27 декември-СТЕФАНОВДЕН
Днес – 27 декември, православната църква чества денят на Свети Първомъченик и Архидякон Стефан – Стефановден.
Св. Стефан е един от седемте дякони, избрани от апостолите да разпределят продоволствени помощи на нуждаещите се.
Св. Стефан е един от седемте дякони, избрани от апостолите да разпределят продоволствени помощи на нуждаещите се.
Стефан бил много известна личност, защото правел и чудеса. Затова бързо си спечелил враждебността на членовете на синедриона. Той бил оклеветен, че хули Бога и Моисеевия закон. На делото изобличил обвинителите си и в гнева си те се нахвърлили срещу него, завлекли го вън от града и го убили с камъни. Така той умрял като първомъченик за Христовата вяра.
Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в менче пълно с вода.
Именници днес са Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко, Шон, Шона.
Известната българска църква „Свети Стефан” в Истанбул е изработена от готови железни елементи. Тя представлява трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът й е обърнат към Златния рог, а над притвора й е издигната 40-метрова камбанария с шест камбани. Първоначално бронзовите пеещи чудеса са излети в руския град Ярослав, а две от тях звучат и до днес. „Свети Стефан” е единствената желязна православна църква в света.
Тя е изградена в края на 19 век и за нея българската държава предоставя над 1 млн франка. Интересно е, че през това време българската колония в Цариград наброява 50 хил.души.
Мястото за издигането на църковната обител е подарено на българската църква от влиятелния османски служител, българина княз Стефан Богориди. Предоставеният двор е с една дървена и две каменни постройки. Разположен е на самия бряг на Златния рог в аристократичния квартал Фенер. В края на 1849 година българите вече разполагат с ферман, който им разрешава да си издигнат собствен молитвен дом. Те превръщат дарената дървена къща в параклис, по-късно църква, наречена на името на светеца покровител на дарителя – Свети Стефан.
Материалите от разрушените каменни къщи пък биват използвани за изграждането на постройка с 25 стаи, която превръщат в седалище на възстановената Българска екзархия.
През 1890 г със султански ферман вече е разрешено на мястото на старата дървената църква да се издигне нов храм. Нестабилният терен обаче принуждава българите и арменският архитект Азнавур да прибягнат към използването на сглобяеми железни плоскости за строителството на църквата. Виенската фирма Рудолф Филип Вагнер печели търга и създава необикновения храм край Босфора. Изработените във Виена железни елементи тежат над 500 тона и са превозени по Дунав, Черно море, през Босфора до Цариград с кораб. За монтирането на храма са използвани около 4 милиона болтове, гайки, нитове и заварки.
Тя е изградена в края на 19 век и за нея българската държава предоставя над 1 млн франка. Интересно е, че през това време българската колония в Цариград наброява 50 хил.души.
Мястото за издигането на църковната обител е подарено на българската църква от влиятелния османски служител, българина княз Стефан Богориди. Предоставеният двор е с една дървена и две каменни постройки. Разположен е на самия бряг на Златния рог в аристократичния квартал Фенер. В края на 1849 година българите вече разполагат с ферман, който им разрешава да си издигнат собствен молитвен дом. Те превръщат дарената дървена къща в параклис, по-късно църква, наречена на името на светеца покровител на дарителя – Свети Стефан.
Материалите от разрушените каменни къщи пък биват използвани за изграждането на постройка с 25 стаи, която превръщат в седалище на възстановената Българска екзархия.
През 1890 г със султански ферман вече е разрешено на мястото на старата дървената църква да се издигне нов храм. Нестабилният терен обаче принуждава българите и арменският архитект Азнавур да прибягнат към използването на сглобяеми железни плоскости за строителството на църквата. Виенската фирма Рудолф Филип Вагнер печели търга и създава необикновения храм край Босфора. Изработените във Виена железни елементи тежат над 500 тона и са превозени по Дунав, Черно море, през Босфора до Цариград с кораб. За монтирането на храма са използвани около 4 милиона болтове, гайки, нитове и заварки.
Наистина трудно строителство, но красив резултат.За изработването на православния иконостас и камбаните българските възложители и архитектът Азнавур се отправят към Русия. Фирмата на Николай Ахапкин създава иконостаса, а иконите изписва руският художник Клавдий Лебедев. Храмът е тържествено осветен от екзарх Йосиф І на 8 септември 1898 г.
Днес Булгар Килеси, Ая Стефан или просто българският храм на брега на Босфора е от малкото оцелели железни църкви в света. Тя е отворена за посещение всеки ден, а църковни служби се провеждат по време на големи християнски празници.
Днес Булгар Килеси, Ая Стефан или просто българският храм на брега на Босфора е от малкото оцелели железни църкви в света. Тя е отворена за посещение всеки ден, а църковни служби се провеждат по време на големи християнски празници.
Катедрала Свети Стефан (Щефансдом)-ВИЕНА
Строена е в течение на няколко века, като началото е било поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви, през 1359г. Катедралата е построена от варовик и е дълга 107 м., широка 40 м. Най-високата й точка е върха на една от готическите кули – 136м. Покоряването на 343-те стъпала на кулата си заслужава предвид гледката, която се разкрива от върха. Първоначално цветът на храма е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Тежи 22 тона и е излята от оръдията, пленени от турците.
Строена е в течение на няколко века, като началото е било поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви, през 1359г. Катедралата е построена от варовик и е дълга 107 м., широка 40 м. Най-високата й точка е върха на една от готическите кули – 136м. Покоряването на 343-те стъпала на кулата си заслужава предвид гледката, която се разкрива от върха. Първоначално цветът на храма е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Тежи 22 тона и е излята от оръдията, пленени от турците.
Има и друг интересен факт – според историята Бетовен разбрал, че е напълно глух, когато видял птици да излитат подплашени от покрива на Св. Стефан, но не могъл да чуе звъна на камбаните.
Вътрешността също е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Смазват те величествеността, гигантските органи и размерите на катедралата, която отвън не изглежда чак толкова огромна. Вътрешността на Свети Стефан е и същинска съкровищница, тъй като съхранява уникални предмети и творби на изкуството, повечето от които могат да се видят само тук.
Вътрешността също е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Смазват те величествеността, гигантските органи и размерите на катедралата, която отвън не изглежда чак толкова огромна. Вътрешността на Свети Стефан е и същинска съкровищница, тъй като съхранява уникални предмети и творби на изкуството, повечето от които могат да се видят само тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар