Моите приятели-поети - ЛИЛИ

ГРЕШНИ СМЕ СПРЯМО ДЕЦАТА НИ...

 ,,Имам вина спрямо дъщеря ми.

Когато беше малка,мен ме нямаше край нея,правех кариера.''
Стефка Берова

 Невинни дошли на света,
 орисани обич да носят,
 а после наместо това

обречени обич да просят,
 децата ни раснат сами...
 Защото в гонитба за хляба;
 за миг на ,,свалени звезди'',
 забравяме - ние им трябваме!...
Растат търпеливо, без глас...
Дорде се усетим, сме чужди -
 спокойно си могат без нас!
 Тъжим - те сега са ни нужни...
Самотни задават се дни -

 гнездото съвсем опустява...
 Изплакани, стенат вини ;
 душата ни с нож разорават...
 Господи, толкова грешни
 сме само спрямо децата ни...
 Има ли начин човешки
да се покаят сърцата ни?...

Лили Чолакова

)(*)(*)(


ПРЕДКОЛЕДНО
 Лили Чолакова
 Отново
 коледни вълнения...
 И...суетня;
 и ...глъчка;
 и мъничко тъга...
 Предчувствие
 за аромати,
 за светлини;
 за звън камбанен
 с разплискани копнения...
 В очите ни-
 отблясъци
 от коледни искри.
 Сърцата ни-
 отворени широко...

 Дано
 да станем по-ДОБРИ!...
 Че утре,
 празникът
 като отмине,
 да не свалим
 със жест небрежен
 онези маски,
 дето коледно
 разцъфват
 по лицата ни надлежно...
 И без молитвено
 насочени ръце
 нагоре,
 да не забравяме,
 че трябва
 да останем
Хора...


)(*)(*)(

В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА

Лили Чолакова

 Ще грейне празнично елхата.
 Ще вдъхнем жадно аромата
 на боровите клонки и смола;
на меденки, канелени сърца...

 А празника ще го усети
 по радостната тръпка всеки.
 Детето в нас ще се пробуди,
повярвало, че има Чудо!...

 И с коледния звън рождествен
 ще чуеш в себе глас божествен...
 С искрици от неземна светлина
ще заискри и твоята душа...

 Ще се помолиш по човешки
 да си добър...по-малко грешки;
 да сгряваш своето сърце със жар-
от любовта събрала огнен дар.

 Във тази нощ държиш в ръцете
 едно ранимо, крехко цвете -
 мечта, по детски чиста, свята-
щастлив да бъдеш на земята!

Добави в Svejo