ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

петък, 15 февруари 2013 г.

Малкият голям човек си отиде...

Сбогом 
на българския 
ЧАПЛИН-
ТОДОР КОЛЕВ!

Популярният актьор 
Тодор Колев 
почина днес,15.02.2013 г., 
на 73-годишна възраст 
след продължително 
тежко боледуване.


Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен.
В детските и младежките си години има неприятности заради увлечението си по джазовата музика. Изключен е от комсомола.
Завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ) при Николай Люцканов (1965).
Веднага след дипломирането си отива по разпределение в Смолянския театър. По това време пее шеговити песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам".
През 1966 г. започва работа в театъра в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена.
Звездата му изгрява през 1969 г. на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов, Колев получава първа награда.
Назначен е на работа в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където играе до 1971 г., когато е уволнен.
От следващата година играе на сцената на театър "София".
Колев дълги години преподава в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". От 1992 г. е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.
По-известните му роли в театъра са Марин от "Лодка в гората", Васенка в "По-големия син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир.Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 70-те години.
Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден" и "Опасен чар".
Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век.
Друга страст на Тодор Колев е музиката. 
От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон. Според самия актьор музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.
През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном". В края на 1975 г. голям успех има новата му грамофонна плоча, но месеци по-късно е "спряна". Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма "Опасен чар" (1984).
Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ - първата е "Добър ден, довиждане". В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни".
Освен като актьор той се изявява изключително успешно и като певец, музикант и автор на песни, много от които с хумористичен характер. Сред тях са записи като "Черно море", "Камион ме блъсна", "Нашият сигнал", "Виолета", "Малката", "Автобиография", "Как ще ги стигнем" и "Шуменски влак".
През 80-те години на миналия век изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем през 1983 г. „Българският Висоцки“, така го наричат в  предаване на германската телевизия ZDF
Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа - Живков, Козарев и аз".
Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента "Как ще ги стигнем американците" - за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на Let it be на "Бийтълс".







Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек").
През 1982 г. песента "Някога по дългия бряг" по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора". Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Борисов брас бенд".


"Образът на мангала се роди в Мюнхен. Както си стоим със Стефан Данаилов, виждаме някакви италианци, които са останали без пари и пеят, белки някой им даде пари да се приберат вкъщи. Бяха много мили и много смешни – 
пееха „О, соле мио“, та се късаха. А германецът как да го развълнуваш с „О, соле мио“? Надявам се, че са се прибрали накрая. Но на мен доста ми заприличаха на нашите мангали и така се роди образът на мангала. Постепенно се появиха цигулки, мустачки, шапки, жилетки и много, много участия”.(Т.Колев)


От 1981 г. участва в прайтаймовите мюзикхоли на акад. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), The best (1999), "Най-доброто" (2001).
Колев не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 - 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.


"Когато се опитвам са анализирам някоя случка или нещо, което се появява и по преса и по телевизия и не мога да намеря отговор се обръщам към една моя авторска формула – простотия съчетана с бездарие. Всичко се оправдава, ако го подчиниш на нея. Това е белегът, който постоянно убива тая държава във всички области – от обикновения бит до обществените, държавнически отношения."(Т.Колев)


През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“ в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни.


"И до днес не знам кой е Тодор Колев,  защото открих друга формула. Не само в актьорското майсторство, но и във всички изкуства, най-важна е промяната. Тя е мерилото. Тодор Колев въобще не ме интересува. Аз не мога да го понасям. Да се променям - това е предметът на моята професия. Ако гледате с тази формула, много по-лесно ще бъдете на верни позиции“.  (Тодор Колев в откровен разговор със студенти и млади професионалисти по време на първия актьорски клас за 2010 г)


Тодор Колев е носител  на много национални и международни награди.Носител е на четири първи награди за мъжка роля в киното, както и на награда за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. за "Как ще ги стигнем...". 
През 2011 г. получи и наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос.На световен фестивал на комедийните филми в Гренобъл, Франция, връчват на Колев специалната награда на
 журито за ролята му на Ястребовски във филма "Опасен чар:, а ушите му плющят от похвалата: „Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла елегантността на комедията. Но дойде един човек от една далечна източна страна, като че ли да ни покаже, че това все още съществува някъде.“

„Малкият човек
на Чаплин 
е демоде, въпреки
 че и днес 
виждаме същия 
герой около нас“
(Т.Колев)




Великият "малък човек" ще остане в съзнанието и сърцата на поколения българи със своите емблематични роли във филмите 

"Двойникът" и "Опасен чар" - и с десетките си театрални роли, моноспектакли , вариететни участия и телевизионни продукции. 
Той бе сред първите, които поставиха на сцената комедийното шоу от нов тип, дотогава неизвестно у нас. Успя да създаде неподражаеми образи, а култови реплики на филмовите му персонажи и от песните му със сигурност ще го надживеят.


http://www.youtube.com/watch?v=FAbbn4MyMys

***


С Опасен чар е този,няма Двойник.
 Сгоди се Господинът с Вечността.
 И падат от небето огнените рози,
 уж по- далече от населени места...
 В " куче касичка" дали спести
 за пропуск за "Божествена комедия" ?
 Униформата Ви, сър Адам, блести!
 Пред Вашия пагон 
Смъртта е просто редник.

 indi

***


Сбогом,
Господин Опасен чар,
страшно ще ни липсваш!!!




Няма коментари: