ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 10 януари 2012 г.

BG класика-ЕМИЛ ДИМИТРОВ


Моя страна,моя България

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.


Даже нейде по света
неизвестен да умра
ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят
нека вятъра познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.

http://www.youtube.com/watch?v=R07jy7LrC4Q&feature=fvst

*****
Ако си дал

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

 Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш

 Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

*****
Писмо до мама

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
 вземи, вземи парите, сине, и учи!"

Сега са други врема и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли,ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.

О, мила мамо! О, мамо, мила мамо!
О, мила, мила мамо!






http://www.youtube.com/watch?v=170Otw-4e2g



 

Няма коментари: