Мария Магдалена

На 22 юли християнската църква почита равноапостолка св. Мария Магдалина, родена в сирийския град Магдала. От нея Иисус прогонил седем бесове. След изцелението си Мария станала ревностна християнка и проповядвала Христовото учение. Мария Магдалина първа оповестила Възкресението на Спасителя. Българите я приемат за сестра на св. Илия и я почитат за предпазване от гръм.

Света Мария Магдалина (срещана и като Мария Магдалена) е християнска светица, новозаветен персонаж, предана последователка на Исус Христос, мироносица, следваща Христа до разпятието му и свидетелка на възкресението му

Мария

Аз бях онази, дето я спаси

от камъните диви на съдбата.

И над която, като кръст виси,

най – искрената прошка на Земята…

А после бях тъгата в твоя час,

и лудостта, преглътнала сълзите…

Сърцето си покрих със тишина,

когато мълком Господа попитах:

„Къде Го водиш?...И

 защо Го взе?

Нима чрез Него ще спасиш тълпата,

която се кълне във грехове

и с лекота продава си душата?...”

Небето се смрази в сподавен вик,

дъждът проплака като тежка клетва…

Дори в очите на суров войник

една сълза издайнически светна…

И стана чудо. Утрото видя,

как се възражда вечното начало.

Аз бях онази, блудната жена,

в сълзи измила тленното Ти тяло…

и възвестила новия Ти път…

Ти ме нарече с името Мария.

И днес, когато търся любовта,

се връщам в Храма, Тебе да открия…

Йорданка Господинова

Коя е Мария Магдалена?

В продължение на столетия нейното изображение се появява навсякъде - от средновековните фрески до съвременни филми и дори песни. Но нейната слава не е за завиждане. 

Дори и в Оксфордския речник думата "Магдалина" се превежда в значението на "разкаяла се блудница". Но масовият образ, който е изграден за нея, всъщност има малко общо с реалната жена от евангелските повествования. В последно време водещи теолози са се заели да я оправдаят, като казват, че е била грешница, но не и блудница.

Коя е Мария Магдалена, на която Исус се явява първо след победата над смъртта - Възкресението? Тя се споменава в Новия завет повече от десет пъти. Името й произхожда от град Магдала, който е на юг от Генисаретската равнина. Причината от времето на средновековието Мария Магдалена да се счита за една от най-недостойните жени в Новия завет е отъждествяването й от някои богослови с безименна грешница в Евангелието от Лука. Всъщност първото споменаване на името й е скоро след появата на Евангелието. Но като факти няма никакви реални основания да се отъждествява грешницата с Мария Магдалена.

Франк С. Мид в книгата си "Кой кой е в Библията" пише: "Мария Магдалена 1900 години стои на позорния стълб, обливана в мръсотия, но на този позорен стълб би трябвало да бъдем поставени ние. Тази Мария никога не е била блудница, никъде няма факти, че е била развратна жена. Единственото, което знаем, е, че е била болна. И че Христос я е излекувал."В "Международната библейска енциклопедия" се твърди: "Идентифицирането на Мария Магдалена с грешница е невъзможно за всеки, който следи внимателно повествованията и не пропуска детайлите." А от текста на Библията може да се направи заключение, че тя е била една от влиятелните жени в Магдала, която се е отказала от високото си положение заради служба на Исус или пък защото изпитвала огромна благодарност към него.

Какво означават споменатите от евангелист Лука "седем бесове", от които Христос освобождава Мария? Според някои става дума за заболяване на нервната система, според други - говори се за реални зли духове, имащи свръхестествена природа.

Има голямо количество свидетелства на съвременници, в това число психиатри и мисионери за това, че са се срещали със случаи на обхванати от бесове и че този феномен изглежда точно така, както е описан в Евангелията. Във всеки случай от каквото и да е страдала Мария Магдалена, Христос я е изцелил, и тя става предана и изпълнена с вяра. Негова последователка, приобщена към неговата висока вяра и придобила истинска духовна сила. Знае се, че е могла първа да погледне в гроба на Исус без страх и съмнение.

Йоан, очевидец на събитията от това неделно утро, ги описва така, като че ли виждаме градината и намиращата се там гробница, където идва Мария заедно с други жени, носейки благовония, за да завърши балсамирането. Жените се безпокоят от едно - кой ще им помогне да отместят камъка, който закрива входа.

 Мария Магдалена, която върви отпред, вижда, че големият кръгъл камък е отместен и гробницата е празна. Обляна в сълзи, чува глас: "Мария!", и тя с възгласа "Равви!" се хвърля в краката му. "Не ме задържай, Аз още не съм се възнесъл към Моя Отец, а иди при Братята ми и им кажи, че възхождам към Моя и Вашия Отец и към Моя и Вашия Бог."

Две хилядолетия по-късно богословите все още спорят за тези тайнствени думи. Може би любовта на Мария е трогнала сърцето на Господ и той, възхождайки към Своя Отец, е спрял, за да пресуши сълзите й. А нейната вяра е била отговорът. Така Мария Магдалена става първата свидетелка на възкресението.

Добави в Svejo

Десетте най-известни любовни двойки в историята и литературата

Вярвате ли в истинската любов?

Вярвате ли в любовта от пръв 

поглед? 

А в любовта завинаги?

Тези любовни истории ще подновят 

и засилят вярата ви в любовта… 

Това са най-известните любовни 

истории в историята и 

литературата, безсмъртни 

приказки за силата на любовта.

  
        

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Това е може би най-известната любовна двойка през вековете. Ромео и Жулиета са се превърнали в синоним на любовта. Едноименното произведение е трагедия от Уилям Шекспир, в което се разказва за трагичната любов на двама тинейджъри от две враждуващи семейства, които се влюбват помежду си от пръв поглед и след това се женят. По този начин те рискуват всичко за своята любов – да отдадеш живота си за любимия или любимата е знак за наистина истинска любов. Тяхната „преждевременна смърт“ в крайна сметка обединява двата враждуващи рода, но на каква цена…

===============================

КЛЕОПАТРА И МАРК АНТОНИЙ

Истинската история на любовта между Антоний и Клеопатра е една от най-запомнящите се, интригуващи и филмирани истории на всички времена. Любовната история на тези две исторически личности по-късно е драматизирана от Уилям Шекспир и все още пиесата се играе по цял свят. Връзката на Антоний и Клеопатра е истински тест за любов. Те се влюбват от пръв поглед, а връзката между тези две силни исторически личности поставя Египет в силна позиция на политическата сцена.

Римското обществено мнение е срещу Антоний, като го обвинява в аморалност, защото е изоставил съпругата си и децата си заради царицата на Египет. Клеопатра получава титла „царица на царете“ и е назначена за регент на Египет и Кипър заедно с Цезарион, обявен за син и наследник на Цезар. Римляните са силно притеснени от нарастващите правомощия на египтяните. Въпреки всички заплахи, Антоний и Клеопатра се женят. Водената от тях политика предизвиква реакцията на Октавиан (осиновения син на Юлий Цезар), който обвинява царицата, че подкопава властта на Рим и убеждава римляните да се обяви война на Египет.

Докато води битката срещу римляните, Антоний получава фалшива вест за смъртта на Клеопатра. Шокиран и обезверен от „новината“, той пада върху меча си. Когато Клеопатра научава за смъртта на любимия си, тя е потресена и се самоубива… Голямата любов изисква големи жертви.

===========================================

СКАРЛЕТ О’ХАРА И РЕТ БЪТЛЪР

Романът „Отнесени от вихъра“ може да бъде обявен за едно от безсмъртните литературни произведения на всички времена. Известното произведение на Маргарет Мичъл е хроника на любовта и омразата между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Доказващи, че времето е всичко, Скарлет О’Хара и Рет Бътлър никога не изглежда да постигат синхрон в чувствата си. По време на епичната история се развива бурната игра на страсти, непрекъснатите им опити да открият и докажат любовта си, която на моменти граничи с омразата, както и техния бурен брак отразяват и битието по време на Гражданската война. Непрекъснато флиртувайки и ухажвайки неподходящи мъже, Скарлет не може да се справи с непрекъснато променящите си чувства и различните си обожатели. Когато тя най-накрая решава да си разреши да бъде щастлива с Рет, нейният капризен характер вече е успял да отблъсне Рет и той си тръгва. Останала сама, Скарлет завършва историята с репликата: „Все пак утре е нов ден!“…

===================================================

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

Трагичната любовна история на Тристан и Изолда е достигнала до наши дни чрез различни истории и ръкописи. И макар че различните легенди предлагат различни детайли и интерпретации, развитието на събитията остава практически същото. Събитията се развиват по време на Средновековието и царуването на крал Артур. Изолда (Isolde) е ирландска принцеса, дъщеря на краля на Ирландия, която е сгодена за крал Марк от Корнуол и трябва да се ожени за него. Крал Марк изпраща своя племенник Тристан в Ирландия, за да ескортира Изолда обратно към Корнуол. По време на пътуването Тристан и Изолда се влюбват лудо един в друг. Въпреки това Изолда се жени за Марк, но не може да преодолее любовта си към Тристан. Любовна афера продължава и след сключването на брака. Когато накрая крал Марк научава за аферата, той прощава на Изолда, но на Тристан е забранено да се появява в Корнуол.

Тристан отива в Бретан, където извършва много подвизи. Кралят на Великобритания има двама синове – Каердин и Ривален, и една дъщеря – Изолда (Iseult). Тристан е привлечен от нея заради приликата в името й с това на истинската му любов. Веднъж, докато спи, Тристан в просъница прави признание в любов и произнася името на любимата си, а единият от кралските синове го чува и е уверен, че Тристан бълнува за сестра му. Той разказва за това на баща си, а кралят с радост дава дъщеря си на Тристан. Не смеейки да откаже кралската благословия, той се жени за нея, но не консумира брака си заради любовта му към „истинската“ Изолда.

Един ден, тежко болен, Тристан изпраща негови хора да доведат Изолда (Isolde) с надеждата, че тя ще бъде в състояние да го излекува. Той прави уговорката, че ако тя се съгласи да дойде, на връщане платната на кораба ще бъдат бели, а ако откаже – платната ще са черни. Разбирайки че идват, Тристан пита съпругата си Изолда (Iseult) за цвета на корабните платна. Изгаряна от женска ревност тя го лъже, че платната са черни. Той умира от мъка по неговата истинска Изолда, преди тя да успее да го достигне. Малко по-късно и самата Изолда (Isolde) умира от мъка и разбито сърце.

===============================================

НАПОЛЕОН И ЖОЗЕФИНА

След един брак по сметка, на 26-годишна възраст Наполеон се увлича по Жозефина. По-стара от него с 6 години, вдовицата е не само привлекателна, но и доста богата жена. Тяхната любов е много истинска и изгаряща, но не успява да устои на факта, че Жозефина не може да дари Наполеон с наследник… Четиринадесет години брак, изпълнен с взаимни изневери, но и голяма и луда любов приключва и Наполеон и Жозефина се разделят завинаги…

==============================================

ОДИСЕЙ И ПЕНЕЛОПА

Малко са двойките, които биха се жертвали като Пенелопа и Одисей. Тя чака двадесет години окончателното завръщане на мъжа си от Троянската война, като през това време и се налага да отблъсква предложенията за женитба от 108 женихи. Одисей също устоява на изкушението и доказва силната си и истинска любов към Пенелопа, като отказва предложението на красива магьосница за вечна любов и вечна младост. Одисей се завръща у дома, но се преоблича като стар просяк, само за да види, че Пенелопа му е останала вярна, като се е преструвала, че тъче погребален саван за стария му баща Лаерт. Тя твърдяла, че ще избере един от кандидатите, когато завърши платното. Всяка нощ в продължение на три години тя разтъкавала една част от савана, докато женихите не открили измамата. След това по идея на Атина, Пенелопа обещала да стане жена, на този, който победи в състезанието по стреляне с лъка на Одисей. Тайно върналият се герой печели състезанието и убива съперниците си… В наши дни образът на Пенелопа е символ на благородство и съпружеска вярност.

===================================================

ПАРИС И ХУБАВАТА ЕЛЕНА

Разказана в „Илиада“ на Омир, историята на Елена от Троя и Троянската война е гръцка героична легенда, съчетаваща факт и фикция. Елена от Троя е считана за една от най-красивите жени в цялата литература. Тя е омъжена за Менелай, цар на Спарта. Парис, син на цар Приам от Троя, се влюбва в Елена и я отвлича, като я води обратно в Троя. Гърците събират голяма войска, водена от брата на Менелай, Агамемнон, за да си върнат обратно Елена. Така хубавата Елена разпалва Троянската война, в която Троя бива разрушена, а Елена е върната обратно в Спарта, където живее щастливо с Менелай през останалата част от живота си.

===============================================

ЛАНСЕЛОТ И ГУИНЕВИР

Трагичната любовна история на сър Ланселот и кралица Гуиневир е вероятно една от най-известните истории в Легендата за крал Артур. Ланселот е най-известният, първият от рицарите на Кръглата маса в двора на крал Артур. Сър Ланселот отхвърля всички красавици, защото е влюбен в кралица Гуиневир, съпругата на крал Артур. Тяхната любов процъфтява бавно, тъй като Гуиневир първоначално се държи настрана от Ланселот. В крайна сметка обаче любовта и страстта побеждават и двойката става любовници. Една нощ сър Агравейн и сър Модред, племенник на крал Артур, водят група от 12 рицари в покоите на Гуиневир, където те нахлуват при любовниците. Когато аферата е разкрита, Ланселот успява да избяга в последния момент, а кралицата е осъдена на смърт, но Ланселот я спасява като убива 40 рицари. Цялата тази афера води до трагична развръзка на събитията, падането на Камелот и смъртта на Артур. Нещастният Ланселот приключва дните си като отшелник, а Гуиневир става монахиня в Amesbury, където умира.

=========================================

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Историята на Орфей и Евридика е древна гръцка история за отчаяната любов. Орфей се влюбва силно в Евридика, красива нимфа. Двамата са много влюбени и щастливи заедно и искат да се оженят. Същевременно Аристей, гръцки бог на земята и селското стопанство, е доста увлечен от Евридика и непрекъснато я преследва. Един ден, докато бяга от него, Евридика се блъска в гнездо на змии, които фатално я ухапват по краката. Сломен, Орфей засвирва такива тъжни мелодии и пее толкова тъжни траурни песни, че всички богове и нимфи се разплакват. По техен съвет Орфей слиза в подземния свят и успява да плени с тъжните си песни самия бог на смъртта – Хадес (Орфей е единственият човек, който някога успява да го направи). Хадес се съгласява да му върне Евридика, но при условие, че Орфей няма да се обръща назад, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът обаче не издържа и се обръща. Така Евридика отново се завърнала в подземното царство, но този път завинаги.

==============================================

ПАОЛО И ФРАНЧЕСКА

Франческа да Римини, дъщеря на Гуидо ди Полента, господар на Равена, била женена за Джовани Малатеста в брак по сметка. Тя се славела със своята изключителна хубост, а мъжът й е бил куц и лош човек. Малатеста имал брат на име Паоло, който бил красив момък и скоро той и Франческа се влюбили един в друг. Историята разказва, че с измама са накарали Франческа да вземе Джовани за съпруг, като първо са пратили при нея Паоло, и са я оставили да си мисли, че я искат за него. Любовта между двамата пламнала докато четяли книга, в която се разказвало за тайната любов между Ланселот и Гуинивер. Скоро обаче любовта им станала толкова явна, че стигнала до ушите на Малатеста и един ден, заварвайки ги двамата в стаята, измаменият съпруг побеснял и ги убил и двамата със сабята си…

Добави в Svejo

Да помълчим пред тези очи...

     
   На този ден-

18 юли,през 1837 г. 

     се е родил 

   АПОСТОЛА...

Той е еманация на нацията! Най-смелият революционер, най-чистият и свят духовник, най-мъдрият мислител и гениален стратег на Освободителните борби; най-неуморимият, честният и всеотдаен в народното дело; най-изобретателният и комбинативен ум; най-безкомпромисният към грешки и пропуски - свои и чужди; най-непримиримият към лъжата и предателството; най-красивият и обаятелен Българин, най-безстрашният предводител, до безпаметност влюбен и обрекъл се на Отечество БЪЛГАРИЯ!
Споменаването на името му дори ни пречиства, а следването на пътя - извисява! Търсим го в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на искрено Родолюбие и Толерантност, на Човещина!
Той е знамето на ЧИСТАТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джингиби Левски, АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА!
Най-достойният син на БЪЛГАРИЯ! Свята пътека към безсмъртната й Душа!


                                                                          ~ * ~

Писмо до Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат,
стариците край кофите за смет,
бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата-мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги,гаражи.
Край просяка минава Бе еМ Ве.

На “пътя към Европа” се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им блести.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там-под тази черна пръст.
Завиждам ти затуй,че не дочака
Мечтите си – разпънати на кръст!

Златина Великова

                                        ~*~

ЗАБРАВИХМЕ ЗАВЕТИТЕ, АПОСТОЛЕ

Апостоле,

пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.

Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!

И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, клупът зъл в несвяст крещи:
"Народе, опомни се! Имаш власт!...''

А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...

Лили Чолакова

                                               ~*~

Писмо до Левски 
Галена Воротинцева

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле 
Времето май справедливо НЕ ни пощади.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си. 
По-просто е ...
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът, свободен е.
Значи, че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче -
сигурно чуваш я там, от твойто небе.
България - черна робиня - пак проси със канчето .
Други ни гонят, предават, заплашват, следят...
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме - свят като цвят ...
НЕ са времена за високото твое бесило -
на днешната мъка Й стига късче въже -
когато Й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на примка в някое тъмно мазе.
Даже за пример НЕ става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа Как е опечена -
теб те обесиха - ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по "ти ви" довечера
Голямото наше мълчание - с цветя и венци...

                                          ~*~

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Ивайло Балабанов
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя млечен не слиза въглищар.
Свободен е народът, свободно вика : " Го-о-л!",
но хляб , ако си купи , назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба :
мизерия, зълъгана с коматче свобода.
Животът озверява ! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република - менте.
От новото се плаши, но старото не ще ,
не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж :
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

                                      ~*~

АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Тоня БОРИСОВА 

Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди..
Инак, АПОСТОЛЕ, – пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене,
но те ЗАБРАВЯМЕ – бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим – за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на нея: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
НАША - ЕДИННА, ОБЩА РЕПУБЛИКА,
и на олтара на СВОБОДАТА й
жертвен курбан – глави да туряме!
Вярно е: губим ли – себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите – малко! Ти си – ЕДНИЧЪК!
...
Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата – няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат: след тях – ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ: ”Ех, ДЕМОКРАЦИЙО”!
Свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме – ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе ЛЕВСКИ, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам – от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си –
същи ИИСУС – терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

Добави в Svejo