Извор от сърцето

ПРЕРАЖДАНЕ

Внезапен дъжд след тишина звънтяща
измива всеки помисъл за грях.
Сълзи пречистващи небето праща
и аз към себе си се връщам с тях.
В такава нощ да сътвориш поезия!
В такава вечер да напишеш стих!
Сама с дъжда и своето безверие
в дъждовна капка да се преродиш.
Да се търкулнеш в мрака по стъклото,
с надежда да дочакаш утринта,
когато ще политнеш нависоко
със слънчев лъч и трепетна мечта -
да стигнеш слънцето!
И в неговия огън
с нова красота да заблестиш!
Самата ти за миг да бъдеш слънце!
Макар да знаеш,
че ще изгориш...

           Слава Ангелова                    

Добави в Svejo