ДУША,ИЗПЛАКАНА В СТИХ

ДЪЖД

Първият есенен дъжд.
Тъжен...
Безмилостно тъжен.
Колко сълзи наведнъж!
Може би дълго са сдържани.
Зная, че много боли,
зная и колко са трудни
първите капки. Нали?
После пороят е буен.
Първия есенен дъжд.
Дълъг...
Почти безконечен.
Колко сълзи наведнъж!
Колко разплакани вечери!
Весела Чапанова

Добави в Svejo