ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 31 декември 2013 г.

Днес е...НОВА ГОДИНА!



 НОВА ГОДИНА!
Тази нощ ще изпратим 
СТАРАТА 
и ще посрещнем 
НОВАТА  ...





Нова година е събитие, при което в дадена култура се отбелязва края на една година и началото на следващата. Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4 000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.


В ДРЕВНОСТТА:
За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: тигър, кон, заек, плъх, куче и т. н. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.


ДНЕС ПО СВЕТА:
Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удата всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.


(*)*(*)

Санта Клаус, Дядо Коледа или Дядо Мраз
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).


През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.

През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.
Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.


Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.





Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.

Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.



Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри. Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, Може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.
И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.



http://www.youtube.com/watch?v=oERhcagRoQM

(*)*(*)


Коледна елха
Коледната елха е една от най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово и представлява украсяване на вечнозелено иглолистно дърво. Преди Коледа дървото се отсича, внася в дома и украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. В отделни случаи се украсяват големи улични дървета на стратегически места, без да бъдат отсичани. Също така в някои случаи вместо живи дървета се използват изкуствени.

Макар че днес коледната елха се счита за християнски обичай, всъщност той възниква в древността. В Древен Египет са украсявали палмите. Германските племена по-късно украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са сред най-значителните части от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.



Украшение за елха

Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.



Коледната елха по света

За първи път елхата става коледно дръвче в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Христос. От германските обичаи дошъл и този, елхата да се украсява с играчки, светлини и под елхата да се оставят много подаръци.
В Швеция елхата се украсява от бащата. Никой друг няма правото да я вижда до раздаването на подаръците.
Вместо елха, виетнамците украсяват клоните на прасковата.
В страните от Латинска Америка, коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук.
В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В бившия СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.


В Япония коледното дръвче е популярно вече и там, макар че повечето японци не са християни.
Напоследък в Китай стана много модно да се ходи на църква по Коледа. Макар че по-голямата част от китайците не са християни, те с интерес слушат на китайски език празничните коледни литургии в католическите храмове.


http://www.youtube.com/watch?v=Jpqtz8mRQNU&feature=related

(*)*(*)

СУРВАЧКА
Сурвачка или сурвакница (остар. сурукница) е украсена дрянова пръчка, с която по стар български обичай хората взаимно се „сурвакат“ на Нова година, като леко се удрят по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.

Дряновата сурвачка се изработва, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.


Едно от най-популярните нареждания при сурвакане е следното:




Сурва сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!

Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Освен в семейството, те ходят да сурвакат и по други роднини и съседи.

Из Родопско и някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.


(*)*(*)


А времето лети...Стрелките отмерват последните часове на Старата година...


Монолог на Старата година

Старата била съм, значи,
Новата да не е млада,
затова ли се разскачахте
и не виждате, че страдам.

Много бързо ви омръзнах,
гледате да ме отпратите,
аз пък силно се привързах,
имам милиард приятели.
Пожелавате си щастие,
радост, берекет, късмет,
сякаш бяхте с мен нещастни,
че закрилях ви навред.

Хукнахте да пазарувате,
невидели магазин
като че ли с мен гладувахте,
голи бяхте до един.

Тръгвам си и ми е мъчно,
запомнете ме с добро,
айде, Новата ме ръчка,
пийте и за мен едно...:)

Valia 1771



(*)*(*)


http://www.youtube.com/watch?v=Inb4CwZawv0

Нова година

Камбанен звън вали и пламват рой звезди,
празничната нощ свети от обич.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино, добре си дошла.
Нова годино, нова годино, с узрели жита.
За много години, за много години си пожелай.
Много години, здрави и мирни, за теб роден край.

Наздравици валят, светъл мирен път,
цялата земя си пожелава.
Здраве и живот, изобилен плод,
слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино...


(*)*(*)

НОВАТА ГОДИНА
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.


НОВА ГОДИНА
Тя почука на входа с усмивка,
млада, хубава, сякаш е цвете.
До софрата ми с бяла покривка,
размениха местата си двете.
Заблестяха елховите клони
от бенгалските звездни искрици.
Тя е тук като свята икона,
ще ми бъде година царица.
На надеждата сложи начало.
Да отпием за слуката всички.
Непорочна и приказно бяла,
грее тя като ярка свещичка.
Нека огъня благ да опазим,
нека Бог с доброта я ориса.
Днес усещам заряд на талази,
той превръща живота ми в смисъл.
Вдигам тост за това, че е тука,
че успях да я видя и нея.
Отворете когато почука,
само с вяра добре се живее. :)

Павлина Петрова

 












Няма коментари: