ЗВЕЗДНАТА ЛЮПИЛНЯ НА НАШЕТО КИНО
Създаден в далечната 1966 г. и носещ заглавието „Семейство Калинкови“, първият български сериал е семейна драма за взаимоотношенията между поколенията. Появата му съвпада по време с едно от върховите световни постижения в жанра - британската тв-поредица „Сага за Форсайтови“, излязла през 1967 г.
Колкото и скромно да изглежда на този бляскав фон, все пак „Семейство Калинкови“ е симпатичен с искреността, с която се опитва да представи живота на българите през призмата на взаимоотношенията в семействата на братята Мирко и Калин Калинкови. И затова напълно заслужено се превръща в телевизионна сензация, приковала милиони българи към телевизионните приемници, които в онези години са едва четвърт милион, а програмата достига до половината от територията на страната.
Премиерното излъчване на 12-те епизода на
„Семейство Калинкови“ започва на 10 юни 1966 г. Сценарист на първата ни телевизионна семейна сага е НИКОЛАЙ ХАЙТОВ. Йордан Радичков също има принос, защото по негов сценарий е заснет епизодът „Утрешни хора“, открояващ се с чувството си за хумор на фона на иначе драматичния сюжет на сериала. Но големият наш писател, допринесъл впоследствие за международния успех на филм като „Последно лято“ например, никога повече не се изкушава да работи за телевизията. За разлика от Хайтов, чието име е свързано със създаването на още един от най-успешните български сериали - „Капитан Петко войвода“.
Сред безспорните достойнства на „Семейство Калинкови“, което навярно не биха оспорили и днешните зрители, са актьорските постижения.
В сериала се изявяват в пълния си блясък няколко от най-значимите имена на българското кино и театър. Някои от тях (Георги Черкелов, Иван Кондов и Андрей Чапразов) по онова време са близо до апогея на своята кариера, а други (Йорданка Кузманова, Гинка Станчева, Татяна Лолова) жънат първите успехи на актьорското поприще.
ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ е актьорът, открояващ се над всички не само в „Семейство Калинкови“, но и в другите прочути сериали, в които участва впоследствие („На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“). Сред неговите екранни персонажи има и отрицателни, и положителни, но заради незабравимото превъплъщение в Богдан Велински от „На всеки километър” се е наложила представата, че се е превъплъщавал предимно в образи на лошите. В опита си да обясни защо е станал симпатичен на хората, след като повечето му герои са отрицателни, Черкелов цитира проф. Любомир Тенев, който му казал веднъж: „Знаеш ли какво си ти Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината.“
За съжаление, съдбата на някои актьори е да ги свързват с една-единствена роля. Така се получи и с Черкелов – щом се спомене името му, веднага изплува образът на Велински от „На всеки километър”, макар че е изиграл над 100 роли в театъра и близо 70 в киното. Сред екранните му превъплъщения в положителни герои се открояват ролите в „Съдията” (1986) и в новелата „Сократ” от „Обърната елха” (2006), режисиран от неговият син Иван Черкелов и Васил Живков.
За съжаление, съдбата на някои актьори е да ги свързват с една-единствена роля. Така се получи и с Черкелов – щом се спомене името му, веднага изплува образът на Велински от „На всеки километър”, макар че е изиграл над 100 роли в театъра и близо 70 в киното. Сред екранните му превъплъщения в положителни герои се открояват ролите в „Съдията” (1986) и в новелата „Сократ” от „Обърната елха” (2006), режисиран от неговият син Иван Черкелов и Васил Живков.
ИВАН КОНДОВ e превъзходeн в ролята на студения и прагматичен проф. Калинков от „Семейство Калинкови“. Впоследствие участва и в още няколко сериала („С пагоните на дявола“, „Демонът на империята“, „Златният век“ и др.), които обаче не го правят толкова популярен като Георги Черкелов. Но името му е свързано с някои от най-значимите филми в историята на българското кино („Животът си тече тихо...“, „На малкия остров“, „Звезди“, „Неспокоен дом“, „Обич“, „Сиромашко лято“, „Сватбите на Йоан-Асен“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“ и др.).
И той като Черкелов не е от най-словоохотливите, но всяка негова дума, тежи на мястото си и се помни. Смятан е за мъдрец и донякъде за чудак, добрал се до изстрадани прозрения. Не случайно към края на живота си споделя, че мечтае да остане насаме със себе си в един по-цивилизован свят, защото „този свят, в който живеем, ме оскърбява“.
И той като Черкелов не е от най-словоохотливите, но всяка негова дума, тежи на мястото си и се помни. Смятан е за мъдрец и донякъде за чудак, добрал се до изстрадани прозрения. Не случайно към края на живота си споделя, че мечтае да остане насаме със себе си в един по-цивилизован свят, защото „този свят, в който живеем, ме оскърбява“.
АНДРЕЙ ЧАПРАЗОВ започва да се снима в българското кино още през 1944 г., а в телевизионни постановки - веднага след създаването на телевизията през 1959 г. В сериала „Семейство Калинкови“ играе ролята на циничния зъболекар д-р Симеонов, бащата на момчето, в което се влюбва Катя (Гинка Станчева) – дъщерята на шофьора Мирко Калинков (Георги Черкелов).
„Аз бях малко и от гилдията на прокълнатите актьори. Конфликтувах с всичко живо в българския театър години наред, споделя актьорът в едно от последните си интервюта – бях нещо като „таралеж в гащите“ на всеки режисьор. Казвах им истината. Щото една част от тях бяха самозванци“.
Над 60 години от живота му са свързани с театъра и киното, а превъплъщенията му на сцената („Дон Карлос“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, “Сирано дьо Бержерак”) и на екрана („Специалист по всичко“, „Черните ангели“ , „Обич“, „Зарево над Драва“ са еталон за актьорско майсторство и до днес.
„Аз бях малко и от гилдията на прокълнатите актьори. Конфликтувах с всичко живо в българския театър години наред, споделя актьорът в едно от последните си интервюта – бях нещо като „таралеж в гащите“ на всеки режисьор. Казвах им истината. Щото една част от тях бяха самозванци“.
Над 60 години от живота му са свързани с театъра и киното, а превъплъщенията му на сцената („Дон Карлос“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, “Сирано дьо Бержерак”) и на екрана („Специалист по всичко“, „Черните ангели“ , „Обич“, „Зарево над Драва“ са еталон за актьорско майсторство и до днес.
ЖЕНСКИТЕ ОБРАЗИ в „Семейство Калинкови“ са не по-малко убедителни от мъжките. Три от тях са пресъздадени от актриси, без които не можем да си представим родното кино и театър.
ГИНКА СТАНЧЕВА е първата българска актриса, преминала по червения килим на фестивала в Кан през 1957 г. за премиерата на филма „Земя“ на Захари Жандов.
Често разказва в интервюта за участието си в първия български сериал: „Моята героиня се казваше Катя, чисто и добро момиче... А Георги Черкелов играеше баща ми. Брат му на екрана беше Иван Кондов, лека му пръст. Големи имена и ме респектираха, разбира се. Но такова треперене, каквото падна преди срещата с Апостол Карамитев няколко години по-рано при пробните снимки за „Хайдушка клетва“, друг път не съм преживявала”.
Още преди „Семейство Калинкови“ печели огромна популярност, благодарение на филмите, в които партнира на легендарния актьор („Хайдушка клетва“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“. За последен път играе с Апостол Карамитев в „Един снимачен ден“ на Борислав Шаралиев. Снима се и в други наши сериали, като „На всеки километър“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Нощем с белите коне“ и др.
И тя подобно на други големи актьори, като Черкелов, Чапразов, Гец, преживява огорчението от преждевременното пенсиониране в началото на театралната реформа у нас. Но намира начин да продължи кариерата си с участия в спектакли на общински театър „Възраждане“, Театър 199 и частен театър „Барбуков“.
Често разказва в интервюта за участието си в първия български сериал: „Моята героиня се казваше Катя, чисто и добро момиче... А Георги Черкелов играеше баща ми. Брат му на екрана беше Иван Кондов, лека му пръст. Големи имена и ме респектираха, разбира се. Но такова треперене, каквото падна преди срещата с Апостол Карамитев няколко години по-рано при пробните снимки за „Хайдушка клетва“, друг път не съм преживявала”.
Още преди „Семейство Калинкови“ печели огромна популярност, благодарение на филмите, в които партнира на легендарния актьор („Хайдушка клетва“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“. За последен път играе с Апостол Карамитев в „Един снимачен ден“ на Борислав Шаралиев. Снима се и в други наши сериали, като „На всеки километър“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Нощем с белите коне“ и др.
И тя подобно на други големи актьори, като Черкелов, Чапразов, Гец, преживява огорчението от преждевременното пенсиониране в началото на театралната реформа у нас. Но намира начин да продължи кариерата си с участия в спектакли на общински театър „Възраждане“, Театър 199 и частен театър „Барбуков“.
ЙОРДАНКА КУЗМАНОВАиграе в „Семейство Калинкови“ ролята на идеалистката Бистра, която отстоява себе си на два фронта - като журналистка и като съпруга на проф. Калинков. Дълги години блести на сцената на Младежкия театър, а през 1984-а се връща в Народния, откъдето фактически почва кариерата й. Незабравими са изпълненията й в „Укротяване на опърничавата“, „Боряна“, „Чайка“, „Електра“, „Стъклената менажерия“, както и във филмите „Самодивско хоро“, „Пътят към София“, „Година от понеделници“, „Двойникът“, „Мярка за неотклонение“, „Дами канят“.
През 2011 г. се снима и в „Love.net“ на Илиян Джевелеков. А през 2012 г. играе за 50-ти път в спектакъла „Аз плащам“ на камерната сцена на Народния театър. Героинята й се появява само в две сцени, но това е достатъчно, за да запомним изпълнението й като урок по актьорско майсторство.
През 2011 г. се снима и в „Love.net“ на Илиян Джевелеков. А през 2012 г. играе за 50-ти път в спектакъла „Аз плащам“ на камерната сцена на Народния театър. Героинята й се появява само в две сцени, но това е достатъчно, за да запомним изпълнението й като урок по актьорско майсторство.
ТАТЯНА ЛОЛОВА е фризьорката Олга - по-голямата дъщеря на Мирко в „Семейство Калинкови“. Любопитно е, че след многобройните си блестящи изяви в театъра и киното, днес тя отново се вихри в български телевизионни сериали („Английският съсед“ и „Домашен арест“). Но и в тях се изявява пак като комедийна актриса, умееща да си служи с фарса и буфонадата до съвършенство. Парадоксалното е, че винаги е била подценявана дарбата й за драматични роли, независимо, че я е доказала и на сцената („Франческа“), и на екрана („Сбогом, мамо“).
------------------------------
Текст: Красимир Кастелов
