Ти виждал ли си...
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.
Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов
Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента
Павел Матев
** ** **
Среднощна молитва
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
Дамян Дамянов
** ** **
СРЕДНОЩНА РИСУНКА
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница,
пристъпих до стъклото онемял.
Дали си ми съдбовната избраница,
която сам дори не бих избрал?
В декември ли да виждам чудотвореца
как с четката си вятърна свисти,
и в прозата на зъзнещите хорица
вълшебства от поезия шепти?
Или - до дни затворила кориците -
годината сбогуващо твори?
Загърбила гласа на синоптиците -
от сняг готова жар да разгори...
Не бе студът... А нощното ми взиране.
Дъхът, събудил остров от искри.
И с капчици, които нямат спиране,
любов те нарисува и изтри...
Ясен Ведрин
** ** **
Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната от близичко е грозна
и целия й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вужда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе…
Дамян Дамянов
http://www.youtube.com/watch?v=hFhDv3sX4Yg
** ** **
Тема за самотна цигулка и скъсани струни
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмя!
Тя... беше!
Иля Велчев
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.
Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов
Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента
Павел Матев
** ** **
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
Дамян Дамянов
** ** **
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница,
пристъпих до стъклото онемял.
Дали си ми съдбовната избраница,
която сам дори не бих избрал?
В декември ли да виждам чудотвореца
как с четката си вятърна свисти,
и в прозата на зъзнещите хорица
вълшебства от поезия шепти?
Или - до дни затворила кориците -
годината сбогуващо твори?
Загърбила гласа на синоптиците -
от сняг готова жар да разгори...
Не бе студът... А нощното ми взиране.
Дъхът, събудил остров от искри.
И с капчици, които нямат спиране,
любов те нарисува и изтри...
Ясен Ведрин
** ** **
Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната от близичко е грозна
и целия й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вужда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе…
Дамян Дамянов
http://www.youtube.com/watch?v=hFhDv3sX4Yg
** ** **
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмя!
Тя... беше!
Иля Велчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар