Magic LOVE: Ключ към сърцето...

Ключът към сърцето може да бъде само една дума или нежна целувка.

***

Ти намери път към моето сърце,
така,
както ручея намира своя,
за да слее се с море.
Макар да бях затворил го,
за гости като теб,
ти откри ключа заровен някъде,
забравил бях,
дори къде..

Сега всичко е във твоите ръце,
разполагаш вече с моето сърце.
Аз открит съм вече,
уязвим,
Любовта е сила,
която кара ни и да грешим...

***

.

По следите на съдбата...

Някой питал ли се е...
дава ли съдбата шанс на всеки?
Дали когато тръгнеш в грешната посока...
точно там, точно на това място не чака някой...
който да ти подаде ръка...да бъде до теб?
Дали когато си мислим че всичко е свършило..всъщност започва ново начало?
Нова любов...
Нова съдба...
Как да стигна до нея...
Как да открия съдбата си...искам толкова неща да я попитам...искам толкова неща да науча..

Ще тръгна..ще я търся...

По пътя си срещам сянка..
Слаба..изнемощяла....
Дали това това е съдбата?
"Коя си ти?"-
"Аз съм твоята душа..."-докато не намериш съдбата си...ще се скитам изнемогвам...
..Продължавам по пътя си...

Виждам приближаваща се жена....сгърчена...с помътняло лице...
-Ти ли си съдбата?
"Аз съм страха ти"-докато не отриеш своята съдба ще те следвам по стъпките ти..

Уморих се! Къде е тази съдба...защо не мога да я открия...

...В далечината виждам коленичило дете...
"Не се приближавай!"-страха ти ще ме убие..
-аз съм любовта..."
-А къде да намеря съдбата си?...
Върви! Ще я срещнеш!

Продължавам...а страха-неуморно ме следва...

Стигам до красива поляна...с поточе,
присядам да отдъхна...
А до мен се доближава жена...
"Аз съм твоята съдба"...
"Искаш отговори"...а те през цялото време са у теб..."
-Нима съм вървяла напразно?
"Всяка пътека е изход..."
"Всяки път...ново начало"
"Изгони страха си..."
"Приюти душата си..."
"...Намери ключа към сърцето си..."
-Но къде да го намеря?
"...ще го намериш там...където си го отключила за първи път..."
-Но ако не мога да си го взема отново?

"Ако не можеш да го вземеш отново, то цял живот ще бъдеш подвластна на страха си..и той ще те води"
"Излекувай сърцето си...сега се руши....нима искаш да загубиш и него?"
"Душата...тя ще ти помогне...само я приюти там, тя няма да го нарани.."
-Ще се върна...ще я взема!-Но ключа...
Вече съм го дала...на Него!
"Значи нямаш нужда от мен"...
"Търси отговорите там.."
"Ако успееш да си върнеш ключа ще бъдеш щастлива"...

...Още се скитам...
Още търся..още търся Него..и ключа си...Спасих си Душата...
Но сърцето....сърцето кърви...
Къде си? Къде е човека ,на когото подарих ключа от сърцето...

Lolina (feniks)

***

Ключ към сърцето

http://www.youtube.com/watch?v=0vzhYtIFv0s

Във клетка затвори ме, моя съдба!
Във клетка от спомени, дълго тъкана!
Преплитат се те със тиха тъга,
за обич, прекършена в твойта измяна!

И как да живееш, щом тъй си обичал?
Щом всичко си давал и то от душа?
И питаш отново, защо си се вричал,
защо твоят дар е сега самота?

Защо туй сърце във гърдите не спира,
да плаче, да моли, дори да кълне?
Защо любовта непрестанно извира
и пак те залива, не може да спре?

Любов наранена така не заспива!
Тя будна е, страда, а как я боли!
Тя тръгва си, връща се, пак си отива,
така ти показва, че жив още си!

Но щом избере те, щом тебе посочи,
във вените щом твойта кръв закипи,
щом твоят дъх секне, а после подскочи,
хвани я с душа и в сърце заключи.
Евгения Георгиева

***

Притча за Любовта и Щастието или-

стената в сърцето

В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.

От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.

Веднъж една мъдра Любов казала:“Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят„. Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.

Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.

Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.

Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:

„Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?“ Любовта се замислила и казала:“Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти.“

Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.

Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят.

Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.

„Чаках те!„-казало то …

Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.

Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.

Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи …

Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.

***

Сън
Вече не спя, вече не мога,
но и без да спя, пак те сънувам.
Тръгвай си. Махай се!
Стига вече си крал от мен!

Дадох ти всичко и всичко ми взе.
Даже сълзи да има,
няма те да са за теб,
празен храм е моето сърце.

Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо всяка нощ в моя сън.
Ключ към мене бях ти дала,
ключ за моята душа.

Дай ми го сега и си върви!

Вече не спя, вече не мога!
Страх ме е, страх ме е,
да не срещна отново теб
и в съня да те поискам пак.
Пада звезда, пита ме тя
искам ли мой сън да си ти?

Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо в моите сънища ти.
Ключ бях ти дала, днес пак ела,
но за последно и ми го върни.

Ключ към мене бях ти дала,
но дори да дойдеш,
празно ще е тук.
Моят сън е пуста стая,
само сянка там си ти.

Дай ми ключа и си върви!

http://www.youtube.com/watch?v=aJ-_9s0rNCM

***

"Добрият човек има ключ към душите и сърцата на хората."

***

Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.

С какви ли не ключета не опитваха -
със външност,физика,галантност,ум,
а други пък - с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт .... Излишен шум!