КОЛЕДА Е...

Песничките на моето детство

Край елхата-http://www.youtube.com/​watch?v=FIbE2BLflK4&NR=1
С червените ботушки-http://www.youtube.com/​watch?v=8ukMS6VtMzo
Над смълчаните полета-http://www.youtube.com/​watch?v=DHq826vS890&feature=rel​ated
Зима-http://www.youtube.com/​watch?v=wPbPEylBYOM&feature=rel​ated
Дядо Мраз-http://www.youtube.com/​watch?v=vGrwAOJp6i4&feature=rel​ated
http://www.youtube.com/​watch?v=uXrIVX-8o8g-%D0%A1%D0%B​D%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B​A%D0%B8%2C%D1%80%D0%B0%D0%B7%D​1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D​0%B9%D1%82%D0%B5...
Тихо се сипе първият сняг-http://www.youtube.com/​watch?v=6hOOPPwO148&feature=rel​ated 
Снежинки разстилаите-http://www.youtube.com/watch?v=uXrIVX-8o8g

С тези песни аз израстнах...Връщам се в онова далечно време,когато още нямаше GSM-и и интернет...когато всяка Нова година затъваше в пухкав сняг...когато вярвахме,че Дядо Мраз съществува...

Коледа е носталгия. Носталгия към онова изживяно детство със снежните човеци, в които истински вярвахме.

Които гледахме замечтано през прозореца, за които се грижехме някой да не ги развали. Истинските снежни човеци, с носа от морков или суха чушка, с очичките и копчетата на дрешката. И не че днес не правим снежни човеци, няма я обаче онази вяра и онази магия, че те ще оживеят...

Коледа с нейните светлини и сняг. Коледа с цялото семейство вкъщи, с борчетата на двора, отрупани от сняг и приказно светещи лампички. Коледа с традиционното почистване, с украсената с традиционните играчки елха ...

 Носталгия към Дядо Коледа. Онзи Дядо Коледа, който всяка година ни оставяше подаръците пред входната врата...Как трепетно се ослушвахме,да чуем похлопване по вратата(от нашия комшия,както много по-късно разбрахме:)...

Коледа с шейните, найлоновите чували със сено на ливадата на село, гумените ботушки. И сурвачките с пуканки, сушени сливи и памук. Обикаляхме с тях квартала и семейните приятели...Връщахме се с пълни торбички с лакомства...

Днес отново е Коледа...
Мобилна,електронизирана-Коледата на 21 век...
А в душата ми пърхат спомени от далечни години...и една светла тъга по невъзвратимото минало...Време,когато ние живеехме своето истинско детство...Така ми се иска да предам моя едновремешен възторг и трепетно очакване на всички днешни деца и да извикам:"Хей,Дядо Коледа съществува,просто го пуснете в сърцата си..."...

Аз успях да съхраня детето в себе си...

И все оше вярвам в чудеса...А те,чудесата са някъде там- в звездното небе и в тихо падащите снежинки...

)(*)(*)(

 

Над смълчаните полета

Над смълчаните полета

пеят медени звънчета.

Писана шейна премина

бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън,

бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,

мятат заскрежени гриви,

път из преспите се вие,

в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън,

в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,

а коминчетата пушат,

сякаш баби са запрели

пухкави къдели.

Зън, зън, зън, зън,

пухкави къдели.

)(*)(*)(

Вижте как греят елхите сега,

радват се, радват се всички.

От планината лети през снега

сребърна малка шейничка.

Тра-ла-ла,

тра-ла-ла,

сребърна малка шейничка.

Ех, как се радваме, идвай при нас,

мил и добър Дядо Мраз!

Носиш подаръци в пълния кош

в светлата празнична нощ.

Тра-ла-ла,

тра-ла-ла,

в светлата празнична нощ.

)(*)(*)(

Шаро и първият сняг

Тихо се сипе първия сняг

галено щипе бузките пак,

где е на двора стария пън,

Снежко затрупа всичко навън.

Плевникът вдига снежен калпак

сняг е затрупал къщния праг

Шаро тревожно тръска глава

„как е възможно, що е това?“.

Шаро е още малко кутре

може ли Шаро да разбере,

колко си глупав Шаро сега,

колко страхливо гледаш снега.

)(*)(*)(

С червените ботушки

С червените ботушки

потропва Дядо Мраз…

- Дечица-веселушки,

шейната спрях пред вас!

Във коша надзърнете:

Какво ли няма там? –

палячовци, мечета,

маймунки, барабан…

За Елка нося книга,

за Спас акордеон,

А Петльо кукурига:

- Пък аз съм за Антон!

Подаръци ще има

за всички от сърце!

За Новата година

да люшнем ний хорце!

)(*)(*)(

Дядо Мраз

Зън, зън, зън….

Кой е вън? Кой е вън?

Кой ще дойде в този час?

Тук пристига Дядо Мраз!

Пр.: Искам още щом го зърна,

от сърце да го прегърна,

че си знам, че си знам -

той ми носи дар голям.

Чук, чук, чук…

Кой е тук? Кой е тук?

Кой е вече тук засмян?

Дядо Мраз така желан!

)(*)(*)(

НОВОГОДИШНА ПЕСЕН
текст - Леда Милева

Снежинки разстилайте чергите меки
над друми широки и тесни пътеки –
че тая нощ във късен час
при нас ще дойде Дядо Мраз.

Звездици небесни огрейте отгоре
горите, полята и равните двори –
че тая нощ във късен час
при нас ще дойде Дядо Мраз.

Дечица, да пеем най-весели песни,
елхата ни хубава нека да блесне –
че с кош подаръци за нас
пристига вече Дядо Мраз.

)(*)(*)(

Хубаво е да се обърнем за миг поне към далечното минало...Очарованието му си заслужава...:):):)

Добави в Svejo