ПАК Е ПРАЗНИК,А МИ СЕ ПЛАЧЕ...
Колко близки вече ги няма,
как ми липсват точно в този ден...
Ех,да можех да им кажа само,че ги
помня,че са част от мен....
.jpg)
Запалих свещ...За всички онези мои близки и приятели,които си отидоха от мене...Толкова ги обичах...Толкова неща имах да им казвам още...Толкова ми липсват...Понякога изпитвам неистово желание да ги докосна,да ги прегърна...И ме изпълва жестока,непоносима болка от мисълта за безкомпромисната невъзможност...болка,която ме смазва и задушава...И единствено надеждата,че са някъде на по-хубаво място,разхлабва обръча,стегнал потъналото ми в кръпки от толкова последни сбогувания сърце...
Коледа е...и те са с мен...
))*((
Няма коментари:
Публикуване на коментар