Magic LOVE: Един мечтател ни напусна...

"Имах мечта да имам

часовник.

Сега имам часовник,

но нямам мечта."

Валери Нисимов Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991)

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.

" Годините летят, отлитат,

отиват си във вечността

и без дори да ни попитат,

открадват ни от младостта.

А ний се мъчим, борим, любим

и всеки ден по малко губим,

докато дойде оня час,

когато гасне сетна страст! "

Валери Петров

Награди

1960 — Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана 1960
1987 - Литературна награда на Министерството на просветата
1988 - Вписан в почетния списък наа Международния съвет за детската книга-за творбата"Пет приказки"

2000 — Орден „Стара планина“ I-степен

2004 — Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване

2005 — Голяма литературна награда на СУ (2005)

2006 — Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос

2007 — Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председател Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

2011 — Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН — 20 май 2011 година
2013 - Удостоен с приза"Европейски гражданин на ЕС за 2013 година"
2014 - Медал "Иван Вазов" на СБП

"В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби."

В.ПЕТРОВ

***

Поезията

Не един стихотворец напоследък твори

и у нас по нов някакъв начин,

но от този приятел аз, и свикнал дори,

съм съвсем озадачен.

Пише пълни безсмислици и поне да речеш:

тази тук я е сложил за рима,

ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж

малко смисъл да има.

Знам, ще бъда за някои във културата гост,

роб на теми и схеми познати,

но не смогвам да вникна в тези негови пост-

модернистки похвати.

И допускам, че може този техен санскрит

да е плод на предсмъртната криза,

във която Човекът въобще, като вид

очевидно навлиза,

ала по е възможно да е чист шарлатан,

принуждаващ и мене да хваля

плата, който - по Андерсен - тъче в празния стан

за костюма на краля.

Тъй си мисля и чувствам, че - хитрец или луд -

не върви ний да работим честно,

а пък негова милост да се движи, надут,

вече с име известно!

И аха да му кресна, но чул шум на хитон,

лек, над нас от Парнас да долита,

тъй му казвам, грижовно и със топлия тон

на другарска защита:

- Чуй съвета ми, драги, недей писа така,

престани, и то бързо, защото

зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка,

да ти дръпне ухото!

***
"Аз съм човек на надеждата"
Валери Петров

***

СБОГОМ,ПОЕТЕ! И ПОКЛОН!