25 декември
КОЛЕДА
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
ХристиянствоРождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.
Езически корени на датата 25 декември
Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Деня на раждането на Непобедимото слънце" (Dies natalis solis inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е отъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: „Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.“
Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната култура "яслите" или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място - в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда)[2]. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10–14)
В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога–Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)
Рождество Христово се описва и в апокрифите - в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.
Коледуване и други обичаи
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
ИменициНа Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др
Честито на имениците!
Коледна елхаСияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди - като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.
Юдея също са имали подобни традиции.По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво. Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й. Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.
Юдея също са имали подобни традиции.По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво. Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й. Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.
С каква велика радост
окъпана бе тази нощ!
Сияе във очите благост,
във вените напира мощ!
Елхи подобно на душата,
люлеят пъстри светлини.
В очакване блести земята,
разтворена за добрини.
О, светъл празник на надежда,
че друг ще бъде моя ден
че друга орис ще отрежда
животът ни за теб и мен....
Препускай леден вятър, шибай!
Ледунки да звънят и в скреж
да чезне път, следа, колиба,
ще има пак един копнеж -
за Коледа, за радост за утеха,
за истинско Човешко тържество!
Че почва пътят на успеха
от всеки дом със Рождество!
окъпана бе тази нощ!
Сияе във очите благост,
във вените напира мощ!
Елхи подобно на душата,
люлеят пъстри светлини.
В очакване блести земята,
разтворена за добрини.
О, светъл празник на надежда,
че друг ще бъде моя ден
че друга орис ще отрежда
животът ни за теб и мен....
Препускай леден вятър, шибай!
Ледунки да звънят и в скреж
да чезне път, следа, колиба,
ще има пак един копнеж -
за Коледа, за радост за утеха,
за истинско Човешко тържество!
Че почва пътят на успеха
от всеки дом със Рождество!
Знаете ли,че...
Знаете ли, че през XVII век в Англия празникът Коледа е бил забранен. А че еленът Рудолф е от женски пол? И известно ли ви е кой е изобретил коледната картичка?
Думите и значението им
Названието Коледа (англ. Christmas) идва от староанглийското Christes Maesse или Christs Mass - Меса на Христос. През последните години пък се наложи изписването на думата по следния начин - Xmas. Мнозина смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас е неуважително или пренебрежително. Но това не е така. Все пак X е първата буква от името на Христос, изписано на гръцки.
Незаконна Коледа
През XVII век в Англия,
то на Оливър Кромуел, празнуването на Коледа се превърнало в престъпление. Кромуел обявил бодливата зеленика, бръшляна и имела за незаконни.
Първата елха
А знаете ли, че първото коледно дърво във Великобритания се е появило чак през 1841 година? Тогава съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
Светлинка в нощта
Традицията с украсяването на коледната елха със светлини пък се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак за това, че там ще се произнасят молитви.
Коледната картичка
Две години по-късно се появява и първата коледна картичка. Тя е изобретена от англичанина Хенри Коулс. На бизнесмена му било омръзнало да пише специални поздравителни писма до всички членове на семейството си и измайсторил няколко модела поздравителни картички. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде всичките си картички.
Кой носи чувала?
А кой носи подаръците на децата? Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви.
13 белобради старци?
В Италия пък малчуганите чакат Бефана - стара и добра вещица. Германчетата чакат подаръци от специален ангел, наричан Кристкинд. А исландчетата са се уредили най-добре - посещава ги не един, а 13 различни белобради старци.
Подарък в чорап
А знаете ли, че традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор? Според легендата всичко започнало, когато Свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба с жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, който бил окачен над огъня да се суши.
Джингъл Белс
Какво е празникът без музика!? Най-популярната коледна песен е Джингъл Белс. Тя е композирана от Джеймс Пиърпойнт през 1857 година. Първоначално се е казвала One Horse Open Sleigh (Открита шейна с един кон).
Тиха нощ...
А известно ли ви е, че класическата коледна песен "Тиха нощ" всъщност не е била писана специално за празника? Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата, съчинил мелодията.
Рудолф е момиче?!
Сигурно сте убедени, че най-прочутият елен на планетата - Рудолф е от мъжки пол. Да, ама не! През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче...
Коледните курабийки
Коледните дни са обичани от децата не само заради подаръците, а и заради изобилието от лакомства. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г
Тиха нощ, свята нощ
„Тиха нощ, свята нощ“ (на немски: Stille Nacht) е популярна коледна песен. Автор на оригиналния текст, написан на немски език, е австрийският свещеник Йосеф Мор, а мелодията е композирана от органиста и учител по музика Франц Грубер. Днес мелодията и текста са обществено достояние.
Песента е изпълнена за първи път по време на Коледната литургия в нощта на 24 срещу 25 декември 1818 г. в Оберндорф край Залцбург (Австрия).
Песента е преведена на над 300 езика и диалекта
„Тиха нощ, свята нощ“ (на немски: Stille Nacht) е популярна коледна песен. Автор на оригиналния текст, написан на немски език, е австрийският свещеник Йосеф Мор, а мелодията е композирана от органиста и учител по музика Франц Грубер. Днес мелодията и текста са обществено достояние.
Песента е изпълнена за първи път по време на Коледната литургия в нощта на 24 срещу 25 декември 1818 г. в Оберндорф край Залцбург (Австрия).
Песента е преведена на над 300 езика и диалекта
Историята на най-красивата коледна песен
Тиха нощ, свята нощ...
Независимо от това дали на Рождество навън вали сняг или духа горещ вятър от пустинята, навсякъде звучи една и съща песен "Тиха нощ, свята нощ..."
В Европа е невъзможно човек да си представи Коледа без нея - тя е навсякъде - звучи по радиото, по телевизионните канали, в универсалните магазини, в домовете на хората, пред коледната елха. И мнозина са сигурни, че това е народна песен. Макар че това съвсем не е така.
През 1831 година в Германия "Тиха нощ, свята нощ..." се появила едновременно в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. И в двата вместо името на автора пишело: "Авторите на текста и музиката са неизвестни". Пруският крал Фридрих Вилхелм ІV за първи път я чул през зимата на 1853 година. Той толкова харесал коледната песен, че извикал придворния концертмайстор и му заповядал: "Намери ми автора на песента!" Заповедта на краля обаче останала неизпълнена още цяла една година и само по една щастлива случайност загадката намерила своето решение през декември 1854 година.
Директорът на хора на австрийския град Залцбург, бивш добър познат на концертмайстора на пруския двор, се скарал на едно от момчетата Феликс Грубер, който според него постоянно пеел грешно популярната вече коледна песен. На направената му забележка от ръководителя на хора юношата отговорил доста самоуверено и с гордост: "У дома ние винаги пеем "Тиха нощ" точно по този начин. Моят баща по-добре от Вас знае как е правилно да се пее. Нали в края на краищата той е написал тази песен".
Изненаданият от тази новина директор на хора, захвърляйки всички ангажименти, заминал за Халяйн, където живеело семейство Грубер и се уверил, че местният органист и ръководител на църковния хор 67-годишният Франц Грубер наистина е неизвестният тайнствен автор на музиката на "Тиха нощ, свята нощ...", търсен по заповед на пруския крал. За автор на текста Грубер назовал своя приятел, свещеника Йозеф Мор.
Разбира се, за създаването на тази толкова обичана коледна песен се разказват какви ли не истории, смешни и необичайни.
На 23 декември 1818 година помощник викарият на църквата "Свети Николай" в Оберндорф, градче на 20 км от Залцбург, Йозеф Мор с ужас открил, че мишките са прегризли меха на органа. Какво да прави? Нима може да има рождественска меса без музика! И тогава на църковния служител му хрумнала спасителната мисъл: "Трябва ни тържествена песен!"
На лист хартия, почти на крак, той нахвърлил няколко стиха и се понесъл към съседното градче Арнсдорф, където живеел учителят и органистът Грубер. След доста дълги уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал към стиховете мелодия, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
Истината в тази история е, че "Тиха нощ, свята нощ..." наистина е прозвучала за първи път на 24 декември 1818 година под свода на църквата Свети Николай в Оберндорф. По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонитра органа. Работейки там, той намерил копие от композицията и я отнесъл у дома. Така коледната песен бързо се разпространила отначало в Австрия, а после и в съседна Германия. Вярно е, че много години продължавали да я смятат за тиролска народна песен "със съмнителен произход".
Всъщност историята на песента е много по-проста и това е част от чудото.
Joseph Mohr (1792-1848)
Немският текст е написан от Йозеф Мор още през 1816 година, когато той е млад свещеник, назначен в църквата в Марифар, Австрия. Нямаме предства какво точно е вдъхновило Мор да съчини своята поетична версия за раждането на Христос. Дали не е подредил думите по време на своите постоянни разходки в тази красива селска местност или на път към дома на своя дядо, който живеел наблизо. Хубавото е, че не е забравил своето съчинение, когато след година се връща отново в Оберндорф.
Franz Gruber (1787-1863)
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от цели 36 години, славата дошла при него и краят на дните си той прекарал в заслужена почит. Авторът на стиховете Мор обаче така и не дочакал да стане известен. През 1848 година, на 56 годишна възраст той умира в пълна нищета. Но споменът за двамата автори е жив и сега. В Оберндорф под Залцбург върху църквата Свети Николай може да се види надпис: "Учителят Франц Грубер създаде тук на 24 декември 1818 година мелодията, а викарият Йозеф Мор написа също тук текста на песента "Тиха нощ, свята нощ...".
Днес песента е най-популярната коледна песен на всички континенти. Претъряла е над 300 преводи, издадена е в над 180 версии на 121 езика. Няма знаменит певец, който да не я е изпълнил поне веднъж. Написана от непознат музикант и скромен викарий, божественото й послание пресича граници и докосва човешките сърца навсякъде по света
Silent Night ( Тиха нощ )
Silent night, holy night
All is calm, all is bright
Round yon Virgin Mother and Child
Holy Infant so tender and mild
Sleep in heavenly peace
Sleep in heavenly peace
Silent night, holy night!
Shepherds quake at the sight
Glories stream from heaven afar
Heavenly hosts sing Alleluia!
Christ, the Saviour is born
Christ, the Saviour is born
Silent night, holy night
Son of God, love's pure light
Radiant beams from Thy holy face
With the dawn of redeeming grace
Jesus, Lord, at Thy birth
Jesus, Lord, at Thy birth "
Тиха нощ, свята нощ...
Независимо от това дали на Рождество навън вали сняг или духа горещ вятър от пустинята, навсякъде звучи една и съща песен "Тиха нощ, свята нощ..."
В Европа е невъзможно човек да си представи Коледа без нея - тя е навсякъде - звучи по радиото, по телевизионните канали, в универсалните магазини, в домовете на хората, пред коледната елха. И мнозина са сигурни, че това е народна песен. Макар че това съвсем не е така.
През 1831 година в Германия "Тиха нощ, свята нощ..." се появила едновременно в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. И в двата вместо името на автора пишело: "Авторите на текста и музиката са неизвестни". Пруският крал Фридрих Вилхелм ІV за първи път я чул през зимата на 1853 година. Той толкова харесал коледната песен, че извикал придворния концертмайстор и му заповядал: "Намери ми автора на песента!" Заповедта на краля обаче останала неизпълнена още цяла една година и само по една щастлива случайност загадката намерила своето решение през декември 1854 година.
Директорът на хора на австрийския град Залцбург, бивш добър познат на концертмайстора на пруския двор, се скарал на едно от момчетата Феликс Грубер, който според него постоянно пеел грешно популярната вече коледна песен. На направената му забележка от ръководителя на хора юношата отговорил доста самоуверено и с гордост: "У дома ние винаги пеем "Тиха нощ" точно по този начин. Моят баща по-добре от Вас знае как е правилно да се пее. Нали в края на краищата той е написал тази песен".
Изненаданият от тази новина директор на хора, захвърляйки всички ангажименти, заминал за Халяйн, където живеело семейство Грубер и се уверил, че местният органист и ръководител на църковния хор 67-годишният Франц Грубер наистина е неизвестният тайнствен автор на музиката на "Тиха нощ, свята нощ...", търсен по заповед на пруския крал. За автор на текста Грубер назовал своя приятел, свещеника Йозеф Мор.
Разбира се, за създаването на тази толкова обичана коледна песен се разказват какви ли не истории, смешни и необичайни.
На 23 декември 1818 година помощник викарият на църквата "Свети Николай" в Оберндорф, градче на 20 км от Залцбург, Йозеф Мор с ужас открил, че мишките са прегризли меха на органа. Какво да прави? Нима може да има рождественска меса без музика! И тогава на църковния служител му хрумнала спасителната мисъл: "Трябва ни тържествена песен!"
На лист хартия, почти на крак, той нахвърлил няколко стиха и се понесъл към съседното градче Арнсдорф, където живеел учителят и органистът Грубер. След доста дълги уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал към стиховете мелодия, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
Истината в тази история е, че "Тиха нощ, свята нощ..." наистина е прозвучала за първи път на 24 декември 1818 година под свода на църквата Свети Николай в Оберндорф. По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонитра органа. Работейки там, той намерил копие от композицията и я отнесъл у дома. Така коледната песен бързо се разпространила отначало в Австрия, а после и в съседна Германия. Вярно е, че много години продължавали да я смятат за тиролска народна песен "със съмнителен произход".
Всъщност историята на песента е много по-проста и това е част от чудото.
Joseph Mohr (1792-1848)
Немският текст е написан от Йозеф Мор още през 1816 година, когато той е млад свещеник, назначен в църквата в Марифар, Австрия. Нямаме предства какво точно е вдъхновило Мор да съчини своята поетична версия за раждането на Христос. Дали не е подредил думите по време на своите постоянни разходки в тази красива селска местност или на път към дома на своя дядо, който живеел наблизо. Хубавото е, че не е забравил своето съчинение, когато след година се връща отново в Оберндорф.
Franz Gruber (1787-1863)
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от цели 36 години, славата дошла при него и краят на дните си той прекарал в заслужена почит. Авторът на стиховете Мор обаче така и не дочакал да стане известен. През 1848 година, на 56 годишна възраст той умира в пълна нищета. Но споменът за двамата автори е жив и сега. В Оберндорф под Залцбург върху църквата Свети Николай може да се види надпис: "Учителят Франц Грубер създаде тук на 24 декември 1818 година мелодията, а викарият Йозеф Мор написа също тук текста на песента "Тиха нощ, свята нощ...".
Днес песента е най-популярната коледна песен на всички континенти. Претъряла е над 300 преводи, издадена е в над 180 версии на 121 езика. Няма знаменит певец, който да не я е изпълнил поне веднъж. Написана от непознат музикант и скромен викарий, божественото й послание пресича граници и докосва човешките сърца навсякъде по света
Silent Night ( Тиха нощ )
Silent night, holy night
All is calm, all is bright
Round yon Virgin Mother and Child
Holy Infant so tender and mild
Sleep in heavenly peace
Sleep in heavenly peace
Silent night, holy night!
Shepherds quake at the sight
Glories stream from heaven afar
Heavenly hosts sing Alleluia!
Christ, the Saviour is born
Christ, the Saviour is born
Silent night, holy night
Son of God, love's pure light
Radiant beams from Thy holy face
With the dawn of redeeming grace
Jesus, Lord, at Thy birth
Jesus, Lord, at Thy birth "
Тиха нощ, свята нощ!
Всичко е спокойно, всичко сияе.
Там около света Богородица и младенеца,
Свят младенец, толкова крехък и невинен.
Спи в небесен мир!
Спи в небесен мир!
Тиха нощ, свята нощ!
Божествена светлина трепти,
Божествена литургия, далеч от небесата,
Ангели пеят "Алилуя".
Христос,спасителя се роди!
Христос,спасителя се роди!
Тиха нощ, свята нощ!
Син божи, чиста светлина на любовта,
Лъчисто сияние от твоето свято лице,
Със зората на спасителното избавление.
Боже Господи, ти се роди!
Боже Господи, ти се роди!
Всичко е спокойно, всичко сияе.
Там около света Богородица и младенеца,
Свят младенец, толкова крехък и невинен.
Спи в небесен мир!
Спи в небесен мир!
Тиха нощ, свята нощ!
Божествена светлина трепти,
Божествена литургия, далеч от небесата,
Ангели пеят "Алилуя".
Христос,спасителя се роди!
Христос,спасителя се роди!
Тиха нощ, свята нощ!
Син божи, чиста светлина на любовта,
Лъчисто сияние от твоето свято лице,
Със зората на спасителното избавление.
Боже Господи, ти се роди!
Боже Господи, ти се роди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар