Magic LOVE: Днес е...

18 януари-

Честит рожден ден,ПОЕТЕ!

"...И нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко..."

Недялко Йорданов

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

***

Здравей, Любов

Почти не вярвах, че ще те намеря.
Бях пълен с грешни мисли.
И те търсех
във тази дневна нощ, в която светеше
голяма слънчева луна отгоре.

Ти ме погледна със вечерен поглед
и имаше най-утренните устни,
Които съм целувал някога…
И чак тогава аз се сетих вече
и все пак те попитах как се казваш.

-Любов.
Ах, да! Любов!
Аз бях забравил.
Здравей, Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш?
Може ли да вляза?

Ах, този вход е тесен, както някога,
с това автоматично осветление.
И подът пее тихо под краката ми
една възбуждаща, различна песничка:

Това е стаята…

Леглото е почти домашно,
помниш ли –
тук някога май имаше пиано?

Тук някога, а може би там някъде.
Ти, същата, а може би – Тя, другата,
седеше независима на стола
и весело и дълго ми говореше…
Ти се събличаш.
Колко си пораснала,
Все пак, Любов!
Все пак, Любов, ли казах?
Любов ли беше името ти древно?
А аз почти те бях забравил вече.

Как странно е това взаимодействие
на Слънце и Луна във тази нощ
през твоето прозорче без пердета.
Ти си загадъчна във твойта опитност,
ти си самоуверено безпомощна,
когато искаш да ме изненадаш
с това, че си съвсем
съвсем
различна.

Любов, ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти са черни –
навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?
Знаеш ли,
ти пак си същата, съвсем еднаква си –
а аз съм друг,
а аз съм друг
Любов.
Ти плачеш – аз не вярвам на сълзите ти,

не вярвам на ръцете ти,
на устните,
на тялото не вярвам
и на думите.
И нищо, нищо няма да ти кажа
на тръгване…
На тръгване от теб.

Как да

повярвам в теб? Ще ме научиш ли?
Как да изтрия с устните си – устните
на всичките, които си целувала?
Как да отскубна с пръстите си – пръстите,
на всичките които си прегръщала?
Как да премахна с думите си – думите,
на всичките, които са те викали
фамилиарно – весело по име?
А името ти е почти измислица.

Прости, Любов!
Аз тръгвам пак по стълбите
с това автоматично осветление
на светло – тъмно – светло –
под странното добро взаимодействие
на Слънце и Луна във тази нощ.
Усмихват се. И аз ще се усмихвам.

А може би пак ще се срещнат някога
на някоя безлична дневна улица
вечерните ни уморени погледи
и може би тогава ще сме истински
и ти,
и аз…

Наистина е весело.
Наистина до болка ми е весело,
че пак …
Че все пак
тръгвам да те търся
и може би ще те намеря някога.

Недялко Йорданов

***

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Недялко Йорданов

http://www.youtube.com/watch?v=3GSCbXjrNDk

***

МЛАДОСТТА СЕ ЗАВРЪЩА

По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално…
Ето… влиза със взлом…

И със страст ме прегръща…
Задушава ме с вик…
Младостта се завръща -
пък макар и за миг.

Хирургично, без милост
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.

Младостта се завръща -
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е пълен абсурд

Знам, че никой не може
да го разбере…
Младостта се завръща,
мое старо море.
Ето… гмуркам се… плувам…
в моя стил бътерфлай.
От брега до небето…
От начало до край…

Моя детска съблазън…
Моя смелост… Мой страх.
Като първа целувка.
Като тайна… И грях…

Младостта се завръща…
Няма грешка… На пук…
Ужас! Как ме обърква…
Там ли съм… Или тук…

Или просто това е
мимолетно здравей…
Стар тийнейджър… Добре, де…
Стига толкоз… „ОК”.

Младостта се завръща…
Няма време, нали?
Неочаквано същата…
Боже мой, как боли!

Как витае въпросът:
За къде? До кога?

Младостта се завръща
само днес и сега…

Или още и още…
До когато умрем…
Младостта се завръща…
Не съвсем… не съвсем…

Недялко Йорданов

***

http://www.youtube.com/watch?v=FBRuNR6ZEPg

***

Не умирай, Любов!

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!

Недялко Йорданов

***

ПО СТРЪМНИНАТА

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата ни двуколка под ударите на камшика.
Вече е обед. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.
Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.

Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.
Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време до тъмно.

Да стане студено и страшно - все пак още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обед. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

Недялко Йорданов

***

НЕ СИ ОТИВАЙ…

от Недялко Йорданов

Не си отивай мой живот…Защо така си се разбързал.

Палтото взел си във ръка…Обувките си ги завързал.

Облякъл си костюм дори…И ризата ти е изпрана…

Къде отиваш мой живот…Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян…Не бързай… Искаш ли почивка?

Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.

Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.

Не тръгвай още, мой живот… Къде във тази нощ последна?

Почакай малко , мой живот… Почакай малко! Има смисъл…

Аз сметката не съм платил… И листите не съм изписал.

Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка…

Две точки съм поставил знак… Не искам да поставя точка

Не си отивай , мой живот…Върни се, моля те обратно.

Един и същ …Един и същ…такъв те искам многократно.

Не вземай младата душа от остарялото й тяло.

Вратата бавно затвори…И да започнем отначало

***

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Достатъчно... Изтрий сълзите
със края на ръкава...
Животът продължава, мила,
животът продължава...

Макар без сцена. Без театър.
Макар и безработни.
Със теб сме още по-щастливи.
Със тебе сме страхотни.

Освободени от задръжки,
от глупави проблеми,
най-после и за нас самите
си подарихме време.

Животът продължава, мила.
Печелиш или губиш.
Но в този случай аз печеля -
ти супер с мен се любиш.

И не мисли, че няма време,
че е изтекъл срока.
Животът продължава, мила,
в обратната посока.
Обръща се назад, към старта.
Към младостта завива.
Аз ставам все по-ненаситен,
а ти - все по-красива.

И както виждаш, ни се случи
най-хубавата случка.
Животът продължава, мила,
във малката ни внучка.
И затова изтрий сълзите
със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък
животът продължава.

1999 г
Недялко Йорданов

***

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари-

недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда,
Защото,макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!
Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си наум кротко думата СТИГА

и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите думи усмивката твоя.
Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!
Недялко Йорданов

http://www.youtube.com/watch?v=SmvdZ_TIBbY

***

Разностранен е талантът на Недялко Йорданов: поет, драматург, музикант и театрал. Писал е театрална музика, мюзикъли, сатира, детски книги, телевизионни и киносценарии, радиопиеси...

За дългия си творчески път под перото му са излезли над 6000 стиха.Много от стиховете му са превърнати в песни, които се пеят вече десетилетия. Такива са "Остаряваме бавно", "Младостта си отива" , "Не остарявай любов", "Момчето, което говори с морето" и много други.Като драматург и режисьор също бележи забележителни успехи в жанра на така наречената лирическа драма. Пиесите му печелят успехи не само на българските, но и на световните театрални сцени...