на късове се разпилях,
но пак съм жива.
И с всеки дъжд,
и с всеки сняг
тук се завръщам
да гребна
шепа сипкав смях
за огън вкъщи.
И само къщата, и аз –
сами във тъмното,
берем кокичета в нощта
с луната пълна.
Където спомените спят,
растат кокичета.
И всеки дъжд,
и всеки сняг
на мен приличат.

Автор: Дея

******************************************************************

Когда тепла так для цветенья мало,
Когда снега не полностью сошли,
Пробив заснеженное покрывало,
Подснежники неярко зацвели.

http://www.youtube.com/watch?v=AaN69wGm6so

**************************************************************

През януари, като на парад,
цял полк кокичета на двора
приветстват празничния вятър,
 довял следпразничните хора.
Кокичета - най-нежните войници,
в зелените си лъскави мундири
на зимата сърдечна опозиция
 настъпват - никнат и се сбират.
Пробили в бяло черната земя,
редиците кокичета предричат -
след зимата ни чака пролетта,
а пролетта е само за обичане.

***************************************************************

Тя ще си иде,мразовитата зима...

и няма да има сълзи на сбогуване,

щом цвете-надежда за пролет в нас има,

ще има и повод за нас да празнуваме...

...След зимата ни чака пролетта,

а пролетта е само за обичане...

Добави в Svejo