Да си спомним за ЕМИЛ...
Емил Димитров
(23 декември 1940, Плевен— 30 март 2005,София) е български естраден
певец и композитор, едно от най-големите имена в българската попмузика, автор и изпълнител на песента "Моя страна, моя България".
"Моя страна" беше обявена за песен на столетието от българските музикални класации, а нейният създател, наред с всички други награди, беше удостоен с Приз за човечност заради силното послание на неговата творба
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=d8sF15vGcZM
Моя страна, моя България
(текст Васил Андреев, музика Емил Димитров, аранжимент Митко Щерев)
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там, под родното небе,
чака моето дете
да се върна.
Припев:
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра -
ще се върна.
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там, под родното небе,
чака моето дете
да се върна.
Припев:
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра -
ще се върна.
Мойта хубава страна
и тревата, и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятърът познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.
Моя страна,
моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в гр. Плевен и за първи път се качва на сцената на 7-годишна възраст.
Първият концерт, в който участва като естраден изпълнител, е през 1960 г.
Тогава е приет и във ВИТИЗ "Кр. Сарафов", но година по-късно напуска театралния институт.
По това време издава първите си авторски песни - "Само тази нощ" и "Арлекино", които му донасят първата международна награда за българска песен от фестивала в Сопот - Полша, през лятото на 1962 г.
Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син Емил Димитров-син
Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”.
Като композитор и певец е участвал в редица фестивали в България, Русия и Европа: "Златния Орфей", "Мелодия друзей", Първи международен фестивал на френската песен, международни фестивали в Истанбул, Полша, Сан Ремо и др.
Емил Димитров за 40-годишната си кариера издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7 000 концерта в европейски, азиатски, африкантски страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен “Арлекино”) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика.
Има "златни" и "сребърни" плочи в Италия, Франция, Русия и България.
Лауреат е на множество международни отличия: специалната награда на Съюза на композиторите на ФРГ; френското звание "Екселенс Йоропеен", почетни грамоти от Коми АССР и от френската телевизия за принос в развитието на българо-френските културни отношения.
Получавал е и ордени от Министерството на отбраната за морален принос в Българската армия.
По случай 60-годишния му юбилей беше награден с орден "Стара планина" (първа степен).
Лауреат е на множество международни отличия: специалната награда на Съюза на композиторите на ФРГ; френското звание "Екселенс Йоропеен", почетни грамоти от Коми АССР и от френската телевизия за принос в развитието на българо-френските културни отношения.
Получавал е и ордени от Министерството на отбраната за морален принос в Българската армия.
По случай 60-годишния му юбилей беше награден с орден "Стара планина" (първа степен).
Преди няколко години издателство "Слънце" пусна в поредицата си "Прочутите" биографичната книга "Емил", в която авторката Гергана Михайлова е събрала спомените на певеца и най-близките му хора.
През 1995 г. "Рива саунд" (RivaSound.com), съвместно с "Балкантон" издаде сборния албум "Емил Димитров - златни хитове", а през 2000 г. по повод 60-годишния му юбилей излезе и "Златни хитове 2", съдържащ 17 от най-големите му авторски хитове.
През 1995 г. "Рива саунд" (RivaSound.com), съвместно с "Балкантон" издаде сборния албум "Емил Димитров - златни хитове", а през 2000 г. по повод 60-годишния му юбилей излезе и "Златни хитове 2", съдържащ 17 от най-големите му авторски хитове.
През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират Бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българката популярна музика като: Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
=//=//=
АКО СИ ДАЛ
Текст Иля Велчев. Музика и изпълнение Емил Димитров.
Текст Иля Велчев. Музика и изпълнение Емил Димитров.
Една от най-силните песни в българската музика. Химн на хуманността ...
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=BP7WGKWPZKg
=//=//=
ДЖУЛИЯ
Текст - Васил Андреев. Музика - Емил Димитров. Изпълнение - Емил Димитров.
Песента “Джулия” става супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации.
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=zg2X2KY93-I
=//=//=
Сбогом Мария
м. Емил Димитров, т. Васил Андреев,
ар. Райчо Любенов
ар. Райчо Любенов
http://www.youtube.com/watch?v=HV0PqWJ8DXg
=//=//=
АКО СИ ДАЛ...
(В памет на Емил Димитров)
Върти се грамофона плоча в здрача
и скърца там игличката без жал.
Отново чувам твоят глас и плача
над светлия ти стих "Ако си дал!"
Премина младостта ми с твойта песен
и посребри се моята глава.
Певецо чист! Не беше никак лесно
живот да дам на твоите слова.
Съзирах често хора изгладнели
и хляба си разчупвах аз за тях.
А те, от мойте къшейчета взели,
въздишаха злочести в своя крах.
На скитници, премръзнали и клети,
разпалвах огън. Сгрявах ги с очи.
И с длани търках влажните си клепки,
та моята тъга да не личи.
На чуждите, които не познавах,
раздадох всичко - лира и мечти.
На милата сърцето си оставях
във нежните й длани да тупти.
Не взех от друга слава ни частица
и клюка не повторих със уста.
Със подли хора не делях паница
и Господ ми опази съвестта.
Отново слушам твойта песен в здрача
със светлия ти стих "Ако си дал!"
Това ми стига в пътя си да крача,
без страх от смърт, от скърби и печал.
Не може никой днес да ти отнеме
искриците, оставени във нас!
Сред хора земни ти не беше земен!
Небето пя във сладкия ти глас!
Ясен Ведрин
(В памет на Емил Димитров)
Върти се грамофона плоча в здрача
и скърца там игличката без жал.
Отново чувам твоят глас и плача
над светлия ти стих "Ако си дал!"
Премина младостта ми с твойта песен
и посребри се моята глава.
Певецо чист! Не беше никак лесно
живот да дам на твоите слова.
Съзирах често хора изгладнели
и хляба си разчупвах аз за тях.
А те, от мойте къшейчета взели,
въздишаха злочести в своя крах.
На скитници, премръзнали и клети,
разпалвах огън. Сгрявах ги с очи.
И с длани търках влажните си клепки,
та моята тъга да не личи.
На чуждите, които не познавах,
раздадох всичко - лира и мечти.
На милата сърцето си оставях
във нежните й длани да тупти.
Не взех от друга слава ни частица
и клюка не повторих със уста.
Със подли хора не делях паница
и Господ ми опази съвестта.
Отново слушам твойта песен в здрача
със светлия ти стих "Ако си дал!"
Това ми стига в пътя си да крача,
без страх от смърт, от скърби и печал.
Не може никой днес да ти отнеме
искриците, оставени във нас!
Сред хора земни ти не беше земен!
Небето пя във сладкия ти глас!
Ясен Ведрин
=//=//=
"Мен ме създаде публиката.
Тя ме избра.
Тя ме направи звезда."
Емил Димитров
Считан от мнозина за „крал на песента” или дори „Синатра на изтока”,Емил Димитров се превърна в идол на не едно поколение. За него не може никога да се говори в минало време, защото творчеството му винаги ще е актуално и слушано ...
1 коментар:
Напълни ми душата с тази публикация! Благодаря ти много! Чудесна е... Емил Димитров си остава винаги като класика! Неговите песни са актуални за...всички времена...
Желая ти един чудесен четвъртък! Сърдечни поздрави и прегръдки!
Публикуване на коментар