"Флашданс" (на английски: Flashdance) е американски музикално-романтичен филм от 1983 г.
Eдин от големите хитове на 80-те години,визуално и музикално зашеметяващият касов филм
разказва вдъхновяващата история на Алекс Оуенс (Дженифър Бийлс), красива и решителна 18 годишна девойка, която работи като заварчик през деня, а вечер танцува в местен клуб.
Алекс трябва да се пребори за своята независимост, да намери любовта и да осъществи голямата си мечта – да танцува в Танцовата академия в Питсбърг.
Мечтаейки за кариера в балета Алекс получава финансова поддръжка от шефа си Ник Хърли и морална подкрепа от взискателната, но добросъвестна инструкторка Хана Лонг.
Следва кастинг пред строгото жури и прочутата, наричана от филмовите почитатели "незабравима", сцена с конкурсния танц и водната феерия... Tанцът на Алекс – страст, възторг и устременост, съчетани в името на една съкровена мечта – изкуството на балета...
Flashdance Режисура Ейдриън Лайн Сценарий Том Хедли, Джоу Естерхас Актьори Дженифър Бийлс, Майкъл Нури, Лилия Скала Музика Джорджо Мородер Премиера 15 април 1983, САЩ Времетраене 95 мин. Страна САЩ
Филмът блести с вечната музика на 80те години, включително култовата песен на Айрин Кара „Flashdance - What a Feeling” и „Maniac” на Майкъл Сембело.Филмът получава награда „Оскар” за най-добра песен – „Флашданс”.
Големият български актьор Коста Цонев почина на 82-годишна възраст.
Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла "Баща ми, бояджията" по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов") специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова. През 1952 г. дебютира в ролята на Антон ("Младостта на бащите" - Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), където работи в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър "София". Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот, образ, който го съпътства цял живот.
Има два брака с Анахид Тачева.Имат син- говорителя и телевизионен водещ Димитър Цонев и дъщеря Теодора.
До последния си дъх бе женен за Елена Цонева.
"Коста Цонев е цяла епоха", каза министър Вежди Рашидов миналата година на 24 май, когато връчи отличието "Златен век" на съпругата му Ели Цонева.
Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: "Господин Никой" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Голямата скука" (1973), "Реквием за една мръсница" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978), "Тайфуни с нени имена" (1979).
Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в "Командирът на отряда" (1959), "В тиха вечер" (1960), "Бедната улица" (1960), "Бъди щастлива, Ани" (1961), "Баща ми бояджията" (първият български филм мюзикъл), "Басейнът" и мн. др.
В "Сватбите на Йоан Асен" се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, а изпълни и ролята на царския брат Александър.
Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: "На всеки километър", "Демонът на империята", "Изгори, за да светиш", "По дирята на безследно изчезналите", "Дом за нашите деца", "Бащи и деца", "Неизчезващите" и др.
Една от най-известните му роли е тaзи ,на Дон Кихот в телевизионната постановка "Дон Кихот или Човекът от Ламанча".Той признаваше, че се чувства най-близък с рицаря на печалния образ.
„Философията на дон Кихот е нещо много вечно, много истинско. 400 години, тази книга е написана преди 400 години и славата, мъдростта на този образ не е увехнала” – думи на Цонев.
През годините Цонев работи в Младежкия театър и Театър "София". Изиграва образи като Дон Жуан в "Каменния гост" от Пушкин, Меки Ножа в "Опера за три гроша", Крал Ричард III в "Както ви хареса" от Шекспир, Чорбаджи Петко в "Първите" и Рене Галимар в "Мадам Бътерфлай".
През 2001 г. започва политическа кариера в листата на НДСВ и е избран за депутата в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. е избран за народен представител и в 40-ото Народно събрание.
През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга "Дон Кихот от Красно село", а през 2007 г. - книгата изповед "Моите жени, моите роли".
Последният филм с негово участие е "Шантав ден" от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.
През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля - тази на Дон Кихот в Народния театър в гостуващия мюзикъл "Дон Кихот - човекът от Ла Манча" под режисурата на Димитър Шарков.
През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден "Стара планина" първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство.
Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите „Аскеер” през май 2011 г.
*******
"КОЙ Е ТОЗИ КОСТА ЦОНЕВ"
"Кой е този холивудски актьор, какъвто в Холивуд нямат? Който не може да преброи ролите и почитателите си? Който и над 80 години си остава един млад Дон Кихот?"
Документален филм.
България, 2009г.
http://www.youtube.com/watch?v=VrPolwJHrwI
*********
Трудно се намират точните думи,за да опишеш своята болка и мъка...Годините не с важни,по-важна е дирята,която оставяш след себе си...А КОСТА ЦОНЕВ остави дълбока следа в живота ни!Споменът за него ще живее в десетките образи,създадени в киното и театъра,които със своята естетическа стойност оставиха свой отпечатък в българската душевност...
ПОКЛОН пред ТАЛАНТА!!!
"Идалгото в мен"-Ясен Ведрин в памет на Коста Цонев
За многобройните поклонници на Владимир Висоцки днешният ден е специален. Защото 25 януари е рождената дата на легендарния поет, музикант и актьор.
Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Написал е около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България).
Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати.
Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.
След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама сина - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).
И АЗ ПРЕЗРЯХ НАСИЛИЕТО.АЗ -
ПРИНЦ ХАМЛЕТ - ПЛЮХ НА ДАТСКАТА КОРОНА.
НО В ТЯХНИТЕ ОЧИ БЯХ ЛУД ЗА ВЛАСТ -
УБИВАХ ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА ТРОНА
ПРОЗРЕНИЕТО Е БОЛЕЗНЕН ВИК.
СМЪРТТА Е В НАС. И НИЕ С ВСИЧКИ СИЛИ
ПРИПЛИТАМЕ ЗА ОТГОВОР ЕЗИК,
БЕЗ НУЖНИЯ ВЪПРОС ДА СМЕ ОТКРИЛИ
В.Висоцки
Той бе необикновен актьор. Според мнозина изпълнението му на Хамлет е всепризнато от съвременниците му за едно от най-запомнящите се в историята на Шекспировата трагедия. Снимайки се в най-различни филми, той не ги е подбирал особено - дори е предпочитал да играе отрицателни персонажи. Но несъмнено ще остане в спомените на хиляди киномани с прекрасното си превъплъщение в ролята на следователя Жеглов от телевизионния сериал "Мястото на срещата не се променя" (1979, реж. Ст. Говорухин).
В последните си години Володя все по-често се обръща към темата за смъртта. Той се отнасял философски към прискърбната тематика. Не можел да се справи със зависимостта си от алкохола, със самоубийствения си темперамент, с чувствителността си и с непоносимостта си към посредствеността.
Той умира едва 42 годишен, на върха на всенародната си популярностна 25 юли 1980 година,
Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник "Вечерна Москва", и то три дни по-късно.
Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като "Гласът на Америка", свирят негови песни, а пред театър "Таганка", където е работил, се стича огромна тълпа от хора.Независимо от информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора започнали да прииждат в Москва, за да се простят с любимия си бард.
Въпреки официалните спънки, Владимир Висоцки е изпратен като национален герой.
Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участвало в неофициалната церемония по прощаването, което снимали само чуждестранни телевизионни компании.
В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.Според полуофициални данни 40 хил. души са изпратили Владимир Висоцки в последния му пътСбогуването с Висоцки е отбелязано в книгата на рекордите Гинес като най-мащабното в света.
На погребението му един от отговорните работници на ЦК на комсомола удивено попитал: „Защо се е събрал толкова много народ?!” Един знаменит телевизионер от онова време му отговорил: „Разбирате ли каква е работата? Тези хора слушат Висоцки, а не вас, извинете ме”.
След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юри Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.
В курорта Вършец паметникът на руския поет, актьор и бард Владимир Висоцки не остава без цветя.
Паметникът във Вършец е издигнат през 2007 г. и е първият у нас и вторият в Европа извън Русия.
По-рано паметник на поета е издигнат само в Полша
Паметникът на световно известния бард се намира в централната градска част на курорта в началото на парка “Слънчевата градина”,
който се разхождат всички почиващи. Той е открит от сина на поета Никита Висоцки.
Автор на паметника е скулпторът Георги Чапкънов.
"...Я люблю-и значит я живу..."
http://www.youtube.com/watch?v=UWervfsipP4
Каквото и да напишем за Висоцки - все ще е недостатъчно!