Мъдростта на вековете

Приятели

По дълъг, стръмен, изморителен път вървял човек с куче.
Вървял той, вървял, изморил се, кучето също.
Изведнъж пред него – оазис! Прекрасни врати, зад оградата музика, цветя, ромон на ручеи.
- Какво е това? - попитал пътешественика вратаря.
- Това е рая, ти умря и сега можеш да влезнеш и да си починеш истински.
- А там има ли вода?
- Колкото искаш: чисти фонтани, прохладни басейни...
- А ще ни дадат ли да хапнем?
- Всичко, което си пожелаеш...
- Но с мен има едно куче.
- Съжалявам господине, с кучета не може. Налага се да го оставите тук.
И пътешественикът отминал.
След известно време пътят го довел до ферма. На вратата също седял вратар.
- Искам да пия. - помолил пътешественикът.
- Влез, в двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца ще видиш поилка.
- А да хапна?
- Мога да ти дам вечеря.
- А кучето ми?
- Ще се намери и за него кокалче.
- А що за място е това?
- Това е рая.
- Как така? Вратарят на двореца наблизо ми каза, че раят е там.
- Лъже. Там е адът.
- И защо вие в рая търпите това?
- Защото това ни е много полезно. До рая пристигат само тези които не изоставят приятелите си.

Моят внук Оки(10 г.) и моята Сара(15 г.)

:)

Добави в Svejo