С общото име “Тоника” са известни три български вокални (вокално-инструментални) групи, общото между които са по-голямата част от вокалистите, както и техният създател и ръководител — композиторът Стефан Диомов.
Тоника е създадена като оркестър към Културния дом на транспортните работници в Бургас с ръководител [Стефан Диомов]]. Идеята за вокална група по подобие на италианската група Рики е Повери се оформя окончателно през 1971 г. Репетициите започват с Ева Найденова, Анастасия Бинчева (Сия), Георги Найденов (Гого) и Хари Шерикян. Хари влиза в казармата като моряк и на неговото място е поканен Яким Якимов.
В началото на годината групата престава да съществува, а песните им са забранени поради политически причини и не звучат по българското радио и телевизия до 1989 г.
Нека да е лято
Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.
Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.
Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.
Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.
Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
)(*)(*)(
Тоника СВ е групата,сформирана след конкурса, обявен от Ансамбъла при ГУСВ през 1980 г.
Членове на групата: Ваня Костова (до 1986 г.), Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров, Теодор Шишманов (до 1983 г.), Емил Василев (след 1983 г.).
През 1986 г. пътят на Тоника СВ се разделя на две. Ваня и Стефан Диомов напускат групата, а Милица, Ралица, Драго и Емил продължават да пеят като Тоника СВ до 1991 г. с основен двигател на групата Емил.
Един неразделен клас
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.
Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот/
Цял живот...
Цял живот...
)(*)(*)(
Домино се появява през пролетта на 1981 г.Членове: Виолета Иванова, Ева Найденова, Иван Христов (до 1986 г.) - вокал, Георги Найденов — вокал, бас китара; Красимир Гюлмезов - вокал, клавир, Илия Василев - китара, вокал (след 1986); Валентин Янев - ударни (след 1986).
Нощ над града
Когато нощем улиците жадно,
на стъпки хиляди шума изпият.
Изгрява месецът и става хладно,
студени струи плажовете мият.
И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Нощ над града,
изгрява месецът и става хладно.
Нощ над града,
студени струи плажовете мият.
Нощ над града,
и месецът като крило на птица.
Нощ над града,
и всяка от звездите е зеница.
Помислило за риби то звездите
и люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги в свойта необятност.
И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Когато нощем улиците жадно,
на стъпки хиляди шума изпият.
Изгрява месецът и става хладно,
студени струи плажовете мият.
И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Нощ над града,
изгрява месецът и става хладно.
Нощ над града,
студени струи плажовете мият.
Нощ над града,
и месецът като крило на птица.
Нощ над града,
и всяка от звездите е зеница.
Помислило за риби то звездите
и люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги в свойта необятност.
И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
)(*)(*)(
През Септември 1994 съставите Тоника,Тоника СВ и Домино правят паметни бенефисни концерти в Бургас иСофия,последвани от концертен албум и видеокасета.След тези концерти Милица Божинова, Ваня Костова, Ева Найденова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров, Георги Найденов, Теодор Шишманов и Стефан Диомов продължиха да работят заедно под името ФАМИЛИЯ ТОНИКА.
В настоящия си формат (към 2010 г.) групата се състои от Ева Найденова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Георги Найденов. След шумен скандал с композитора Стефан Диомов, на Фамилия Тоника е забранено да изпълняват неговите песни, много от които сред най-емблематичните за групата, а последният им албум "Нека да е лято" е създаден в тясно сътрудничество с композитора Стефан Димитров. Затопляне на отношенията между Диомов и Фамилия Тоника се наблюдава след оповестяването на тежката болест на фронтмена на групата Георги Найденов, тъй като Диомов се включва в организацията на благотворителните концерти за събиране на средства за лечението на Гого.
Здравей, как си приятелю
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли вятъра гониш
към някой бряг, кажи.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши.
Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.
Уви, така стоят нещата
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Своят път, своят път.
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли вятъра гониш
към някой бряг, кажи.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши.
Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.
Уви, така стоят нещата
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Своят път, своят път.
)(*)(*)(
Няма коментари:
Публикуване на коментар