ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

неделя, 29 януари 2012 г.

Актьори в пародия,наречена живот...

"...А ти тъгувай по нашите изгубени звезди,
по вече отлетелите мечти
и примирено гаснещи надежди..."




Три години,откакто съм извън България...Носталгията...Не мога да се отърся от нея...Нощем сънувам...Сънувам бившия си живот...Класна стая,вперените детски очи в мене,а аз говоря...За Йовков и красотата у човека ,за Вазов и красотата на Отечеството ,за Ботев и красотата на подвига,за Дамян Дамянов и красотата на любовта ...

Събуждам се и-о,Боже,аз съм на 3000 км от своя /бивш/живот...И поемам към поредния ден-участие в пародията,наречена "живот"...Пародия на живота,който би трябвало да живея...


Изгубили ли сме звездите си?Мечтите ни дали са отлетели?И гаснат ли надеждите ни примирено?...Не мисля...Не вярвам...Защото докато човек е жив,очите му са вперени в бъдещето,в едно по-добро бъдеще...С надеждата,че този свят е променим...Това ме крепи тук,в Лондон...


...и чувството ми за хумор...Смехът е здраве,смехът лекува...
Да се посмеем заедно!

Открих тези пародии в нета-
в тях  няма да намерите нито Йовковата човешка красота,нито Ботевия подвиг ,нито  красотата на Отечеството ни,както дядо 
Вазов го възпява... Под пластовете хумор тук прозира тъжната равносметка на нашата действителност,духовно недъгавото ни всекидневие...
"Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване... Всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското... Колко е мъчно да бъдеш честен в общество, където мизерията потиска народа, а злите, алчните, жестоките и тъпите стават властелини на живота!" - Асен Златаров, 1932 г.
.....
Но все пак човек,четейки подобни стихоплетства, поглежда под друг ъгъл живота си /или пародията на живот/...Да не забравяме,че светът е оцелял,защото се е смял:)
***

Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.



Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.


И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.


Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх

във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.
*********************************************
Песничка за баба тъща


Ако животът ти реши,
че имаш нещо да му връщаш,
другарю мой, не му мисли,
... щом под ръка си имаш тъща.

Ах, тя е рядък екземпляр,
не е рода като родата,
и някой здравичък шамар
не ще й развали рахата.

Ако държавната хазна
обложи с данък твойта къща,
пиши в имотната графа,
че всичко е на твойта тъща.



И данъчните зверове
злоупотреби щом намерят,
сложи и тези грехове
на баба тъща на тефтера.



Тя няма да се съкруши,
дори не ще се разтрепери -
за всички крадени пари
врата в закона ще намери.

Това го знае всеки зет -
тя, тъщата, от памтивека
във министерския съвет
е пръв приятел на човека.
***************************************************
(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)


Вървиш, народе възмутени,
към какви ли бъднини вървиш,
воден от престъпници, гамени
съдбините си ти градиш.

С една западнала просвета
в световните борби пълзиш,
от длъжност неизменна воден
да се самоунищожиш.

Е, да, науката е слънце,
но то в душите ни не грей
и нашата народност чезне -
нали в невежество живей.

Безвестен вече си, безславен.
Каква история? Ти веч
си беден и духовно изоставен,
подвластен на безумна сеч.


А "солунските двама братя
насърчаха дедите ни.
О, минало незабравимо. . .
О, пресвещени старини. . ."

България вече не е вярна
на достославния завет
с управниците си покварени,
що вършат глупости безчет.

О, да, Родината години
претъжни преживя в беда.
Но тъжовно време не отмина
и тази трудна съдбина.


В туй време писмеността наша
във изпитание е пак,
заради всенародната просвета
едва латиница не стана тя.


До скоро що духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци, сега е воден
от чужда, по-жестока власт.

О вий, които наш’то племе
извлякохте из мъртвина,
елате и сега ни вижте,
как спим в дълбока тъмнина.



Подвижници на права вяра,
сеятели на правда, мир,
молете Бога от поквара
и невежество да ни спаси.

"И бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското Знание,
творци на наший говор мил."

О, името ви нека да живее.
Дано си спомни българският род,
че не за зло, а за прослава
създаден е, за свят живот.
******************************************************
Молитва
Отче наш, който си в офиса,
да бъде лек нашия ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля
както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни и днес.
И отпуска за тази седмица. И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията наши,
както и ние прощаваме на началството си.
И не ни въвеждай в понижение,
но ни избави от допълнителната работа.
И во твойто царство е повишението на заплатата
и съкращението на работния ден.
И дай ни ICQ-тата,
като без тях не е тази работа царство небесно.
И погреби сисадмина под планина от дискети
и компактдискове,
да гори той в пламък син.


Не ни оставяй, Господи, в трудните часове
на утринния махмурлук, дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото
е най-добрият цвят в света твой,
както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка
от долари, евро и прочие благини.
И вземи тази лепта наша
във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
*****************************************************************
Какво се случи след приказния край
                                                     /това уби всичко детско в мене!/


 -Мики Маус порасна и стана голям плъх.

 -Снежанка се запиля някъде с принца и
остави джуджетата да чукат камъните,
докато могат.
-Пипи Дългото Чорапче стана щангистка
и печели медали за някаква африканска държава.

-Малката кибритопродавачка
полудя и се самозапали.
-Малката Ида отвори цветарски магазин
, фалира и замина нанякъде.
-Котаракът в чизми тайнствено
изчезна покрай един колбасарски цех.
Лукчо го нарязаха на някакъв празник.
Трите прасенца също били там.

 -Червената шапчица има фирма
за разнос по домовете, вълкът мухлясва
в зоологическата градина, бабата почина,
а на ловеца му взеха билета.
 -Хензел и Гретел са диабетици и
едва намират пари за лекарства.
 -Спящата красавица умря в съня си.

 -Храбрият шивач го издирват
от Интерпол заради седем убийства.
 -Барон Мюнхаузен стана
издател на жълти вестници.
 Порастнахме...
Само Малкият Принц
се прибра с овцата 
си при своята роза на своята си планета.
И май е щастлив.
************************************************************

МОЛИТВА ЗА ХОРА ПОД НАПРЕЖЕНИЕ

Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя.
Кураж да променя нещата, които не мога да приема.
И мъдростта да скрия телата на онези хора,
Които ми се наложи да убия днес,
Защото ме вбесиха!
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите,
Които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани
Със задника, който може да ми се наложи да целувам утре!
Помогни ми да давам 100 % от себе си в работата:


12 % в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20 % в четвъртък
 5 % в петък
И ми помогни да запомня, че когато имаме наистина лош ден
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят
Ще ми отнеме 42 мускула да се намръщя
И само 4 за да протегна средния си пръст
И да им покажа да го духат!!!!
АМИн!
*************************************************************


Епиграма
Събуждам се с настроение.
Пускам радиото- постановление.
Купувам си цигари - увеличение.
Отивам на работа - съкращение.
Връщам се в къщи - стълкновение.
Лягам си в леглото - неудовлетворение.
Заспивам - земетресение.
Събуждам се - наводнение.
И стигам до заключение:
Дупе и пари не пази за старини.
**************************************************************

Аз съм българче, но в криза
майка мен ме е родила,
та народът се изниза
от родината ми мила.

Аз съм българче. Изсичам
наш`те планини зелени.
Доларите най-обичам -
първа радост са за мене.



Аз съм българче свободно.
В демокрация живея.
Всичко българско и родно
до троха ще разпилея.

Аз съм българче и расна
днес, във борческото време
и България е тясна
за апашкото ни племе.
***********************************************************

О, Lidl Ооооооо, Людееееееее!!!!
Три часа как тълпите чакат
да отворят магазина. Панелките сиви
трепетно повтарят на тълпата ревът.
Пристъпи ужасни! Тринайсетий път
гъсти орди бутат количките диво
и тела се блъскат, и кръв се пролива.
Псувни и попържни! Хора кат животни!
Журналист безумний снима входа пак
и вика: ”Търчете! Дайте си парите!”
И пенсиите тръгват с викове сърдити,
и „Напред!” гръмовно въздуха разпра.
Магазина отговори с друг вик: „Ела”!


И с нов порой от псувни, проклятия и попръжни
пенсионерите наши, оплискани с кърви,
бутат се и блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и с количка тича стръвно, та да може
един банан по-вече в нея да сложи.
Колички се чупят. Тълпите ревът,
талази налитат, мачкат се, пищят; -
Вият като вълци, бутат се кат овци,
и пак се натискат; българите прости
кат свине тичат, кой бос, кой обут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.
Щурмът е отчаян, персонала – труп.
Три часа веч продават, но помощ от нийде,
на работний ден край се не види,
а тълпи пенсионери пак фърчат към тях.


Нищо. Те ще бачкат и честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Простаците идат; всичките нащрек са!
Поредният напън пак е настал.
Един пенсионер, кат обезумял
ревна гороломно: „Бананите свършват,
мандарините също!
Затуй ли се блъсках и толкоз синини?
Таквоз нещо не помня от войната дори.”
При тез думи страшни, безумните орди
се втурнаха люто през тесните порти
гневни и шумешщи! О, безумен час!
Тълпите озверяха напълно тогаз,
бананите липсват, краставици също
стоката свършва – тълпата прелива
и гневни, безумни по рафтове висят,
пред цяла вселена, в тоз забравен кът,
за една покупка, за малко далавера.
„По новините България нази ще гледа,
репортаж ще има, тя ще ни съзре,
ако не си купим: да мрем по-добре!”
Няма вече нищо! Има хекатомба!
Всяка стока цел е, купувача – бомба,
всяка крачка – удар, всяка душа – плам.
Прахове и мръвки изчезнаха там.
” Грабайте млеката!” – някой си изкряска
и пенсии полумъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни покрай празний рафт,
катурят, струпалят полуживи пак!
И персонала тръпне, друг път не видели
хора как се бутат, бедни, озверели
и въздуха цепят със просташкий вик.


Пазарът се обръща на бой и за миг
пенсиите наши, кой от кой по-болни
се фърлят да докопат храните отровни,
като виждат харно, че се свършват веч . . .
Но вълни не спират от орди дивашки
грабят и се бутат все така – юнашки . . .
Йоще миг – ще затвори тоз магазин.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ нета, щом тема зафаща,
спомня тоз ден бурен, пише и препраща
глупоста му дивна като някой ек,
от форум на форум и от век на век!
***********************************************************
ОДА ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ
О,Спирка!

О, движение славно,
о, мрачно движение.
Дни на борба с лакти,
с юмруци, с коленье.
Епопея тъмна, позната и вам,
в която и ази съм участвал сам.

О, Спирка!..
три часа тълпи недоволни
как рейса щурмуват... Квартали околни
настръхват кат слушат на боя ревът.


Пристъпи ужасни,за кой ли път
гъсти орди лазят в утринта мъглива.
Tела изтерзани потта ги облива.
тласък подир тласък, рояк след рояк.
Контрольор разсърден спира рейса пак
и вика: “Простаци!Долу от вратите!”.
И ордите слизат с викове сърдити
и аларма страшна въздуха разпра:
“Не ви ли е срам,бе?! Аман, до кога?!”
И с нов дъжд от думи, крясъци, закани
за вратата всякой гледа да се хване,
изтерзани кости в рейса да намести,
и конкуренция всякаква назад да измести.
Виковете екнат, смазани реват,
масите налитат и падат,и мрат.
Хвърлят се кат тигри, падат като круши,
и пак се нанизват отвън по сто души.
Няма веч оръжие, има хекатомба.
Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.
Всяко нещо – удар, всяка душа – плам...
Чанти и чадъри изчезнаха там.


“Грабвайте телата” – някой се изкряска
и един кондуктор изчезна завчаска
като демон черни над черни рояк,
и тълпата тръпне, друг път не видяла
контролата градска, такъв бой да е яла,
а отпосле ревна и напъна пак.
Ремаркето беше прилично на пещ,
задушно и пълно със въздух горещ,
с миризми ужасни...Кондукторски вик:


“Сгъсти се напред”, остава без клик.
Майките пищяха уплашени, бледи,
притиснати здраво от едри съседи,
борбата кипеше отвътре, отвън,
на всички в очите блестеше огън.
Болнави и здрави от различни раси,
викаха, пищяха, деряха гласа си,
взимаха участие в последния бой.
Майката мълвеше “Чадо, не се бой,
ритни тоя чичко в тлъстия корем”
и детето рита, рита здраво хем.


И старата баба, що едвам се люшка
някого в ребрата с бастуна си смушка.
Попът някак страстно девойката стиска -
О, Боже, прости му - и той без да иска!
Но рейсът потегля...
Сладката радост,че вече са на път
кара тези хора тихо да ръмжат...
Идва нова спирка-о,геройски час!
Шлифери ,жартиери се късат тогаз,
копчета хвърчат-къде ще изтраят-
на битката славна не се вижда краят...
Някакъв началник ревна гороломно:
"Братлета,колежки,спасете шефа си
в тез минути тежки!На вас и на ДАП
той днес повери плана,завода и себе дори...
Но молбата жалка без отзвук остана,
че влезлите в рейса нямат капка срама...


Последната спирка!
Шофьорът,зарадван и цял засиял,
избира къде е най-рядката кал.
На рейса внезапно той удря спирачка
всеки за сетен път добре да се смачка.
И изведнъж през предната врата
изсипва ги всички до един в калта...
.....
И днес йощ в завода щом рейсът пристига
мнозина настръхват и с рев св настигат,
че щастлив е онзи,който пеш върви
и рейса не чака в ранни зори...
**************************************************************


Не плачи, майко не тъжи, че станах ази гражданин,
гражданин, майко чиновник
и тебе клета оставих да ми гледаш, мале кокошки
и бели, вакли агнета.
Измина, мамо година,
изпращай, майко сланина,
изпращай чушки, домати
и за харчалък бутайте с тати.
И кажи ми какво да правя като взех жена гражданка,
с очи синьо - зелени, с алени устни червени,
с мини ми къса поличка и проклета душичка.
На мене ми, мале, додея
все по барове да ходиме,
парите да си харчиме,
парите, майко, всичките за тези скъпи гердани
и секси вносни колани.
Седмият месец изтече,
бебето се довлече
и то реве, скандира, всички точки обира.


Затова сме, мале, решили
гражданка да те направим,
да къпеш, да повиваш, бели пелени да переш
и на опашки да си почиваш.
А тате на село да бачка,
мискет и памид да мачка,
да яде репи, марули, да носи свински царвули,
за да ни купи 'Жигули'.
И тогава, мале, с колата
ще дойдем на село с жената.
Къща да продадеме,
апартамента да обзаведеме
и вас живи да погребеме.
На мене ми стига тая награда
да каже нявгя жената
'Умряха точно навреме, когато ни отгледаха децата'.:(
*********************************************************
Ханш и Транш
/клуб НЛО/
Радка с цепнатите дънки, никъде не среща спънки.
Но-Но-Но!
Затова предлагам Радка, да я пратим дипломатка.
Йе-Йе-Йе!
Още щом й видят ханша, в Брюксел и отвъд Ламанша.
Два-три транша ще подпишат, че парите не миришат.

Идвайте пари от запад,
политиците ще лапат,
а пък лихвите ще връща,
внучето на мойта тъща.

Лято е пристигай заем,
как да те изпием знаем,
втория ще вземем зиме,
първия да изплатиме.

Мъни, Мъни, Мъни, Йе-Йе-Йе-Йе-Йе!

И това ако не можем, наша Радка ще заложим.
Йе-Йе-Йе!
И експертите от Хага ще я оценят веднага.
Йе-Йе-Йе!
Радка е момиче злато, ще ни вкара тя и в НАТО.
Колко ли народ ще сбира, Радкината щаб-квартира?

Лято е пристигай заем,
как да те изпием знаем,
втория ще вземем зиме,
първия да изплатиме.

Идвайте пари от запад,
политиците ще лапат,
а пък лихвите ще връща,
внучето на мойта тъща.
http://www.vbox7.com/play:c3405b55
************************************************************************


Дон Кихот вече няма да яха свойта яростна кранта,
своя дърт Росинант.
Дон Кихот вече стар е, Дон Кихот пак пиян е,
Ала днес не от ярост. От концентрат.

Дон Кихот не желае да воюва със мелници,
да убива престъпници,
да преследва мошеници.

Дон Кихот вече няма до себе си Санчо. Тя и със Санчо стана една!
Позамогна се Санчо, купи си ранчо.
После фалира.
Сега продава боза.

Дон Кихот вече знае, Дулсинея е курва,
но не е внимавала
и сега се лекува...

В тиха кръчма героят зяпа тъпо тавана
и живее живота, ни хубав ни лош,
и от скука осмива донкихотството на кръчмаря,
който все му налива без да иска ни грош...
*********************************************************
И въпреки всичко....




2 коментара:

Pepa Maglova каза...

Натъжи ме, разплака ме, развесели ме, разсмя ме, острави ме в размисъл ...дълбока и тежка мисъл ме грабна,какво ли ще става в тази държава...народът ни беден , от бога забравен и на колене от властници поставен....Благодаря ти ! Невроятна си ! Това трябва да го прочетат повече хора и веднага ще го кача на моята стена, за онези, които нямат достъп до твоя профил.Целувки !

pvc дограма каза...

Пишеш страхотно, имаш свои стил на изразяване и самите строфи са силно въздействащи, ето това много ми хареса...." Събуждам се с настроение.ускам радиото- постановление.Купувам си цигари - увеличение.Отивам на работа - съкращение.Връщам се в къщи - стълкновение.Лягам си в леглото - неудовлетворение.Заспивам - земетресение.Събуждам се - наводнение.И стигам до заключение:
Дупе и пари не пази за старини." хахаха направо искрено му се зарадвах, толкова вярно и кратко описан живота ни че няма на къде да бъде по-добре, надявам се често да споделяш с нас, единственото хубаво като че ли е сутрешното събуждане хаха