Да помълчим пред тези очи...

     
   На този ден-

18 юли,през 1837 г. 

     се е родил 

   АПОСТОЛА...

Той е еманация на нацията! Най-смелият революционер, най-чистият и свят духовник, най-мъдрият мислител и гениален стратег на Освободителните борби; най-неуморимият, честният и всеотдаен в народното дело; най-изобретателният и комбинативен ум; най-безкомпромисният към грешки и пропуски - свои и чужди; най-непримиримият към лъжата и предателството; най-красивият и обаятелен Българин, най-безстрашният предводител, до безпаметност влюбен и обрекъл се на Отечество БЪЛГАРИЯ!
Споменаването на името му дори ни пречиства, а следването на пътя - извисява! Търсим го в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на искрено Родолюбие и Толерантност, на Човещина!
Той е знамето на ЧИСТАТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джингиби Левски, АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА!
Най-достойният син на БЪЛГАРИЯ! Свята пътека към безсмъртната й Душа!


                                                                          ~ * ~

Писмо до Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат,
стариците край кофите за смет,
бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата-мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги,гаражи.
Край просяка минава Бе еМ Ве.

На “пътя към Европа” се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им блести.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там-под тази черна пръст.
Завиждам ти затуй,че не дочака
Мечтите си – разпънати на кръст!

Златина Великова

                                        ~*~

ЗАБРАВИХМЕ ЗАВЕТИТЕ, АПОСТОЛЕ

Апостоле,

пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.

Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!

И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, клупът зъл в несвяст крещи:
"Народе, опомни се! Имаш власт!...''

А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...

Лили Чолакова

                                               ~*~

Писмо до Левски 
Галена Воротинцева

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле 
Времето май справедливо НЕ ни пощади.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си. 
По-просто е ...
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът, свободен е.
Значи, че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче -
сигурно чуваш я там, от твойто небе.
България - черна робиня - пак проси със канчето .
Други ни гонят, предават, заплашват, следят...
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме - свят като цвят ...
НЕ са времена за високото твое бесило -
на днешната мъка Й стига късче въже -
когато Й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на примка в някое тъмно мазе.
Даже за пример НЕ става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа Как е опечена -
теб те обесиха - ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по "ти ви" довечера
Голямото наше мълчание - с цветя и венци...

                                          ~*~

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Ивайло Балабанов
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя млечен не слиза въглищар.
Свободен е народът, свободно вика : " Го-о-л!",
но хляб , ако си купи , назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба :
мизерия, зълъгана с коматче свобода.
Животът озверява ! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република - менте.
От новото се плаши, но старото не ще ,
не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж :
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

                                      ~*~

АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Тоня БОРИСОВА 

Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди..
Инак, АПОСТОЛЕ, – пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене,
но те ЗАБРАВЯМЕ – бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим – за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на нея: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
НАША - ЕДИННА, ОБЩА РЕПУБЛИКА,
и на олтара на СВОБОДАТА й
жертвен курбан – глави да туряме!
Вярно е: губим ли – себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите – малко! Ти си – ЕДНИЧЪК!
...
Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата – няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат: след тях – ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ: ”Ех, ДЕМОКРАЦИЙО”!
Свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме – ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе ЛЕВСКИ, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам – от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си –
същи ИИСУС – терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

Добави в Svejo