Душа,изплакана в стих

И всичко стана толкова нелепо!
...и всичко уж започна на шега.
Случаен флирт, случаен глупав трепет.
Случаен допир на ръка с ръка.
Случайни погледи, случайни думи.
Случаен миг, вълшебен и жесток!
Шегата се превърна във безумие,
а сладостта й в отровен сок.
И стана злото-чудо: с жар-желязо
ти сякаш бръкна в моето сърце
и в дъното му себе си изряза
и своя дух...и своето лице.
Завинаги във мене ти остана!
В кръвта ми, в мойта нощ, във моя ден!
Сега съм целият една кървяща рана,
защото ти си цялата във мен!!!
Ах! Ако трябва бягай, остави ме!
С тъгата ми ни остави сами!
Вземи лицето си, гласа си, свойто име!
Ти цялата от мене се вземи!
Тръгни пак тъй сама, олекотена,
хвърли ме като камък дотеглив.
Едната твоя половина в мене е
и тя ми стига за да съм щастлив!

Добави в Svejo